Постинг
16.01.2012 21:03 -
Възможно ли е искреността да ни осигури спасение?
Спасението е чрез вяра, което означава, че трябва да сме сигурни, че това, в което вярваме, е истина.
Една нощ пътувах от Калифорния до Тексас по Шосе 40. След полунощ спрях до бензиностанция, за да си напълня резервоара. Тръгнах отново по пътя, но не след дълго започнах да виждам познати местности. „Но нали минах покрай този ресторант преди малко – помислих си аз. – Сигурно има много такива наоколо!” Не след дълго забелязах, че по табелите на пътя пише Запад, а не Изток.
Цели 15-20 мили бях напълно сигурен, че вървя в правилна посока, но с моето искрено убеждение никога не бих стигнал до Тексас.
Това преживяване ми напомня за думите, които чувам понякога от добронамерени вярващи хора. „Всички реки водят до морето – казват те. – Стига да сме искрени, Бог ще ни спаси.” Дали единствено искреността може да ни донесе спасение?
Веднъж Исус се среща с жена от Самария и съвсем ясно заявява: „Спасението е от юдеите!” В съвременния свят това изявление би било грубо нарушаване на политическата коректност! Ако иска да е политически коректен спрямо нашия начин на мислене, Исус би трябвало да каже: „Вие искрено вярвате, че трябва да се покланяте на хълма Гаризин. Ние, евреите, се покланяме в Йерусалим. Различията между нас нямат никакво значение. Всички ще отидем на небето и ще се обичам един друг!” Исус обаче е заинтересуван повече от истината отколкото от политическата коректност.
Истината
Днес, при толкова много гласове, които ни посочват пътя към вечния живот, откъде можем да знаем кой ни казва истината? От Библията. Псалмистът възкликва: „Ти си близо, Господи; и всички Твои заповеди са истина” (Пс. 119:151), а Исус заявява: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина” (Йоан 17:17). Най-добрият източник, който определя истината, не е искреността на моето мнение, а Библията.
Да обичаме истината
Истината от Библията невинаги е популярна, тъй като често наранява. Как да приемем истината, ако не я харесваме? Трябва да се научим да обичаме истината. Любовта към истината означава да признаем, че тя е най-доброто за нас, дори да не ни харесва.
Исус твърди: „Понеже всеки, който върши зло, мрази Светлината и не отива към Светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината, отива към Светлината, за да станат явни делата му, понеже са извършени по Бога” (Йоан 3:20, 21). Хората, които обичат истината, с радост приемат светлината от Божието слово, дори когато тя прерязва естествените им желания.
Любовта към истината е тясно свързана с вечното ни спасение. Апостол Павел пише за тези, които ще бъдат погубени при второто идване на Христос, че „погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят” (2Солунци 2:10).
Но как можем вие и аз да се научим да обичаме истината, след като нашето естество я мрази? Не можем... по-скоро, не можем сами. Трябва да помолим Бог да вложи любовта Си към истината в нашите сърца. Можем да се помолим по следния начин: „Господи, моля Те, помогни да желая да живея според Твоята истина. Вложи любов към истината в сърцето ми!”
Някои преживяват бърза, почти незабавна промяна – от омраза до любов към истината. Други откриват, че за промяната е необходимо много време. И в двата случая това се нарича „новорождение” или „обръщане”. Павел го описва като обновяване на ума (Римл. 12:2). Ако Го помолим, Бог ще промени начина, по който мислим и чувстваме, така че да намразим това, което някога сме обичали, и да обикнем това, което някога сме мразили.
Да научим истината
Дори след като Бог вложи любов към истината в сърцата ни, ние все пак трябва да я научим. Това означава да отделяме време да четем Библията. Предлагам ви да си отделите по половин час на ден за четене на Библията и за молитва да разбирате това, което научавате.
Сигурно ще възкликнете: „Но аз не разполагам с половин час на ден за изучаване на Библията.” Така ви изглежда сега. Спомнете си за заетия младеж, който се е срещнал с „любовта на живота си”. Ако само седмица по-рано бяхте поискали от него да отделя по 30 минути на ден, сигурно би възразил, че не може да си позволи и пет минути. След като срещне младата жена, внезапно приоритетите му се пренареждат драстично! Изведнъж се оказва, че може да намери по 2-3 часа на ден, които да прекара с нея!
