Излизане от тялото?

Какво означава това?

 Джоел Б. Грийн, професор по Нов завет в теологичната семинария Фулър, изследва този удивителен феномен.

 Легнах си в 23 ч. Внезапно усетих, че не съм в състояние да се движа. Като че ли можех да извадя ръцете си от физическите ръце, сякаш те бяха чифт твърди ръкавици. Отделих се от тялото и се понесох нагоре в изправено положение. След това легнах по очи във въздуха и започнах да се нося над леглото подобно на плувец, който се е отблъснал от стената на басейна. И тогава изпитах онзи древен страх, че ще загубя физическото си тяло.

Историята, разказана от Томас Метцингер в книгата му „Да бъдеш никой”, е много по-обичайна отколкото мнозина осъзнават. Статистиките за честотата на този феномен варират от 10 до 25 % от населението.

Излизането от тялото обикновено е кратко преживяване, при което съзнанието на човека като че ли напуска тялото. Хората, които са го преживели, твърдят, че могат да наблюдават телата си отстрани, сякаш не са техни. „Аз”-ът бива временно освободен от ограниченията на тялото. Съзнанието им застава над или до тялото и те могат да го наблюдават в предишната му поза, независимо дали то е изправено, седнало или лежащо.

Излизанията „извън тялото” имат и вариант, наречен  „преживяване в близост до смъртта”. Понякога се случват на тежко болни пациенти или в случаи, когато сърцата им спрат да бият за кратко време. Хората описват как се носят над телата си или усещат, че влизат в тунел и вървят към ярка светлина. Някои разказват как след влизането си в тунела срещат починали приятели или роднини или известни духовни водачи и получават утеха от тях.

 Предлагани обяснения

Някои смятат, че излизането от тялото е резултат от умствено увреждане като например епилепсията или шизофренията. Описано е, че се случват спонтанно при пациенти с епилепсия или мигренозни болки, като честотата им много по-голяма при хора с шизофрения или други неврологични отклонения.

Някои халюциногенни вещества също пораждат преживявания „извън тялото”. Религиозна група в щата Орегън, която съчетава християнството с бразилски племенни религиозни вярвания, наскоро спечели в съда правото да внася и приготвя халюциногенен чай за религиозните си служби. Произведеният от растението ayahuasca чай съдържа минимални количества от химичното съединение диметилтриптамин, което поражда психологични феномени като зрителни и слухови усещания, еднакви с преживяванията „в близост до смъртта”.

Описания на излизания от тялото са правени от дълбока древност и може би са подтикнали мнозина да възприемат дуалистичен възглед за човека.

С думата „дуализъм” обозначавам идеята, че хората имат тела, но всъщност не са тела. Истинското „аз” е душата, понякога смятана за съзнанието на човека.

Не е трудно да разберем защо онези, които са преживели миговете на реене около собствените си тела и са ги наблюдавали така, сякаш виждат някой друг, стигат до заключението, че не са единна личност, а душа, която обикновено, но не винаги, обитава в тялото.

Известна форма на дуализма тяло-душа е убеждение на голям брой съвременни християни и този възглед се споделя от всички останали основни религии. Франсис Крик, който през 1962 г. получи Нобелова Награда по психология за открития, свързани с ДНК, смятал, че ако отхвърлим идеята за душа без тяло, бихме подкопали вярата на милиарди човешки същества.

И така, какво да правим с тези преживявания „извън тялото”? Доказват ли, че хората имат души, т.е. истинското „аз” е душа, която може да съществува отделно от тялото?

 Какво казва Библията?

На пръв поглед можем да помислим, че учението на Свещеното писание в хармония с дуалистичното изобразяване на човешката личност. Нали историята за сътворението в Битие 1 и 2 гл. ни разказва как Бог е поставил безсмъртна душа н смъртното тяло? Нали апостол Павел разделя човешкото естество на три части: тяло, душа и дух (1Солунци 5:23)?

Да проучим първите две глави от Битие, където разказът за сътворението в началото на Свещеното писание ни дава основата за разбирането на библейския портрет на човечеството. Макар че тези глави не са толкова подробни, колкото бихме желали, те дават ценни указания за естеството на човека.

Ключовата еврейска дума в тези две глави е „нефеш”, която понякога се превежда като „душа”. Според „Превода Кинг Джеймс” от Битие 2:7,: „Господ създаде човека от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа [нефеш].” Важно е да се отбележи, че думата „нефеш” е използвана няколко стиха по-рано във връзка с „всички земни зверове, всички въздушни птици и на всичко живо, което пълзи по земята, в което има живот [нефеш]” (Битие 1:30).

Очевидно в книгата „Битие” нефеш или „душа” не е уникална характеристика за човешките същества. Следователно хората не са нещо отделно и отличително само въз основа на предполагаемото притежаване на душа.

 Какво всъщност се казва в Битие

По-точен превод на Битие 2:7 би бил: „Човекът стана напълно жив.” Следователно тук се говори за Божествения дар на живота. Наистина в целия Стар Завет думата „нефеш” се използва, за да се опише цялостната личност като място на желания и емоции, а не вътрешна душа, която е отделна от физическото тяло. В Стария завет „нефеш” може да бъде преведена на много места просто като „някой” или „човек” (например, Левит 4:2; 7:20). Така „нефеш” не е нещо, което притежаваме, а начинът да съществуваме. Отнася се до живота и жизнеността както в хората, така и в животните.

