Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2013 22:47 - Новата сензация на протестантската есхатология
Автор: maranatha Категория: Други   
Прочетен: 4555 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 25.12.2013 22:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      От пролетта на 2014 г. до есента на 2015 г. ще има четири „кървави луни” плюс слънчево затъмнение посред четирите лунни затъмнения. Тези знаци били предзнаменования за нещо грандиозно. Никой не знае какво, но все пак са сигурни, че нещо ще се случи.

      Един приятел ми разказа за това природно явление и ме подкани да прочета книгата „Четири кървави луни” от Джон Хаги. Авторът е пастор на неденоминационната църква „Корнърстоун” в Сан Антонио, щата Тексас. През последните три десетилетия е създал мегацърква с над 20 000 членове, телевизионно служение, издателство и произраелска асоциация, известна като „Християни обединени за Израел” (ХОИ), в която членуват повече от 1.3 милиона души. По време на събрание в подкрепа на ХОИ в щата Вашингтон пастор Марк Билц разказал на Хаги за кървавите луни.

      Само три пъти през последните 500 години е имало цикъл от четири „кървави” лунни затъмнения около слънчево затъмнение: 1) април 1493 до септември 1494; 2) април 1949 до септември 1950 г.; 3) април 1967 до октомври 1968 г. Четвъртата „кървава луна”, тетрада, предстои през следващите две години. Какво е значението на всичко това? Дали става въпрос за „чудеса на небето” (Деяния 2:19) с някакво пророческо значение?

      Хаги вярва, че когато Писанието споменава Израел, Юда или Сион в пророчески текст, това се отнася за еврейския народ и/или за съвременната държава Израел, а не за християнската църква. Тъй като вярва, че пророчествата обикновено се отнасят за еврейския народ, Хаги стига до заключението, че тетрадата от 1493-1494 г. е знамение за изгонването на евреите от Испания, тетрадата от 1949-1950 г. е знамение за основаването на съвременната държава Израел, а тетрадата от 1967-1968 г. посочва победата на Израел в Шестдневната война, по време на която Израел получава контрола над град Йерусалим.

      Има някои доста странни неща в тълкуването на Хаги за тетрадите от кървави луни.

      ПЪРВО, знаменията и предзнаменованията идват преди това, което предсказват. Какъв е смисълът от знамение, което да посочва вече случило се събитие? И все пак, Хаги вярва, че трите предишни тетради са посочили събития, които се били вече случили, когато знамението става видимо на небето. Първата тетрада започва едва през април 1493 г., а евреите са изгонени от Испания на 30 юли 1492 г. Те напускат страната девет месеца преди появяването на първата кървава луна. Също така, Израел е обявен за държава на 14 май 1948 г. – веднага след прекратяването на британското управление, но първата кървава луна се появява една през април 1949 г. – почти година по-късно. И накрая, Шестдневната война приключва преди появяването на три от четирите кървави луни, за които се предполага, че са предзнаменование за войната. Ако следваме този модел, тетрадата от 2014-2015 г. би могла да обозначава нещо, което вече се е случило, а в такъв случай това събитие едва ли е от толкова съдбоносно значение.

      ВТОРО, Хаги вярва, че предишните луни са посочвали едно лошо събитие – изгонването на евреите от Испания, и две положителни събития – основаването на Израел и победата в Шестдневната война. Знамение, което може да посочи нещо много добро или много лошо, без да го уточни, честно казано, не е от особена полза.

     ТРЕТО, „кървава луна” се случва, когато земята е между слънцето и луната, като се блокира директната слънчева светлина и тя не може да се отрази от луната. Част от слънчевата светлина обаче минава през земната атмосфера и късовълновата синкава светлина се разпръсва, докато дълговълновата червена светлина се пречупва по посока към луната. Тази червена светлина се отразява от луната и създава явлението „кървава луна”. Затъмненията са предсказуеми, тъй като следват хода на небесните тела. Може да се каже, че няма нищо свръхестествено в тетрадата от „кървави луни” и следователно не можем да знаем дали са знамение от Бога. С други думи, не трябва ли знамението да е ясно и недвусмислено акт на комуникация? Ако луната стане кървавочервена, когато няма лунно затъмнение или каквото и да е друго обяснение, тогава ще имаме знамение.

