Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2012 21:38 - Пътят към спиритизма
Автор: maranatha Категория: Други   
Прочетен: 5047 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 29.02.2012 19:15


Мнозина смятат, че когато умре, човекът всъщност продължава да живее. Стив Уолбърг посочва какви опасности крие тази идея за хората, които вярват в нея.

 

„Нашата любима Бренда отиде на небето при Господ - обявява пасторът пред опечалените, събрали се за погребението. – Страданието й свърши. Сега е при Бога и пее хваления на Исус.” На пръв поглед тази доктрина изглежда толкова неоспоримо християнска, колкото и факта, че папата е католик, а равинът – евреин. Кой би дръзнал да се усъмни в подобно заключение? Бренда имала силна вяра в Исус Христос. Разбира се, че е отишла на небето, нали така?

Преди да отговорим на въпроса, нека надникнем в друга сцена. Изминал е месец, откакто безжизненото тяло на Бренда е било положено на два метра под земята. Пламъчетата на няколко свещи угасват и в стаята настъпва тъмнина. Мадам София – медиум, който твърди, че има способността да се свързва с мъртвите, се е разположила удобно на черно канапе, заобиколена от няколко близки роднини на Бренда, които не ходят на църква. Уханието на тамян изпълва въздуха. От прозореца на тази зловеща къща се вижда пълната луна. „Кого да ви извикам”, пита мадам София.

„Бренда – отговаря нервно съпругът Ралф. Тя умря наскоро и ние трябва да й зададем няколко въпроса.”

Внезапно сред тях се появява призрак. „Здравей, Ралф! Какво искаш да знаеш?”

Следва дълъг разговор между малката група разтърсени роднини и светещото същество „от оня свят”, което изглежда точно като Бренда, говори като нея и се държи като нея.

Струва ви се нереално? Не съвсем. Подобни случки стават все по-обичайни.

Нека си спомним за нещо много важно. Въпреки големите различия между религиите, има една фундаментална идея, споделяна както от пастора на Бренда, така и от Мадам София. Те вярват, че когато човек умре, всъщност не е истински мъртъв. „Душата” полита до някакво друго място – небе, ад, чистилище, нирвана или нещо подобно. Излиза от този и отива в друг свят. Жива! Разсъждаваща! Способна да общува.

Идеята, че душата е безсмъртна се приема от огромното мнозинство хора на планетата Земя – католици, протестанти, мюсюлмани, хиндуисти, будисти, уика и спиритисти. Макар че отделните религии имат сериозни различия в разбирането си къде отива душата в момента на смъртта, те единодушно вярват, че човекът има безсмъртна душа, която отива НЯКЪДЕ след умирането на физическото тяло. Общуването с мъртвите се нарича спиритизъм.

 

Какво казва Бог

Вземете си хапчето за сърце (ако употребявате такова) и се пригответе за нещо шокиращо: Тази доктрина е първата лъжа на дявола, с която измамил Ева в Едемската градина. Наричам я „Дяволската врата към спиритизма”.

„От всяко дърво в градината свободно да ядеш – казва Бог на Адам малко след сътворението, - но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш” (Битие 2:16, 17). Запомнете последните три думи: „НЕПРЕМЕННО ЩЕ УМРЕШ”! Господ не заявява пред Адам, че ако яде от забранения плод, „само тялото ще умре”. Напротив, ти „непременно ще умреш”, т.е. цялата личност умира. Бог добавя думата „непременно”, за да наблегне на казаното. Предупреждението Му е съвсем ясно: Ако Адам и Ева ядат от забраненото дърво, това е краят. Непременно ще умрат. Думата „умрат” означава, че ще бъдат мъртви, а не живи на някакво друго място.

 

Какво казва змията

Само няколко изречения по-надолу в Библията са записани думите на змията към жената. „Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото” (Битие 3:4, 5).

Видяхте ли разликата? Змията е тази, която казва за първи път: „Никак няма да умрете”, което противоречи на заявеното от Бога. Повечето консервативни библейски учени споделят мнението, че змията е била само медиум, чрез когото говори Сатана. И така, кой казва истината – Бог или дяволът? За съжаление, Ева се доверява на змията и яде от плода. После го предлага и на Адам (ст. 6). Резултатът е грях, болка и смърт за цялото човечество. Кулминацията на тази „дребна” постъпка е смъртта на Исус Христос, Който разрешава проблема.

Грехът е нещо сериозно.

Би трябвало да се доверяваме винаги на това, което Бог казва.

След греха на Адам и Ева, Бог повтаря предупреждението Си към тях за „непременната” смърт: Той казва на Адам: „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш” (ст. 19).

Бог въобще не заявява пред Адам, че само физическото му тяло просто ще се върне в пръстта. Напротив, самият Адам ще отиде там: „Понеже [ти] си пръст – изяснява Бог, - и в пръстта ще се върнеш.” Това включва цялостната личност на Адам.

 

Как е създаден Адам?

В Битие 2:7 Библия описва как е сътворен Адам – от пръст, съчетана с „жизнено дихание”. Това „жизнено дихание” не е някаква тайнствена, съществуваща вън от тялото разумна единица, а по-скоро искрата на живота, която Бог е поставил в цялото творение, включително и в животните (Битие 7:21, 22; Пс. 104:29, 30). Именно съчетаването на пръст и жизнено дихание прави Адам „жива душа”. При смъртта (резултат от греха) „жизненото дихание”, наречено също „дух”, се връща „при Бога, Който го е дал” (Екл. 12:7). Съзнанието на човека обаче не продължава да съществува. Просто изчезва: „Излезе ли духът му, той се връща в земята си; в същия този ден загиват намеренията му” (Пс. 146:4). Това е казал Бог!

