Прочетен: 3685 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2009 10:49
И ето, беше твърде добро
От Джо Ан М. Дейвидсън
Джо Ан М. Дейвидсън е професор в университета Андрюс. Тя изнася поредица теми за сутрешните богослужения по време на молитвената седмица от 17 до 21 март 2008 г. Следва съкратен вариант на петъчната й презентация.
Някои думи, свързани с технологиите и съвременния начин на живот, стават все по-популярни – и-мейл, електроника, компютъризация и т.н. Има обаче една съвременна дума, която не винаги се възприема съвсем положително – екология.
Християните не реагират навременно на екологичните проблеми. За съжаление често пренебрегваме връзката между теология и екология. О, да, признаваме, че Бог е Творец и че изразил одобрението Си над създадения от Него свят с ясното “твърде добро”! В същото време не гледаме на сътворения свят по начина, по който Бог гледа на него. Не сме чувствителни към дадените от Него съвети в почти всяка книга от Библията, нито се замисляме за отговорностите си към земята, водата, въздуха и животните.
Любов към земята
Настойчивите предупреждения на голям брой учени ни казват, че нашата планета – с всичките си живи същества и многобройни екосистеми – не е в добро състояние. Убедителни доказателства ни посочват, че сътвореният от Бога свят стене. Нека се изправим пред реалността: в благоденстваща страна не е лесно да сме пестеливи откъм изобилната Божия съкровищница. Интересно е, че когато завежда израелтяните в Обетованата земя – обширна страна, описана от Него като изобилваща с мляко и мед – Бог им дава указания по въпросите на екологията.
Мойсей описва пред на израелтяните славата на страната и особените чувства на Бога към нея: “А земята, която ще вземете за притежание, е земя богата на гори и долини, която пие вода от дъжда на небето, земя, за която Господ, твоят Бог, се грижи. Очите на Господа, твоя Бог, са винаги върху нея, от началото на годината и до края на годината” (Вт. 11:11, 12).
Мойсеевият закон включва защита на природа и дори забранява унищожаването на плодните дръвчета по време на военни кампании (Вт. 20:19, 20).
Към животните трябвало да се проявява хуманно отношение. Например, Господ заявил, че ако намериш магаре, което се олюлява под тежък товар и падне на земята, трябва да му помогнеш – дори то да принадлежи на твоя враг (Изход 23:5). На големите работни животни не биваво да се завързват устата, което да им пречи да се хранят, докато помагат в тежкия земеделски труд (Вт. 25:4). Би трябвало да могат да се радват на плодовете на земята, в чиято жътва участват. Евреите като народ имали ясното задължение да се отнасят добре към творението.
Животните и земята са включени в наредбите за съботата и за съботните години. Ето какво казва Мойсей: “Шест години да засяваш земята си и да събираш плодовете й; а в седмата да я оставиш да си почива и да не я обработваш, за да се хранят сиромасите между народа ти от самораслото и полските животни нека ядат оставеното от тях. Така да правиш и с лозето си, и с маслините си. Шест дни да вършиш работата си, а на седмия да си почиваш, за да си отпочине волът ти и оселът ти и да си отдъхне синът на слугинята ти и чужденецът” (Изх. 23:10-12.
Силна връзка
В цялото Свещено писание се проследява силната връзка между живота на хората и на животните. От Битие 1 и 2 гл. научаваме, че както хората, така и животните са сътворени от Божиите ръце от пръстта на земята и им е вдъхнато жизнено дихание. След сътворяването на този свят и всичко в него Господ заявява: “Това е твърде добро.” Той не го казва само за човешките същества, а за всичко сътворено.
След време, когато насилието и нечестието вземат надмощие, на Ной е наредено да построи кораб и да влезе в него заедно със семейството си и с много животни, за да се спаси от глобалната катастрофа. Според учените, изучаващи Битие 6-9 гл., решаващият момент в историята на потопа е описан в Битие 8:1: “Тогава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега.”
Водите от потопа се оттеглят и хората и животните могат да излязат от кораба. Животните отново са включени в направения от Бога завет: “После Бог говори на Ной и на синовете му с него: Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас; и с всичко живо, което е с вас... Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас” (Битие 9:8-12).
В най-старата книга на Библията, когато Бог говори на Йов от вихрушката, в цели четири глави са описани чудесата на сътворения свят. Това е най-дългата реч на Бога в Свещеното писание. Господ показва съвсем ясно какви са чувствата Му по отношение на животинското царство. Забележителните слова започват в гл. 38. Да обърнем внимание на описаните от Него същества – няколко диви животни, включително лъвица, ястреб, орел, скачащ жребец. Звучи като въведение към урока по зоология за Йов.
