Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2013 15:31 - Писмо от Рим до протестантите
Автор: maranatha Категория: Други   
Прочетен: 3459 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 13.10.2013 15:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Съборът в Трент (1545-1563 г.) – католиците представят най-доброто доказателство, което опровергава протестантите, че приемат единствено Библията

     Много историци смятат, че съборът в Трент е едно от трите най-важни събития в историята на католицизма. Протестантите заявяват, че всички доктрини трябва да бъдат изпитани с боговдъхновеното Слово. Големият брой идеи, които не се намират там, трябва да бъдат отхвърлени. Тази дълбока истини е в основата на протестантизма. Рим бил решен да премахне тази истина. Но как да го направи. В църквата съществувало разделение по въпроса за Преданието.

    Всяка съвременна доктрина на католицизма се основава на решенията, утвърдени на Събора в Трент (1545-1563 г.), свикан от папа Павел III, за да намери начин да се противопостави на протестантската вяра. През целия събор има нестихваха битка по въпроса за Преданието. Би било крайно смущаващо да се приеме официално като закон факта, че човешките мнения, а не Библията са основата на вярата и живота на католическата църква! 

     Какви основания биха могли да представят, за да поставят човешките предания над Свещеното писание като най-висш авторитет? С други думи, какво извинение биха могли да направят, за да обявят, че обикновените човешки слова превъзхождат Библията? Настъпва истинска криза.  

     Тогава настъпил решителният момент и всички останали изненадани. Онова, което обикновено не се казва, е, че целият спор бил разрешен само за един ден.  

     Когато се изправил, за да вземе думата през онзи ден на 18 януари 1562 г., Гаспар Дел Фосо определил веднъж завинаги бъдещата посока на католицизма. След като станал и призовал за внимание, той искрено похвалил Преданието и отправил няколко остри забележки към тези, които искали да принизят върховенството на Църквата. 

    Дел Фосо обявил, че църковното Предание е променило самия Божи закон, при това успешно! Нещо повече, Дел Фосо стигнал до най-важното – протестантите се подчиняват на Рим, като спазват неделния ден! Те зачитат католическото Предание, с което се доказва, че Преданието стои по-горе от Библията. 

     През онзи ден Дел Фосо изяснил, че святостта на неделята е основното доказателство за цялостната доктринална структура на католицизма. Логическата му реч разрешила спорния въпрос. Тонът на събранието се променил. Никога отново католически събор не допуснал да бъде разисквана темата за върховенството на папското Предание. Обстоятелството, че Рим бил заменил Божията събота с папската неделя, а протестантите старателно следват католическата църква по този въпрос, бил необходимото „доказателство”, за да се укрепи завинаги властта на Рим. Католически историк дава следното обяснение:

     „Накрая, по време на последната сесия на 11 януари 1562 г., последният им предразсъдък бе победен. Архиепископът на Реджо произнесе реч, в която открито обяви, че Преданието стои над Писанието. Следователно властта на Църквата не може да бъде ограничена до авторитета на Писанието, тъй като  Църквата е променила съботата в неделя не по заповед от Христос, а със собствената си власт. По този начин, последната илюзия беше премахната и бе твърдо заявено, че Преданието не е нещо отминало, а е продължаващо вдъхновение” (J. H. Holtzman, Canon and Tradition, p. 263).  

     “Някои от истините, които са ни предадени от Преданието, но не са отбелязани в Свещеното Писание, са следните: има точно седем тайнства; има чистилище; в новия закон (римокатолическият каноничен закон) трябва да се спазва неделята вместо съботата; децата трябва да се кръщават; в Библията има точно 72 книги [66 боговдъхновени в нашата Библията плюс 6 апокрифни]” (Francis J. Butler, Holy Family Catehism, No. 3, p. 63. Бътлър (1859-1927) е католически свещеник в Бостън, автор на поредица катехизми). 