Важно е да се отбележи, че според началните глави от Битие притежаването на душа не е нещо уникално за човечеството. Напротив, там се утвърждава нашата човешка способност да се свързваме с Бога като участници в Неговия завет с нас и да се свързваме в общност с човешкото семейство и в отношения с целия свят по начин, който отразява Божията любов и доброта.

Да говорим за любящия Бог „с цялата си душа”, както е отбелязано във Второзаконие 6:5, означава да Го обичаме с цялото си естество. Според църковния отец от втори век Ириней хората били създадени да са „напълно живи”!

Като цяло, Свещеното писание поддържа описанието на човека, което намираме в началните страници от Битие. Не е изключение и споменатият по-горе текст от 1Солунци 5:23. Забележете паралелизма в молитвата на Павел: „А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос.”

Думата „изцяло” в първата част на изречението има значението „напълно”, т.е. „в цялото ви същество”. След това Павел разглежда тази идея по-подробно, когато се спира на различните аспекти от човешкото естество. С думите „духа, душата и тялото” Павел обозначава цялото естество – това, което всеки един от нас е като човешко същество. Можем да наблягаме на различни аспекти на личността (например физиката или мисловния процес), но Библията като цяло не описва хората като съставени части – тяло и душа.

Някои заключават от 2Коринтяни 12:2-4, че е Павел е излизал от тялото и че това доказва дуализма тяло-душа на човешкото естество. Апостолът заявява: „Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае) бе занесен до третото небе. И такъв човек познавам (в тялото ли, без тялото ли, не зная, Бог знае), който беше занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.”

Озадачаващ текст. Коя е тази личност, за която Павел разказва? Повечето библейски учени са единодушни, че става въпрос за самия Павел и че той говори за себе си по този начин, за да не привлича вниманието към собствената си личност като човек, който е имал подобни преживявания.

Но дали Павел е имал преживяване „извън тялото? Първо, самият той признава – и дори набляга на този факт, - че не знае. Казва, че само Бог знае дали е бил в тялото или извън тялото. Тъй като подобни преживявания включват и усещането, че човек гледа към собственото си тяло, сякаш умът и тялото са две отделни същности, а Павел не споменава нищо подобно, можем да заключим, че неговият разказ няма нищо общо с онова, което някои описват.

Второ, разбирането на Павел по тези въпроси е изцяло еврейско, а голям брой текстове в еврейската литература приемат, че тези преживявания са „в тялото”. Например, в литературни образци от времето на Павел ни се разказва, че Енох се възкачил на небето в тяло, а Авраам се възнесъл на облаците „в своето тяло”. Следователно думите на Павел не противоречат на библейското становище, според което човешкото естество е нещо единно. Със сигурност там няма ни най-малко доказателство, че човекът е душа, която притежава тяло.

 Съвременната невронаука

Макар че още от древни времена се говори за преживявания „извън тялото”, феноменът е изучаван едва през последните десетилетия. За неинформирания читател тези разкази може да приличат на научна фантастика, но описаните от тях преживявания са част от съвременната наука за мозъка.

Знае се, че определена част от нашия мозък, наречена темпорална-париетална връзка, играе ключова роля за чувството ни за ориентация на тялото. Швейцарският неврохирург Олаф Бланке е наблюдавал как при електро стимулация на тази част от мозъка пациентка, която никога преди не е имала преживявания „извън тялото”, е изпитала това „отделяне”. Експериментът на Бланке е извършен, когато пациентката била напълно будна и осъзнаваща къде се намира. Въпреки това тя разказала на изследователите, че може да гледа наоколо, включително и себе си лежаща на леглото, сякаш се намира над собственото си тяло.

Съвсем наскоро учени невролози породиха преживявания „извън тялото” посредством така наречените събития с мултисензорен конфликт. Мозъкът ни обработва усещанията, идващи от различни източници – гледа, чуване и докосване, - за да определи местоположението на тялото на определено място. Какво се случва, когато тези източници подават конфликтна информация? Прекъсва се усещането ни за пребиваване в тялото и ние си представяме, че сме някъде извън него.

Предполагам, че това е точното обяснение за преживяванията „извън тялото”. Те се пораждат в телата и умовете ни. Без да доказват, че има някаква етерична душа, която може да се отдели от материалното тяло, нашите преживявания „извън тялото” демонстрират чудната сложност на мозъка, като ни поставят във време и място по начин, който ние възприемаме съвсем осезателно.

Това ни напомня, че ние общуваме с Бога и един с друг и с цялото Божието творение и дори със самите себе си като едно единно цяло.

Така най- общо говорят и пишат людете,а каква е истината?

Не е важно какво говорят и пишат людете, а какво се говори в Библията. А там се казва, че душата е смъртна и безсмъртието се получава едва при възкресението. "Душата, която е съгрешила, тя ще умре" (Ез. 18:4). "Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба гдето отиваш" (Екл. 9:10).