Същото важи и за четенето на Библията, източника на истината. Когато се научим да обичаме истината и да обичаме Исус, Който е Истината, с радост ще пренастроим приоритетите си, за да отделяме време за четене и изучаване на Библията.
Утвърждаване в истината
Ейбрахам Линкълн често задавал въпроса: „Колко крака има кучето?” Хората отговаряли: „Четири.” После Линкълн казвал: „Представете си, че наречем опашката на кучето крак. Тогава колко крака ще има?” Отговорът гласял: „Пет!” После Линкълн казвал: „Погрешно! Ако наречем опашката на кучето крак, това съвсем не я превръща в крак!”
Познавам християни, които са следвали всяка личност, идваща с някакво ново учение или доктрина. Ако тази личност каже, че това или онова е истината, те му вярват. Но да наречеш нещо истина, съвсем не го превръща в истина. Трябва да стигнем до там, че да сме сигурни в истината. Това означава да развием основата на истината, върху която да надстрояваме други истини.
Първата стъпка при строежа на къща е да се налее здрава основа. Ако основата е здрава, собственикът няма защо да се безпокои дали ще може да се построи останалата част от къщата. Така става и със системата от убеждения.
Как да стигнем до тази сигурност? Откъде да знаем, че познаваме истината? Отново, чрез Библията, но и с помощта на уравновесени духовни хора, които също познават Библията. Апостол Петър пише, че „никое пророчество в Писанието не е частно обяснение на пророка на Божията воля” (2Петрово 1:20). Не бива да разчитаме на нашето собствено тълкуване или на мнението на един или двама. Ако разглеждаме жизнено важен въпрос, тогава се нуждаем от мнението на голям брой източници. Павел заявява, че Бог е поставил проповедници, учители и евангелизатори в църквата, за да бъдат укрепени Божиите хора и да станат зрели християни (Ефесяни 4:11-13). Точно такава е нашата цел – да станем зрели християни с твърдо и балансирано разбиране на библейската истина.
Научих, че Библията е солидна основа, която дава превъзходен път за живот и чудна надежда за бъдещето. Ако търсите истината, първо се молете да обичате истината. След това прекарвайте време в изучаване на Библията. Развивайте отношенията си с други изследователи на Библията, за да имате полза и от техните проникновения. Така с удовлетворение ще откривате как Бог желае за живеете и ще получавате увереността на изпълненото с надежда бъдеще.
Дъг Бачелър, сп. Signs if the Times, януари 2012 г.
Една нощ пътувах от Калифорния до Тексас по Шосе 40. След полунощ спрях до бензиностанция, за да си напълня резервоара. Тръгнах отново по пътя, но не след дълго започнах да виждам познати местности. „Но нали минах покрай този ресторант преди малко – помислих си аз. – Сигурно има много такива наоколо!” Не след дълго забелязах, че по табелите на пътя пише Запад, а не Изток.
Цели 15-20 мили бях напълно сигурен, че вървя в правилна посока, но с моето искрено убеждение никога не бих стигнал до Тексас.
Това преживяване ми напомня за думите, които чувам понякога от добронамерени вярващи хора. „Всички реки водят до морето – казват те. – Стига да сме искрени, Бог ще ни спаси.” Дали единствено искреността може да ни донесе спасение?
Веднъж Исус се среща с жена от Самария и съвсем ясно заявява: „Спасението е от юдеите!” В съвременния свят това изявление би било грубо нарушаване на политическата коректност! Ако иска да е политически коректен спрямо нашия начин на мислене, Исус би трябвало да каже: „Вие искрено вярвате, че трябва да се покланяте на хълма Гаризин. Ние, евреите, се покланяме в Йерусалим. Различията между нас нямат никакво значение. Всички ще отидем на небето и ще се обичам един друг!” Исус обаче е заинтересуван повече от истината отколкото от политическата коректност.
Истината
Днес, при толкова много гласове, които ни посочват пътя към вечния живот, откъде можем да знаем кой ни казва истината? От Библията. Псалмистът възкликва: „Ти си близо, Господи; и всички Твои заповеди са истина” (Пс. 119:151), а Исус заявява: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина” (Йоан 17:17). Най-добрият източник, който определя истината, не е искреността на моето мнение, а Библията.