     След взетото на Събора в Трент решение католическите автори се хвалят с факта, че католицизмът е променил съботата в неделя и заявяват, че неделята е БЕЛЕГЪТ на църковната власт:  

     „Разбира се, католическата църква твърди, че промяната на събота в неделя е нейно дело… И ТОВА ДЕЛО Е БЕЛЕГЪТ на нейната църковна власт по религиозните въпроси” (От офиса на Кардинал Гибънс до юридическия съветник Х. Ф. Томас, 11 ноември 1895 г.).  

     „Съблюдаването на неделята от протестантите е ЗНАК НА ПОЧИТ, която отдават, на ВЛАСТТА НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА, каквото и да казват” (Monsignor Louis Segur, Plain Talk About the Protestantism of Today). 

Въпрос: Как доказвате, че църквата има власт да нарежда празници и святи дни?  

 

Отговор: СЪС САМИЯ АКТ НА ПРОМЯНА на съботата в неделя, който признават и протестантите и следователно противоречат на себе си, като спазват неделята стриктно, но нарушават останалите празници, наредени от същата църква.

 

Въпрос: Как можете да го докажете?

 

Отговор: Защото, КАТО СПАЗВАТ НЕДЕЛЯТА, ТЕ ПРИЗНАВАТ ЦЪРКОВНАТА ВЛАСТ да създава празници и да обявява нарушаването им за грях” (The Douay Catehism, p. 59).

     „ДОКАЖЕТЕ МИ ОТ БИБЛИЯТА И САМО ОТ БИБЛИЯТА, че съм задължен да спазвам неделята свято. НЯМА ТАКАВА ЗАПОВЕД В БИБЛИЯТА! Това е заповед единствено на светата католическа църква. Библията заявява: „Помни съботния ден, за да го освещаваш.” КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА КАЗВА: „Не, според дадената ми от Бога власт АЗ ПРЕМАХВАМ СЪБОТНИЯ ДЕН и ви нареждам да спазвате свято първия ден от седмицата.” И ето! Целият цивилизован свят се покланя почтително и послушно на заповедта на светата католическа църква” (свещеник Томас Енрайт, CSSR President Redemptorist College, Kansas City, MO, в лекция, произнесена в Хартфорд, щата Канзас, 18 февруари 1884 г., и публикувана в сп. The American Sentinel, June 1893, p. 173).

 

ПИСМО ОТ РИМ

Римокатолическата църква е отправила предизвикателство към протестантите. Издадено е от Ватикана и е публикувано в Америка чрез издателство в Ню Йорк.

Това писмо от Рим е толкова важно и католическата църква го смята за толкова значимо, че ние го публикуваме изцяло тук. На някои места сме добавили скоби за пояснение.

 „Ще представя един съвсем ясен и сериозен въпрос на тези, които [претендират, че] следват „Библията и само Библията”, за да му отдадат цялото си внимание: Защо не спазвате свято съботния ден?

Заповедта на Всемогъщия Бог е ясно написана в Библията със следните думи: „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог” (Изход 20:8-10). А на друго място: „Шест дни да се върши работа, а седмият ден да ви бъде свят, събота за почивка за Господа. Всеки, който върши работа в този ден, да се умъртви” (Изход 35:2). Колко строга и прецизна е Божията заповед по този въпрос!”

Не бива да се върши каквато и да е работа в деня, който Бог е избрал, отделил е за Себе Си и е осветил. И съгласно тази заповед, когато израелтяните намериха човек, който събира съчки в събота, „Господ каза на Мойсей: Човекът непременно трябва да се умъртви. Цялото общество да го убие с камъни вън от стана” (Числа 15:35).

След като Божията заповед е такава, тогава питам аз: Защо не я спазвате? Защо не спазвате съботния ден?”

Вероятно ще ми отговорите, че спазвате почивния ден, тъй като се въздържате от всякакви светски дела, редовно ходите на църква, произнасяте всичките си молитви и четете Библията у дома всяка неделя от живота си.

