Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2013 22:33 - Изоставеното село (притча)
Автор: maranatha Категория: Други   
Прочетен: 3666 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Имало едно време едно село в земя с планини, реки и плодородни равнини. Това село, макар и малко, вярвало, че има особена стойност, тъй като за разлика от повечето малки населени места, то имало за цел нещо повече от обичайното съществуване. Отвън изглеждало като всички останали села, но вътре нещата били съвсем различни. Всеки член на общността имал убеждението, че това, което правят, е от огромно значение за целия свят.

Ролята им в света се състояла в правене на простичък бял плат, отличаващ се със своята планинска чистота. Основателят на селото бил изобретил този план в епоха, когато нито един плат по света не можел да претендира за съвършена чистота. Процесът на превръщане на овчата вълна в плат без никакъв цвят, в който няма дори най-малка следа от оцветяване, бил най-новото постижение в тъкачната индустрия. Основателят и приятелите му скоро решили да изоставят обичайния начин на живот по селата и станали тъкачи на плат на пълен работен ден. Организирали селото в работни групи – някои отглеждали овце, други обработвали вълната чрез многократни изпирания, трети предели, а четвърти – работели на становете. Селото имало само една цел – да даде на света единствения истински бял плат, който може да се притежава от човек.

С времето платът започнал да привлича вниманието. Крале и кралици, държавници, банкери и дори представители на религиозния елит се стичали към селото, за да видят новия плат, след което, разбира се, да го купят. За известно време бялото станало модно, защото хиляди свързвали плата с всичко добро, истинско и скъпоценно на света. Оцветеният цвят загубил пазарната си стойност. Особено аленият цвят загубил привлекателността си и дори синьото, жълтото и моравото изглеждали изкуствени, тъй като се виждала боята и те избелявали с времето. Селото процъфтявало и дори се разраствало, защото мнозина се заселвали там, за да помагат в производството на още по-големи количества от чудния плат. Бъдещето на селото изглеждало сигурно – становете работили без прекъсване, а хората му се радвали за това, че имат цел в този свят.

Колкото повече селото просперирало, толкова по-голяма част от богатството му се използвала за строеж на работилници, училища и църкви. Някои от най-добрите занаятчии били изпратени до далечни кътчета по света с мостри от белия плат. Тези мъже и жени основавали колонии, които също произвеждали от белия плат в съвършено спазване на първоначалния метод. Така с времето селото престанало да е само едно село – превърнало се в култура и в начин на живот. Години наред нищо не се променяло. Никой не вярвал, че какъвто и да е друг цвят може да измести чистотата на бялото.

Изглежда странно, но първият намек, че империята на белия плат няма да трае дълго, дошъл отвътре. Един самотен глас подсказал, че вероятно имитаторите и конкуренцията (каквито ги имало в изобилие), може би не са чак толкова лоши. Всъщност техният бял плат често изглеждал на петна, с разни водни ивици и дори понякога имал черни лекета, но може би белият плат все пак бил надценен. Отначало съвършенството изглеждало привлекателно, но с времето този вид производство на стандартна продукция им се сторил отегчителен.

Първоначално, селяните не обръщали внимание на подобни идеи и гласът на недоволство заглъхнал. Семето обаче било посято. След много години на успех изглеждало невъзможно някой някога да постави под съмнение белия плат. След идването на новото поколение започнали да се чудят: „Защо и на какво основание смятаме, че белият цвят е най-добър?” След като въпросите се разпространили из селото, започнали да се случват беди. Учението за белия плат никога преди не било поставяно под съмнение – селяните просто вярвали. Сега обаче станало необходимо да оценяват това убеждение.

Нещо повече, търсенето на чист бял плат намаляло с времето. Конкуренцията се опитала да го имитира. Успели да произведат фантастичен цветен плат, тъй като търсенето на цветове далеч надхвърляло търсенето на бял плат. Наистина презираните някога алени и червени платове се върнали на мода, сякаш никога не е имало бял плат. Червено, червено, червено – подобно на ярко бунтарство шествие се разпространило по света, докато в същото време селото се безпокояло, че чистият бял плат ще стане старомоден. Верните привърженици провъзгласявали вечната стойност на чистата бяла вълна, но червеният плат успял да заплени света.

Постепенно селото сякаш било принудено от обстоятелствата да произвежда други видове плат. Отначало белият плат останал чисто бял, като по него имало само леки следи от оцветяване по ръба на всеки топ – цветно ръбче, което не засягало особено бялата чистота на плата, а само помагало белотата да изпъкне. Това изглеждало разумен компромис, тъй като новият дизайн не изоставил напълно бялата концепция, а давал на селото свободата да експериментира с различни цветове. Бялото останало важният цвят, но вече започнали да отделят по-голямо внимание на подобряване на разцветките.