Библията е пределно ясна, че падналите човешки същества не са безсмъртни. Бог „единствен притежава безсмъртие” (1Тим. 6:16, Верен). Човешките същества „с постоянство в добри дела ТЪРСЯТ слава, почест и безсмъртие” (Римл. 2:7). Едва в деня на възкресението светиите ще се облекат в безсмъртие (1Кор. 15:53). Никъде в Библията не е записано, че в момента на смъртта някаква безсмъртна душа отлита към космоса. Напротив, Библията твърди, че хората ще живеят отново едва след като възкръснат от мъртвите.

 

И какво от това?

Тук започва страшното. Ако християните вярват, че техните починали мъртви не са съвсем мъртви, а живеят някъде другаде, това ги прави опасно уязвими за измамите на демони, представящи се за умрели роднини. Ако Бренда наистина е на небето, тогава защо духът й да не може да се върне при повикване от Мадам София, за да общува с живите?

Защо не? Библията дава отговора. Не че Бренда не би искала, а просто не би могла. „Защото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят НИЩО, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен” (Екл. 9:5).

НИЩО.

Ето защо общуването с мъртвите е невъзможно. Давид казва, че „мъртвите… слизат в мястото на мълчанието” (Пс. 115:17). Те чакат „възкресението в последния ден” (Йоан 11:24; 5:28, 29).

 

А Новият завет?

Чакайте малко, казвате си вие. А новозаветните текстове като този за „отстранени от тялото, за да бъдем с Господа” (2Кор. 5:8)? Или притчата за богаташа и бедния Лазар (Лука 16 гл.), както и Исусовото обещание към умиращия разбойник, че ще бъде с него в рая (Лука 23:43)? Не показват ли тези пасажи, че вярващите отиват на небето в момента на смъртта?

Ни най-малко. Когато сравните 2Кор. 5:8 със стих 4 и после с 1Кор. 15:51-55, веднага става ясно, че изказването на Павел за „отстранен от тялото” означава, че вярващите ще бъдат с Господа в деня на възкресението, а не преди това (1Сол. 4:17).

Историята за богаташа и Лазар е явна притча, а не фактологичен разказ. Ако не беше така, как да обясним, че Лазар отива в „Авраамовото лоно”?

И последно, ако махнете пунктуацията от Лука 23:43, която е прибавена стотици години след написването на Новия завет, тогава действителното обещание на Христос към разбойника на кръста би било: „Истина ти казвам днес [точно в този момент], ще бъдеш с мене [в бъдеще] в рая.” Знаем, че точно това е значението, тъй като в същия ден Исус отива не в рая, а в гробницата на Йосиф (Лука 23:52, 53). След като възкръсва от мъртвите, Христос казва на Мария: „Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца” (Йоан 20:17). Следователно Исус отива на небето едва след възкресението.

Една лъжа обикаля света, докато истината още си обува обувките”, пише проповедникът Чарлс Спърджън. Според Библията доктрината за безсмъртието на душата е една от тези лъжи. Да, тя е популярна; да, милиони вярват в нея. Факт е, че тази доктрина е първата лъжа, отправена към човечеството от змията в Едемската градина. За съжаление, Ева повярвала в нея, както и повечето хора в наше време, включително медиуми като Мадам София и дори християнски пастори.

Библията отправя предупреждение за „големия змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят…” (Откр. 12:9).

 

Дяволската врата

Много средновековни църкви, които все още съществуват в Англия, имат специална врата от северната страна, наречена „дяволската врата”. Правили са ги по различни причини, но едно е сигурно: Ако вярвате в безсмъртието на душата, това учение може много лесно да се превърне в дяволска врата към спиритизма и да ви измами чрез легионите на Луцифер, които се представят за мъртви хора (Второзаконие 18:11; Йов 7:9, 10; Откр. 16:14).

Мога да ви посъветвам следното: Вярвайте в това, което Бог е казал на Адам за греха и смъртта и не приемайте поканата на медиумите да престъпите отвъд дяволската врата.

 

 

 

 





Гласувай:
2
0



1. анонимен - dusha
28.02.2012 23:39
Ние сме милиони хора по земята дето сме си напускали тялото и сме се връщали отново в него. престанете да лъжете хората. Душа има. душата е първична. тялото е вторично. То е приемателя й
цитирай
2. maranatha - До анонимен
29.02.2012 19:10
За мене е важно какво казва Библията. Когато става въпрос за спасението на човека, трябва да оставим на заден план човешките предания, митове и легенди. Твърдението, че душата е първична, а тялото - вторично напомня повече за платонизъм отколкото за християнство. Що се отнася до напускането на тялото от душата, мога да ви разкажа една история с моя позната. След преживян голям стрес, всеки път, когато заставаше на светофар, усещаше как душата й излиза извън тялото и сама се наблюдава отстрани. Разбира се, посети психиатър, който постави точна диагноза и започна лечение. Днес жената е жива и здрава и няма подобни душевни проблеми. Ако искате да се запознаете повече с проблема на тези, които "гледат" тялото си отстрани, може би ще е добре да прочетете малко специализирана литература за действието на ендорфините в мозъка в условията на кислороден глад.
цитирай
3. анонимен - Поздравления!
09.03.2012 15:36
Много ясно и звучи логично. Но за 2Кор.5:8 нещо не ми стана ясно. Там не се говори КОГА отиваме в небето, а за това, че "предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа". По-нагоре в 6 стих казва същото: "знаем, че докато сме в тялото, ние сме отделени от Господа."
Значи: отделени от тялото духом, т.е. душата ни е при Господа. Докато душата е в тялото, сме отделени от Господа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: maranatha
Категория: Други
Прочетен: 439007
Постинги: 74
Коментари: 240
Гласове: 431
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031