Неделята обаче не е почивният ден. Неделята е първият ден от седмицата, а съботата – седмият. Всемогъщият Бог не е дал заповед човек да спазва един ден от седем. Той е назовал собствения Си ден и е казал съвсем ясно: „Спазвай седмия ден от седмицата”. Дал е и причината, поради която е избрал този ден, а не някой друг – причина, която се отнася единствено за седмия ден и не може да се отнесе към останалите дни. Бог е казал: „Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го освети” (Изход 20:11). Всемогъщият Бог е наредил всички хора да почиват от труда си в седмия ден, тъй като самият Той си е починал в този ден. Бог не си е починал в неделя, а в събота. В неделя, която е първият ден от седмицата, Той е започнал сътворението, но не го а завършил в този ден. Именно в събота Бог свърши делото, което беше създал… И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил” (Битие 2:2, 3).

Не може да има нещо по-ясно и лесно за разбиране. Никой не се опитва да го оспори. Всички признават, че денят, който Всемогъщият Бог е определил да бъде спазван свято, е събота, а не неделя. Тогава защо спазвате неделя, а не събота?

Ще ми кажете, че съботата е еврейският ден, а за християните този ден е станал неделя. Християнският почивен ден е бил променен в неделя. Променен! Да, но от кого? Кой има властта да променя ясна заповед на Всемогъщия Бог? Когато Бог казва: „Помни съботния ден”, кой ще се осмели да заяви: „Не, вие можете да работите и да вършите всичките си светски дела в седмия ден, но трябва да спазвате вместо него първия ден? Това е най-важният въпрос, на който не знам как ще отговорите.

Вие сте протестанти и твърдите, че се придържате към Библията и единствено към Библията, но когато става въпрос за толкова важен въпрос като съблюдаването на един ден от седем като свят, вие противоречите на буквата на Библията и слагате друг ден на мястото на наредения от Библията ден. Заповедта за свято спазване на седмия ден е една от десетте заповеди. Вие вярвате, че останалите девет са все още задължителни. Кой ви упълномощи да фалшифицирате четвъртата? Ако се последователни във вашите принципи, ако наистина следвате Библията и единствено Библията, би трябвало да покажете някакъв текст от Новия завет, в който четвъртата заповед е ясно променена. Да видим дали може да се намери такъв текст. Ще разгледам писанията на вашите собствени защитници, които са се опитали да защитят вашата практика по този въпрос.

1. Първият текст, който откривам, че се цитира по тази тема, а следният: „И така, никой да не ви осъжда за ястие или питие, или във връзка с някой празник или новолуние, или събота” (Колосяни 2:16) [церемониалните годишни съботи от Левит 23 гл., които са премахнати на кръста]. Мога да разбера библейски християнин да твърди, че според този текст не трябва да правим разлика между събота, неделя и всички останали седмични дни; че в християнската епоха всички различия между дните са премахнати. Един ден е толкова добър и свят, колкото и останалите; не трябва въобще да има почивки и святи дни. Но нито една сричка не казва, че задълженията на съботата са прехвърлени върху друг ден.

2. Второ, цитират се думите на св. Йоан: В Господния Ден бях в Духа” (Откровение 1:10). Възможно ли е някой да си въобрази дори за миг, че тук има сигурно и ясно правило за промяна на седмичния празник от седмия в първия ден? Текстът мълчи по този въпрос. Там само ни е показан библейският факт, че един ден от седемте (дори не е споменато кой от тях) е наречен „Господният ден”.

3. Напомня ни се, че св. Павел е наредил на коринтските вярващи всеки „да си отделя и да събира според успеха на работите си, за да не се събира”, когато той пристигне (1Коринтяни 16:2). Как би могло това да промени заповедта за съботата? Там е наредено събирането на милостиня (вкъщи) да се извършва в първия ден от седмицата. В никакъв случай не е казано да не се вършат определени неща като молитва и публично поклонение в седмия ден.