      Най-сериозната грешка в подхода на Хаги е неговото твърдение, че евреите са в центъра на пророчествата. Той следва тълкуване, станало популярно през 70-те години благодарение на Хол Линдзи. Макар че е широко разпространено, това тълкуване е погрешно. Пророчествата, които имат есхатологическо изпълнение, т.е. ще се изпълнят в края на времето, се отнасят за християнската църква, дори когато се използват думи като Израел, Юда и Сион. Израел от пророчествата за последното време е духовен – верска общност съставена от християни без значение дали са евреи по рождение или неевреи.

      В 9 гл. от Посланието към римляните Павел пише, че макар и на евреите да „принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията”, без Исус Христос те не притежават нищо:

„Обаче не че е пропаднало Божието слово; защото не всички онези са Израел, които са от Израел; нито са всички Авраамови чеда, понеже са Авраамово потомство; но “в Исаак, казва Бог, ще се наименува твоето потомство”. Значи, не децата, родени по плът, са Божии деца; а децата, родени според обещанието, се смятат за потомство” (Римл. 9:6-8).

      Павел казва същото и на галатяните: „... както Авраам, който повярва в Бога и му се вмени за правда. Тогава знайте, че тези, които живеят с вяра, те са Авраамови чеда” (Гал. 3:6, 7). „Няма вече юдеин, нито грък… защото вие всички сте едно в Христос Исус. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание” (Гал. 3:28, 29). С други думи, ако сте в Христос, тогава сте „Израел”, независимо дали сте евреин или неевреин.

      Онези, които вярват, че съвременните евреи нехристияни все още са значими за пророчествата, всъщност вярват в неотменимото национално избиране. Библията обаче учи, че отделни личности и народи могат да отхвърлят Божията благодат, а точно това се е случило с буквалния Израел. Исус обобщава тяхната история, като казва: „Йерусалиме, Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошката прибира пилетата си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст” (Матей 23:37, 38). В притчата за земеделците (Мат. 21:31-46; Марко 12:1-12; Лука 20:9-19) бунтовните наематели убиват слугите (пророците), а накрая убиват дори единствения син на стопанина (Исус Христос), след което за стопанина не остава друга възможност, освен „да дойде и да погуби тези земеделци, а лозето да даде на други” (Марко 12:9). Присъдата се забавя с 40 години, но нейното изпълнение е ужасяващо. Интересно е, че Хаги се спира на катастрофалната обсада и унищожаването на Йерусалим през 70 г.сл.Хр., но не разбира, че това събитие е Божие наказание над народ, който е изискал кръвта на Исус с думите: „Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни” (Матей 27:25).

      Хаги произнася доста сериозен упрек към тези, които вярват, че библейските пророчества за последното време се отнасят за духовния Израел, а не за евреите. Той нарича този възглед „Теология на заместването” и заявява, че тя е „интелектуално и библейски нечестна” и е „една от най-опасните форми на измама в съвременната църква”. „Теология на заместването” е доста лош термин, тъй като Израел никога не е бил заместван. Духовният Израел е непрекъсната линия от Авраам до Мойсей, пророците, Христос, апостолите и истинските християни до наши дни. Макар че дървото на Израел никога да не е било замествано, апостол Павел посочва, че онези клони, които са отхвърлили Христос, са „отсечени” и са заменени от вярващи неевреи:

„Но ако някои клони са били отрязани и ти, като беше дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - тебе. Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те бяха отрязани, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но се бой. Защото ако Бог не пощади естествените клони [евреите, буквалния Израел], няма да пощади и тебе [вярващите неевреи]. Виж тогава благостта и строгостта на Бога: строгост към падналите, а божествена благост към теб, ако останеш в тази благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен. Така и те [евреите, буквалният Израел], ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. Понеже ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!” (Римл. 11:17-24).