Да обичаме истината
Истината от Библията невинаги е популярна, тъй като често наранява. Как да приемем истината, ако не я харесваме? Трябва да се научим да обичаме истината. Любовта към истината означава да признаем, че тя е най-доброто за нас, дори да не ни харесва.
Исус твърди: „Понеже всеки, който върши зло, мрази Светлината и не отива към Светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината, отива към Светлината, за да станат явни делата му, понеже са извършени по Бога” (Йоан 3:20, 21). Хората, които обичат истината, с радост приемат светлината от Божието слово, дори когато тя прерязва естествените им желания.
Любовта към истината е тясно свързана с вечното ни спасение. Апостол Павел пише за тези, които ще бъдат погубени при второто идване на Христос, че „погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят” (2Солунци 2:10).
Но как можем вие и аз да се научим да обичаме истината, след като нашето естество я мрази? Не можем... по-скоро, не можем сами. Трябва да помолим Бог да вложи любовта Си към истината в нашите сърца. Можем да се помолим по следния начин: „Господи, моля Те, помогни да желая да живея според Твоята истина. Вложи любов към истината в сърцето ми!”
Някои преживяват бърза, почти незабавна промяна – от омраза до любов към истината. Други откриват, че за промяната е необходимо много време. И в двата случая това се нарича „новорождение” или „обръщане”. Павел го описва като обновяване на ума (Римл. 12:2). Ако Го помолим, Бог ще промени начина, по който мислим и чувстваме, така че да намразим това, което някога сме обичали, и да обикнем това, което някога сме мразили.
Да научим истината
Дори след като Бог вложи любов към истината в сърцата ни, ние все пак трябва да я научим. Това означава да отделяме време да четем Библията. Предлагам ви да си отделите по половин час на ден за четене на Библията и за молитва да разбирате това, което научавате.
Сигурно ще възкликнете: „Но аз не разполагам с половин час на ден за изучаване на Библията.” Така ви изглежда сега. Спомнете си за заетия младеж, който се е срещнал с „любовта на живота си”. Ако само седмица по-рано бяхте поискали от него да отделя по 30 минути на ден, сигурно би възразил, че не може да си позволи и пет минути. След като срещне младата жена, внезапно приоритетите му се пренареждат драстично! Изведнъж се оказва, че може да намери по 2-3 часа на ден, които да прекара с нея!
Същото важи и за четенето на Библията, източника на истината. Когато се научим да обичаме истината и да обичаме Исус, Който е Истината, с радост ще пренастроим приоритетите си, за да отделяме време за четене и изучаване на Библията.
Утвърждаване в истината
Ейбрахам Линкълн често задавал въпроса: „Колко крака има кучето?” Хората отговаряли: „Четири.” После Линкълн казвал: „Представете си, че наречем опашката на кучето крак. Тогава колко крака ще има?” Отговорът гласял: „Пет!” После Линкълн казвал: „Погрешно! Ако наречем опашката на кучето крак, това съвсем не я превръща в крак!”
Познавам християни, които са следвали всяка личност, идваща с някакво ново учение или доктрина. Ако тази личност каже, че това или онова е истината, те му вярват. Но да наречеш нещо истина, съвсем не го превръща в истина. Трябва да стигнем до там, че да сме сигурни в истината. Това означава да развием основата на истината, върху която да надстрояваме други истини.
Първата стъпка при строежа на къща е да се налее здрава основа. Ако основата е здрава, собственикът няма защо да се безпокои дали ще може да се построи останалата част от къщата. Така става и със системата от убеждения.
Как да стигнем до тази сигурност? Откъде да знаем, че познаваме истината? Отново, чрез Библията, но и с помощта на уравновесени духовни хора, които също познават Библията. Апостол Петър пише, че „никое пророчество в Писанието не е частно обяснение на пророка на Божията воля” (2Петрово 1:20). Не бива да разчитаме на нашето собствено тълкуване или на мнението на един или двама. Ако разглеждаме жизнено важен въпрос, тогава се нуждаем от мнението на голям брой източници. Павел заявява, че Бог е поставил проповедници, учители и евангелизатори в църквата, за да бъдат укрепени Божиите хора и да станат зрели християни (Ефесяни 4:11-13). Точно такава е нашата цел – да станем зрели християни с твърдо и балансирано разбиране на библейската истина.