4. Именно „в първия ден от седмицата”, когато учениците са събрани в заключена стая „поради страх от юдеите”, Исус застава сред тях (Йоан 20:19). Какво общо има този факт с премахване на задължението да спазваме свято седмия ден? Нашият Господ възкръсна от мъртвите в първия ден от седмицата и същия ден вечерта се яви на учениците Си. Нека протестантите, ако желаят, да спазват свято първия ден от седмицата като благодарствено възпоменание на тази удивителна тайна, Христовото възкресение и на доказателствата, които Той е благоволил да даде на съмняващите се ученици. Тук обаче няма библейско основание за прекратяване на святото спазване на ден от седмицата, който Бог ясно е наредил да бъде съблюдаван по съвсем различна причина.

5. И най-накрая, имаме примера на самите апостоли. „И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ” (Деяния 20:7). Тук имаме ясно доказателство, че учениците са чули проповед в неделя. Няма причина да не вярваме, че те са проповядвали и в съботите [Деяния 13:14, 42-44; 16:12, 13; 17:1, 2; 18:1-4, 11]. За тези ранни християни е написано недвусмислено, че „всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си” (Деяния 2:46). Всъщност, ние знаем от други източници, че в много църкви древните християни имали навика да се събират за публично поклонение, да приемат светото причастие и да извършват всички останали служби в събота. Отново казвам: Нека протестантите спазват свято, ако желаят,първия ден от седмицата, за да приличат на онези християни, които били събрани в горницата в Троада [събранието в Троада в неделя – Деяния 20:7, малко преди събранието в Милит във вторник – Деяния 20:17-38, макар че днес никой не спазва вторниците свято поради този факт]; но нека помнят, че това не може по никакъв начин да ги освободи от задължението да спазват ден, който всемогъщият Бог е наредил да се спазва свято, тъй като в този ден е починал от всичките Си дела.

Не знам за друг текст от Свещеното писание, който протестантите имат навика да цитират, за да защитават обичая си да спазват свято първия ден от седмицата вместо седмия. Със сигурност тези текстове, които цитирах, не могат да задоволят никой разумен човек, приемащ писаното Божието слово така, както те твърдят, че го приемат, а именно, като единственото определено средство за научаване на Божията воля, и като хора, които наистина имат желание да спазват тази воля във всичко със смирение и простосърдечие. Въпреки всички доводи, които някой би могъл да предложи, за да го оспори, напълно невъзможно е разумният и мислещ човек да остане доволен от текстовете, които цитирах, в смисъл, че всемогъщият Бог е възнамерявал да прехвърли съботните постановления върху неделята. Но въпреки това протестантите ги прехвърлят и като че ли въобще не изпитват никакви угризения, че по този начин стават виновни в нарушаването на една от Божиите заповеди.

Защо е така? Защото макар че говорят толкова много за следване на Библията и единствено на Библията, те се ръководят по този въпрос от гласа на римокатолическата традиция. Да, колкото и да мразят и да изобличават думата „традиция”, те всъщност нямат друг авторитет, на който да припишат тази пресвята и значима промяна.Настоящето поколение от протестанти спазват неделята свято вместо съботата, тъй като са я приели като част от християнската религия от предишното поколение, а предишното поколение я е приело от по-предишното и така назад от поколение на поколенията, докато се стигне времето, наречено Реформация, когато се случило така, че онези, които осъществявали промяната на религията [от католицизъм в протестантизъм], оставили една определена част от католическата вяра и практика недокоснати.

Ако всичко това се беше случило по друг начин – някой „реформатор” да проумее, че трябва да отхвърли спазването на неделята като папска поквара и суеверие и да настоява, че съботата е денят, който Бог е определил да се спазва свято и че Господ никога не е разрешавал спазването на който и да е друг ден – всички протестанти щяха да бъдат задължени, оставайки верни на принципа си да следват Библията и само Библията, да признаят това учение като вярно и да се върнат към спазването на древната еврейска събота [библейската събота, дадена от Бога при сътворението, Битие 2:1-3 – 2000 години преди да има евреи] или да отрекат, че въобще има някакъв свят ден.