Селото започнало да се променя. След като вече не се отличавало в света и не било водещо, то се превърнало в поредния имитатор. Все още произвеждали бял цвят, но в по-малки количества. Качественият контрол се влошил. Макар че бялото все още било бяло, то не било толкова чисто колкото преди. Никой не го забелязвал, понеже цветовете го поглъщали. Старите наръчници стояли недокоснати в селската библиотека. Години наред никой не си правил труда да ги чете. Селяните изгубили първоначалните методи на обработка поради постепенното им занемаряване. Няколко възрастни хора продължили да работят у дома по стария начин, но не успявали да продадат много от чисто белия плат. Младите пък напълно се отказали от него. В селския музей имало специална експозиция на старите начини на производство и всяка година в селото се провеждал специален празник във връзка с основателя на това удивително произведение, но всички присъстващи носели цветни дрехи. Все пак никога не се обличали в червено или мораво, защото това би било ерес! Повечето били единодушни, че чистото бяло от старата епоха изглеждало крайно остаряло и, разбира се, непрактично. Най-важният аргумент обаче бил, че то вече не може да се продава.

Голяма част от добрите неща на старата епоха продължили да съществуват. Селяните оставали тясно свързани един с друг, а работниците се радвали на висок жизнен стандарт, както и на осезаемото усещане за насока в живота и сплотеност. Всички деца посещавали селското училище. Възрастните се хранели със същата храна, носели същите дрехи и се наслаждавали на същите разкази. Техният цветен плат (сега с ясна отличителна бяла ивица по ръба) печелел награди и дори се продавал много по-добре от стария чист бял плат. Често чували хора да възкликват на висок глас как е възможно да са живели толкова дълго с онова старо скучно бяло. Нали все пак е много по-лесно да се оцвети вълната, отколкото да се опитват да превърнат цялата вълна в чисто бяла. Оцветяването на плата се оказало много по-лесно от премахване на нечистотата. Наистина било по-лесно да се оставят много от нечистите неща във вълната, като се скрият под дебел слой мораво или червено.

Проявяваната от време на време почит към старите методи не продължила дълго. Някои смятали, че е глупаво да остават в бялата група при наличието на толкова много оцветяване. Защо въобще било нужно там да има бяло? Защо всичко да не е напълно оцветено? Тези хора започнали да напускат селото. Отначало никой не забелязал, но след време събиранията в селото ставали все по-рехави. Няколко радикални гласове твърдели, че единственият начин селото да влезе в правия път е да се върнат изцяло към производството на чист бял плат. По-разумните личности знаели, че това е невъзможно, тъй като никой нямал смелостта да започне отново да пере. Освен това някои хора от външния свят искали да купят стария чист бял плат. Междувременно селото се стопило. Все по-малко ученици посещавали селското училище. Някои родители твърдели, че училищната програма се фокусира прекалено много върху миналото. Представили аргумента, че в преподаваните техники за употреба на цветни бои няма никаква енергия. Естествено, тези родители изпратили децата си да учат във външни училища, където червените и моравите цветове били усъвършенствани. Разбира се, тези деца не се завръщали в родното село, а само идвали понякога да навестяват възрастните си родители или да разгледат експонатите в музея и да се усмихнат самодоволно поради големия си късмет да избягат от провинциалния живот.

Настъпил денят, когато затворили и селското училище. Това се случило точно в деня, когато богатият син на един от селските старейшини, който бил натрупал състояние от червения плат, дарил огромна сума за възстановяването и подобряването на селския музей. Така всички селски ученици започнали да посещават по-престижно училище, забележително с ярките си червени и морави цветове. Някои родители напуснали селото, за да бъдат по-близо до новото училище. Учениците се връщали у дома с ръце оцветени и миришещи на червени и морави бои. Родителите сияели от гордост заради доброто положение на децата им в света.

 

Накрая, след като старото селско училище бавно умряло, останала само една стара жена, която все още си спомняла как се изработва чисто белия плат, дал някога заслужена слава на селото в света. Тя продължила да прави плат за своя „народ”, макар че този народ вече го няма. Всеки ден тя перяла, чепкала, предяла и отново перяла вълната, за да я превърне в най-чистия бял плат, който светът някога е виждал. Никой обаче не се интересувал и никой не знаел за това. Тя продължила да работи всеки ден, за да завърши остатъка от плата – малко парче или фрагмент, който макар и малък, съвършено пресъздавал характера на оригинала. Казаха ми, че тази жена не е умряла. Тя все още живее и все още прави чисто бял плат. Прави го сама и с известна тъга, но винаги се надява, че някой млад човек, чийто живот все още предстои да бъде изживян, ще влезе в нейния дом и ще пожелае да бъде научен как да създава най-чистият бял плат, познат някога на света. Тя чака – вратата й никога не се затваря и ако застанете отвън, ще я чуете да я пее за своето учение с ясни бели ноти, които се носят из въздуха и сякаш казват: „Елате на моя стан, елате да се научите, елате да чуете и да насочите ръцете си към бялото.”

 

 

Карл Уилкокс
http://advindicate.com/


Тагове:   библия,   християнство,   исус,


Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: maranatha
Категория: Други
Прочетен: 579981
Постинги: 74
Коментари: 240
Гласове: 433
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031