      Хаги посочва, че ст. 26 гласи: „целият Израел ще се спаси”, но в този контекст „целият Израел” означава целия духовен Израел, т.е. вярващите евреи, които не са отсечени, плюс вярващите неевреи, които са присадени към дървото. Да се твърди, че този текст означава, че целият буквален Израел ще се спаси, без значение дали вярва в Христос, означава да зачеркнем основния аргумент на Павел в Римл. 9 до 11 гл.

      Именно Христос е този, който започва да прилага пророчествата от еврейските писания към самия себе си и към християнската църква. Тук не става въпрос за някакво сектантско модерно нововъведение. По пътя за Емаус „Той им каза:О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? И като почна от Мойсей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания” (Лука 24:25-27). След време, когато се явява на учениците, Исус им казва: „Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията” (Лука 24:44, 45).

      Новозаветните автори също прилагат еврейските пророчества към Христос. Както Матей, така и Лука отбелязват, че Христос е изпълнил пророчеството за страдащия слуга в Исая 53 гл. (Деяния 8:26-40; Матей 8:16, 17). Йоан пише, че когато войниците хвърлят жребий за дрехата на Исус, те изпълняват пророчеството на Давид от Пс. 22 (Йоан 19:23, 24); Пс. 22:18). Матей разбира, че Израел сочи към Исус Христос и че когато младият Исус излиза от Египет, това изпълнява пророчеството на Осия относно „Израел” (Изх. 4:22; Ос. 11:1; Матей 2:14, 15). Апостол Петър разбира, че Пс. 110 е месианско пророчество (Пс. 110:1, 2; Деяния 2:31-35), а Павел цитира същия псалм, за да покаже, че Христос е първосвещеник по Мелхиседековия чин (Евр. 5:6-10). Могат да се приведат още много примери.

      Библейските автори прилагат еврейските пророчества не само към Христос, но и конкретно към християнската църква. Петър прилага Божието описание на буквалния Израел към духовния Израел: „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ” (Изх. 19:6; 1Петрово 2:9). На евреите в Антиохия, които отхвърлят християнската вест, Павел и Варнава цитират Исая, за да докажат, че „Израел” трябва да бъде светлина за езичниците и да донесе спасение до края на земята, като имат предвид, че Исая е предсказал време, в което духовният Израел ще разпространи евангелието на езичниците (Исая 49:1-7; Деяния 13:44-48). Пророчество в Исая 54 гл. говори за опустошаването на Сион, но въпреки това заявява, че „потомството” на Сион ще бъде толкова многобройно, че ще „завладее” народите. Павел прилага това пророчество към християнската църква, като има предвид, че „потомството” на Сион са и ще бъдат християните (Исая 54; Гал. 4:21-31).

      Хаги постоянно твърди, че Бог е сключил завет или договор с Израел, който е вечен и никога не може да бъде нарушен. Как тогава да обясним, че този договор е нарушен за цели осемнадесет века? От 70 до 1948 г. не съществува еврейска държава в земята на Израел. Ако споделям същото убеждение като Хаги, бих бил смутен от лошия начин, по който Бог се отнася към своите договори. На буквалния Израел съвсем не е дадено вечно право да притежава земята си. Ако Хаги имаше желание да проучи месианските пророчества в еврейските писания и да разбере правилно месианското пророчество от Даниил 9 гл., би осъзнал, че службата на Израел според библейските пророчества и земните му притежания  приключват през 34 г.сл.Хр.:

Седемдесет седмици [490 пророчески дни/буквални години – от 457 г.прХр. до 34 г.сл.Хр.] са определени за народа ти и за святия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятият [Исус Христос] (Дан. 9:24).

      Библейските пророчества за Израел и Юда, които имат приложение след 34 г.сл.Хр., се отнасят за духовния Израел, а не за евреите или за съвременната държава Израел.

      Тетрадата от кървави луни има ли някакво пророческо значение? Не знам, но изпитвам доста големи съмнения. Знам обаче, че каквото и да е тяхното пророческо значение, то няма нищо общо с държавата Израел.

Дейвид Рийд

С незначителни съкращения

 





Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: maranatha
Категория: Други
Прочетен: 447357
Постинги: 74
Коментари: 240
Гласове: 431
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31