Уважение към животинското царство
В книгата Числа се описва как ослицата на Валаам моли за уважение и добро отношение след нанесените й удари. Харесват ми израза в Числа 22:28: “Тогава Господ отвори устата на ослицата.” Това подсказва, че ослицата е имала интелигентност и е било необходимо само езикът й да бъде развързан, за да проговори човешки език.
Дори изпратеното от Бога същество, което Валаам отначало не вижда, критикува неговата грубост към ослицата: “Ти защо би ослицата си вече три пъти?” (ст. 32).
Природата разкрива Божията слава
Божията грижа към животните е вдъхновила много псалми. Псалм 36: “Господи, Твоето милосърдие стига до небето, верността Ти – до облаците... Ти, Господи, запазваш хора и животни” (ст. 5-7). И Псалм 104: “Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни – животни малки и големи” (ст. 25). “Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната. Каквото им даваш, те го събират. Отваряш ръката Си и те се насищат с блага” (ст. 27, 28).
Псалмистът набляга на това, как природата разкрива Божията слава и как цялото творение е под Неговите грижи. Макар и да говорим, че се грижим за природата, псалмистът ни напомня, че всъщност е точно обратното – ако Бог постоянно не поддържа тази природа, ние не бихме могли да живеем.
Исая ни посочва, че ако нарушаваме Божия завет и забравяме за отговорностите си на настойници, неизбежно ще последва замърсяване на земята. Ето неговите думи: “Земята също е осквернена под жителите си, защото престъпиха законите, не зачитаха наредбите, нарушиха вечния завет. Затова клетва погълна земята и онези, които живеят на нея, бяха намерени за виновни” (Исая 24:5, 6). Нима не звучи така, сякаш е написано миналата седмица?
Йона и животните
Последните два стига от книгата на Йона са доста поучителни. В диалог с Йона, който е записан в цялата 4 гл., Бог търпеливо описва причините, поради които е показал милост към големия град Ниневия въпреки нечестието му. Господ казва на Йона: “А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото добитък?”(ст. 11). Така завършва книгата. Краят й е декларация не само за Божията милост към нечестивите ниневийци, но и към животните.
Господните думи към Йона не бива да ни учудват. Ние, хората, биваме до такава степен погълнати от ежедневните си дела, че забравяме колко важна е природата за Бога. Книгата на Йона е единствената в Свещеното писание, която завършва с въпрос. Може би Бог иска да ни напомни, че животинското царство също е поставено под нежните Му грижи. Чрез проявата Си на милост към Ниневия, Той пощадява дори животните.
Християните може би не свързват екологията с теологията, но в Божиите планове между тях винаги има съвсем ясна връзка. О, да, ние ценим доктрината за спасението, но много често имаме нужда от далеч по-задълбочено разбиране върху теологията на живота.
Възстановеният свят
Можем да сме благодарни за Божието обещание, че първоначалната красота и съвършенство на Едем ще бъдат възстановени (виж Осия 2:14-23). Животинското царство винаги е част от пророчествата за окончателното премахване на греха и възстановяването на Едем. Харесва ми описанието на пророк Исая: “Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно; и малкото дете ще ги води. Кравата и мечката ще пасат заедно; малките им ще си почиват задружно и лъвът ще яде слама, както волът. Кърмачето ще играе над дупката на аспида; и отбитото дете ще слага ръката си в гнездото на ехидна. Те нямат да навреждат, нито погубват в цялата Ми свята планина; защото земята ще се изпълни със знание за Господа” (Исая 11:6-9).
Същата теология на живота се намира и в Новия завет. Исусовото възхищение от природата личи от многобройните му примери, свързани с нея. Например, Той сравнява загрижеността Си за Йерусалим с грижата на квачка за нейните пиленца (Мат. 23:37). В Лука 12 гл. Исус набляга на факта,че дори най-скромните създания биват обичани от Бога: “Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено от Бога” (ст. 6).
Великият Архитект на двете прекрасни старозаветни светилища възклицава за сътворените от Него цветя: “Гледайте полските лилии как растат; не се трудят, нито предат, но ви казвам, дори Соломон в цялата си слава не се е обличал, както една от тях” (Лука 12:27).
В Библията ни се напомня за огромната стойност на целия свят в очите на Бога. Не можем да не останем впечатлени от възвишената позиция, на която Бог е издигнал природния свят.