И така, всеки човек в днешно време, който иска искрено и без предразсъдък да си избере някаква форма на религиозна вяра и практика извън писаното Божие слово, ще стигне до същото заключение: Трябва или да повярва, че съботата от седмия ден е все още задължителна за съвестта на хората поради Божествената заповед: „Помни съботния ден, за да го освещаваш”, или да повярва, че въобще няма ден задължителен ден за освещение. Ще стигне съвсем искрено до едно от двете заключения, но няма да знае нищо за някаква християнски почивен ден различен от библейската събота, който се празнува в различно от съботата време и по различен начин – просто защото никъде в Свещеното Писание не се говори за такъв ден.

Няма да ме разберете, ако погрешно предположите, че не се карам с вас за това, че постъпвате по този начин въз основа на истински и правилен принцип, с други думи, католически принцип (а именно, приемането без колебание на нещо, което ви е предадено по пътя на традицията). Не желая да ви взимам дори едно парченце от Божествената [католическа] истина, която сте получили. Боже опази! Това е най-скъпоценното нещо, което притежавате и с Божието благословение, може да служи като нишка, която да ви изведе от лабиринта на [протестантската] заблуда, в който сте се загубили повече по вина на вашите предци преди три столетия, отколкото по ваше собствено желание. Карам се с вас не за вашата непоследователност и за това, че само понякога действате въз основа на истински принципи [спазването на католическата неделя], а защото сте приели едно изцяло фалшиво правило [отказвате като протестанти да приемете останалата част от римокатолическите традиции].

Вие спазвате неделята, а не съботата и добре правите, защото такава е била практиката на всички християни, когато е поставено началото на протестантизма [през XVI век, както смятат католиците]. Вие обаче сте изоставили другите католически празници, които са били не по-малко общоприети, като сте предпочели нещо ново, въведено от хората, изобретили протестантизма, вместо непроменимата традиция от предишните 1500 години. Ние ви обвиняваме не за това, че сте направили неделята ваш седмичен празник вместо съботата, а защото сте отхвърлили традицията [постановленията на Рим], която е единственото сигурно и ясно правило, с което съблюдаването на неделята може да бъде оправдано. Ние постъпваме по същия начин като вас и не спазваме съботата, а неделята, но между нас има една важна разлика: ние не претендираме като вас, че го правим въз основа на една книга [Библията]. Ние, католиците, го приемаме от един жив учител и този учител е римокатолическата църква. Нещо повече, ние вярваме, че не всичко, което Бог иска от нас да знаем и да вършим, е записано в Библията, но също, че има неписано Божие слово [словата на папи, църковни събори и светии], на които сме длъжни да вярваме и да се подчиняваме…

Следователно, ние католиците имаме същото основание да спазваме свято неделята вместо съботата, каквото имаме за всяка друга точка от нашето верую, а именно: авторитетът на „Църквата на живия Бог, стълб и подпора на истината” (1Тимотей 3:15), докато вие протестантите, нямате какъвто и да е авторитет на своя страна. Не съществува библейско основание за неделята в Библията, а вие не допускате, че може да има някакво друго основание. Както вие, така и ние, всъщност следваме католическата традиция по този въпрос. Ние я следваме, защото вярваме, че тя е част от Божието слово и католическата църква е нейният определен от Бога пазител и тълкувател. Вие я следвате, като в същото време я обявявате за погрешно и измамно ръководство, което „осуетява Божията заповед” (Матей 15:6)”

 

„Защо не спазваме свято съботния ден?, с. 3-15, Трактати на Клифтен, том 4, издание на католическата църква от 1869 г. Първоначално публикувано в Северна Америка от издателската къща Т.У. Стронг в Ню Йорк с цел да помогне на вярващите извън кошарата да намерят обратния път към Църквата майка във Ватикана.

 





Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: maranatha
Категория: Други
Прочетен: 447357
Постинги: 74
Коментари: 240
Гласове: 431
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31