Научих, че Библията е солидна основа, която дава превъзходен път за живот и чудна надежда за бъдещето. Ако търсите истината, първо се молете да обичате истината. След това прекарвайте време в изучаване на Библията. Развивайте отношенията си с други изследователи на Библията, за да имате полза и от техните проникновения. Така с удовлетворение ще откривате как Бог желае за живеете и ще получавате увереността на изпълненото с надежда бъдеще.
Дъг Бачелър, сп. Signs if the Times, януари 2012 г.
Какво е православието към днешна дата и ...
СТРАШНИЯТ СЪД БОЖИЙ - ВИДЕНИЕ НА МОНАХ ...
ДЪРЖАВАТА, КАТО „КРЪСТНИКЪТ” НА МАРИО ПУ...
СТРАШНИЯТ СЪД БОЖИЙ - ВИДЕНИЕ НА МОНАХ ...
ДЪРЖАВАТА, КАТО „КРЪСТНИКЪТ” НА МАРИО ПУ...
Римляни 10:2
2. Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според съвършеното знание.
цитирай2. Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според съвършеното знание.
Когато стане въпрос за искрена вяра, винаги се сещам за бабата, която носила съчки за кладата на Ян Хус. Очевидно го е правила с искрена вяра и с убеждението, че върши нещо добро за своята църква и за унищожаването на еретиците. В днешно време постоянно ни казват: "Важното е да си искрен, пък останалото няма значение." Ако беше така, щяхме да имаме наръчник по искреност, а не Библия. Мнозина искрено се покланят на идоли и съвсем съзнателно прескачат втората заповед. Други искрено пропагандират идеята, че Бог е космически садист, който ще изтезава грешниците стотици милиони, милиарди и трилиони векове заради няколко годиниш греховен живот. Очевидно искреността не ни помага, когато заявяваме, че вярваме в Него, а в същото време Го хулим, като отхвърляме това, което е казал, или Го представяме във фалшива светлина.
цитирайХристиянството е ново развитие. То има корените си в Стария Завет, но го разширява и обогатява. Христос не отговаря ТОЧНО на прекия въпрос "Кой е моят ближен?". Отговаря с притчата за добрия самарянин, че чужденецят, ако ти подава ръка в нужда, ти е по-ближен от съплеменника. А съплеменникът в случая е ЕВРЕИН. Многократно цитираните думи от Библията, че чрез евреите ше бъдат благословени всички народи, могат да се сбъднат по толкова много начини, че само СЛЕД сбъдването ще е ясно какво значат. Но можем поне да опитаме.
Безспорно, най-великите гении в науката и в музиката са евреи. Това може би следва от особените кръвосмешения, намаляващи обаче жизнеността и размножителните способности на поколенията. Затова Бог праща евреите сред чужди народи, за да се обогати генофонда им и да спре израждането. Но особеният гений на тоя народ БЕЗСПОРНО дарява на човечеството огромни научни постижени. Да споменем само тримата епохални умове - Нютон, Айнщайн, Норберт Винер (последният сега е фактически ЗАСЕКРЕТЕН, защото днешната война се води според неговата наука - кибернетиката, която е компютрика толкова, колкото астрофизиката е телескоп). Да рискуваме с кратко излагане на сложното. Евреите са аванпост на човечеството в науката и музиката, но без генофонда на това човечество са обречени. Те са избрани не за кеф, а за работа, която не е нужно да вършат всички. А дали те или останалите са по-любими на Бога, мисля че е безсмислица.
цитирайБезспорно, най-великите гении в науката и в музиката са евреи. Това може би следва от особените кръвосмешения, намаляващи обаче жизнеността и размножителните способности на поколенията. Затова Бог праща евреите сред чужди народи, за да се обогати генофонда им и да спре израждането. Но особеният гений на тоя народ БЕЗСПОРНО дарява на човечеството огромни научни постижени. Да споменем само тримата епохални умове - Нютон, Айнщайн, Норберт Винер (последният сега е фактически ЗАСЕКРЕТЕН, защото днешната война се води според неговата наука - кибернетиката, която е компютрика толкова, колкото астрофизиката е телескоп). Да рискуваме с кратко излагане на сложното. Евреите са аванпост на човечеството в науката и музиката, но без генофонда на това човечество са обречени. Те са избрани не за кеф, а за работа, която не е нужно да вършат всички. А дали те или останалите са по-любими на Бога, мисля че е безсмислица.