Етика на екологията
За нас библейската доктрина за сътворението има и чисто етични измерения. Тъй като сме създадени по Божи образ, ние трябва да съдействаме на Божията грижа към цялото творение.
И все пак, какво можем да направим? Може би малко по-засиленото уважение към живота може да положи основата на различен начин на мислене. Бихме могли да проявяваме по-силен интерес към чудото на самата храна и да сме по-съвестни по отношение на нейното прахосване.
Може би ще станем по-чувствителни и на тема рециклиране. Изпитах истинска радост, когато дойдох в тази голяма сграда [Генералната конференция] и видях места за рециклиране. Наистина това ме направи щастлива. Започваме да правим същото и в сградата на семинарията. Какво да кажем за естественото торене (компостиране)? Заравянето на плодове и обелки от зеленчуци възвръща хранителните вещества в почвата.
Да си спомним и за пестенето на водата. Можем да държим съд до умивалника и докато чакаме идването на топлата вода, да го пълним, след което да я използваме за поливане на растенията. Можем да пестим водата дори когато си мием зъбите. Намокряме четката за зъби и спираме водата. Някои са изчислили, че така се пестят по 4 литра.
Дори начинът ни на хранене може да бъде екологичен. Във време, когато някои адвентисти изоставят вегетарианството, може би е време да разгледаме този въпрос в светлината на екологията. Запознати сме със съвета на Елън Уайт за вредата от месоядството. Тя ни е казала и много добри неща за вегетарианското хранене. Писала е, че яденето на месо засяга интелектуалните ни способности. По-важно обаче е това, че Елън Уайт свързва яденето на месо с духовността. Според нея религиозният живот може да бъде по-успешен и да се поддържа в по-добро състояние, когато се откажем от месото, тъй като то отслабва моралното и духовното естество. Философи и учени стигат до нашите изводи и понастоящем водят дискусии за добрите принципи, които Бог ни е дал преди повече от век.
Не е трудно да се намерят статистики за пилеенето на ресурси в резултат на храненето с месо. Става въпрос за ефекта на фунията, при който се пилеят неколкостотин килограма зърнени храни, за да се отгледа едно животно, след което то служи за храна на няколко души. Със същото количество зърно бихме могли да нахраним многократно повече хора.
Не можем да не вземем под внимание голямото количество вода, използвана, за да се създаде фураж за добитъка. Същото количество вода може да задоволи нуждите на големи градове. Нещо повече, подземните водни ресурси биват замърсени от милионите тонове отпадъци, произвеждани в резултат на гледането на животни. А това са само няколко от вредите за световната екология, създадени от месната индустрия. Дори не сме стигнали до жестокостта към животните.
Жестокостта към животните
Елън Уайт е била доста чувствителна към жестокостите спрямо животните. Ето какво пише по този въпрос: “Помислете за жестокостта към животните, породена от яденето на месо, както и последиците за хората, които ги вършат, и за тези, които ги наблюдават. Всичко това унищожава нежността, с която трябва да се отнасяме към Божиите създания! Интелигентността на много безсловесни животни е толкова близко до човешката, че това е една голяма загадка. Животните виждат и чуват, обичат и се страхуват и страдат – пише Елън Уайт. – Те използват органите си далеч по-целесъобразно от много човешки същества. Проявяват съчувствие и нежност към страдащите си събратя. Много животни показват такава привързаност към грижещите се за тях, която далеч надхвърля чувствата, проявявани от мнозина представителите на човешката раса” (“По стъпките на великия лекар”, с. 315, 316)
Едва сега учените откриват способността на животните да се грижат едно за друго и да проявяват любов към хората, с която ние злоупотребяваме.
Един ден Бог ще поправи всичките ни грешки, свързани с екологията, и ще възстанови Едем. Знаем, че тогава всички ще бъдат вегетарианци. Ще бъдат прекратени убийствата и тогава хора и животни ще престанат да си вредят едни на други. Докато очакваме това славно бъдеще, можем да започнем да живеем според начертания от Бога модел на състрадание и да се грижим за цялото творение. Онова, което ядем, наистина има значение. То ни влияе не само интелектуално, но и духовно и икономически, и екологически.
Християните трябва да бъдат на предната линия на загрижеността към екологията, дори да имаме предвид единствено сериозните си познания върху вегетарианството. В този процес можем да прославяме Бога с това как живеем и какво ядем и най-накрая да свържем нашата теология с екологията така, както Творецът е направил от самото начало.
