Някои хора смятат, че не се нуждаем от църква, защото можем да почитаме Бог и у дома си. Лорен Сиболд обяснява защо църквата е нещо важно.
- Разбира се, вярвам в Бога, - каза Том. - Само не виждам причина да ходя на църква.
- Защо мислиш така?
- Църквата ме отегчава. Само искат пари. Отнема от личното време. Мога да бъда вярващ и без да ходя на църковни служби.
- Е, добре, щом смяташ така.
Том ме погледна малко разочаровано. Очакваше да влезем в спор, тъй като съм пастор.
- Нека променим темата – предложих аз. – Как беше последният мач на любимия ти отбор?
Лицето му засия. – Те са първи в групата.
- Всеки техен мач е страхотен, нали? – попитах аз. – Винаги има изненади.
- Е, не съвсем – въздъхна Том. – Започнаха добре, но напоследък са в застой.
- Ще спреш ли да ходиш на стадиона?
- Нямам ни най-малко намерение да пропускам нито една тяхна игра. Аз ги подкрепям независимо дали печелят или губят! Освен това се чувствам страхотно да викам за тях заедно с още хиляди фенове.
- Нямаш ли си друга работа през уикенда?
- Абе, имам разни задължения, но почистването може да почака.
- Колко струва билетът? Сигурно е безплатен?
- Безплатен?? – изпръхтя Том. – Напротив. Давам по 50 долара.
- Искат пари за футболен мач?
- Наистина е скъпо – призна Том. – Но не можеш да не подкрепяш това, което те вълнува.
Внезапно се усмихна и промълви срамежливо:
- Всъщност ти въобще не промени темата, нали?
- Не – признах си аз. – Не е ли любопитно, че гледането на мач заедно с други хора е толкова важно за тебе, а поклонението пред Бога няма никакво значение?
Някои елементи на религиозната вяра наистина са много лични и трябва да се практикуват самостоятелно. Велики хора на вярата са прекарвали време насаме с Бога. Но за да се поддържа активна, жива вяра, трябва да я споделяме с други. Когато започна да учи народа Си как да има връзка с Него, Бог им нареди да си направят светилище – място за събиране, където Той „да обитава между тях” (Изход 25:8). Ранните християни също разбирали значението на съвместното поклонение. Нека „не преставаме да се събираме заедно”, пише авторът на Посланието към евреите (10:25).
Искам да ви посоча четири причини защо посещението на църква е толкова важно.
1. Ползата от съвместното учене
Когато апостол Павел посещава град Берия, хората го слушат внимателно. След като приключва проповядването, се случва нещо още по-важно. Те започват съвместно да проучват дали казаното от него е истина. Затова Библията нарича беряните „по-благородни” (Деяния 17:11).
Една от най-добрите причини за ходенето на църква е, че там е мястото, където учим за Бога. Учим се от проповедниците. Учим се заедно чрез изследване на Библията и споделяне на възгледите си един с друг. Всеки преподавател би потвърдил, че най-добрият начин за изучаване е съвместното учене.
Ние се учим и от примера на другите християни. В Библията е записано: „Който ходи с мъдрите, ще бъде мъдър, а другарят на безумните ще стане лош” (Притчи 13:20). Веднъж един млад човек ми каза: „Знаеш ли кое ме накара да стана християнин?” После кимна с глава към един възрастен господин, който стоеше наблизо. „Когато се запознах с Джим, аз си казах: Искам да бъда като него.”
Ние се учим да живеем християнски от тези, които ни дават добър пример.
2. Радостта от споделeния ентусиазъм
Обичате ли Господа? Наистина ли? Няма ли да е приятно да сте с други, които го обичат като вас? Ако не се насърчаваме взаимно в любовта си към Бога, тази любов може да избледнее.
Един от най-убедителните аргументи да сме част от църквата е, че така поддържаме любовта си към Бога активна и жива – също както ходенето на стадиона поддържа ентусиазма ви към любимия отбор.
Разбира се, футболът е само игра. Вярата е за живота и смъртта. Как живеем във време на успех, как се държим във време на изпитание, как посрещаме смъртта, каква е надеждата ни за вечен живот? Когато споделяме с околните ентусиазма си за Господа, ние укрепваме нашето посвещение.
3. Силата на общността
В живота на всеки човек настъпват трудни времена, когато се налага да разчитаме на помощ от приятели. „Двама са по-добре отколкото един… Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си” (Еклисиаст 4:9, 10). Това правят и църквите. Църквата е семейство – място, където хората се обичат толкова, че са готови да си помогнат във време на нужда.
Мой приятел наскоро погреба жена си, която почина от рак на яйчниците. „Не знам какво бих правил с децата ми, ако не беше помощта на църквата – сподели той. – Те се молеха за нас, насърчаваха ни, носеха ни храна и помагаха по хиляди различни начини. Хората от църквата ни застанаха до нас, когато имахме нужда от помощта им.”
Трябва да добавим, че църквата е била убежище за тях, защото това семейство бе прекарало много години в изграждане на взаимоотношения. По думите на Соломон: „… горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма втори да го вдигне” (Еклисиаст 4:10).
4. Чудото на променения живот
Не искайте от мен да го обясня напълно. Просто знам, че е истина. В църквите животът на хората се променя за добро. Вижда съм как хора, които са минали през голяма криза, отново се изправят на крака благодарение на подкрепата на църквата. Виждал съм как хора, които се борят с изкушение, успяват да ги преодолеят. Виждал към личности, чийто живот се обръща на 180 градуса – от самоунищожение до радост, щастие и мир. Има нещо в активното участие в църковния живот, което дава на Бог възможността да докосва живота на хората и да ги променя.
Църквите винаги ли са перфектни и щастливи? Не! Църквите са създадени от човешки същества, които обичат Бога, но все пак си остават хора. Дори пасторите могат понякога да ни разочароват. И все пак, Божията църква е чудесно място. Както писа една авторка: „Църквата е арената на Божията благодат – място, където Той се радва да разкрива силата Си за преобразяване на сърцата.”
Не мога да си представя, че е възможно да има по-добро място за мен.
Адвентна църква - София, ул. Солунска 10
Една лъжа на русофобията, която се повта...
Нещо и за Украйна с любов към украинците...
Типове заявки (искания) на клиента при п...
Лично тълкувание на Откровение гл. 6-та ...
Другото ми посещение беше в Италия. Там братовчедката ми ми беше преводачка. Много се зарадвах, че ме заведе, защото тя е невярваща, а в църквата се срещна с нейни колеги и доста си поговориха.
Четири години и половина посещавах църквата в Атина.
Последното беше миналия месец, в Лондон. Синът ми ме води в българската църква, където е пастор Е. Кешишан.
Сега съм в Смядово. Тук няма църква, но всяка събота се събираме у нас няколко човека от околните села и си прекарваме чудесно. Разискваме, споделяме, взаимно се насърчаваме.