Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2015 21:12 - ИЗИСКВА ЛИ БОГ СПЕЦИАЛЕН ДЕН ЗА ПОЧИВКА?
Автор: maranatha Категория: Други   
Прочетен: 2801 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 14.03.2015 21:15


Англиканският духовник Майкъл Дженсен твърди в сайта на Австралийското библейско дружество, че християните могат да изберат всеки ден от седмицата за свой седмичен ден за поклонение. Ето как отговаря Джеймс Стандиш на това твърдение. Отговорът е публикуван в рубриката „Мнения” на същия сайт: 

С голям интерес прочетох чудесно написаната статия на Майкъл Дженсен върху съботата. Според него съботата е сянка на Христос. Тук обаче е само наполовина прав. Евреите имали два вида съботи – седмични и годишни. Ако не правим разлика между тях, можем да създадем много недоразумения.

Седмичната събота е учредена от Бога при сътворението (Битие 2:2, 3). След това е потвърдена в Десетте заповеди (Изход 20:8). Исус изяснява как трябва да се спазва съботата (Марко 3:4), а ранните християни следват Неговия пример в празнуването й (Деяния 16:13). Седмичната събота не е сянка на Христовото идване, а по-скоро е учредена, за да възпоменава съвсем ясно Божията творческа сила. Чуйте думите на четвъртата заповед: „Помни съботния ден, за да го освещаваш…” Защо? „…защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети” (Изход 20:8-11). Седмичната събота ни насочва не напред, а назад към сътворението.

Тогава как е възможно съмишлениците на Майкъл Дженсен са прави? Имало е годишни съботи, които били част от еврейския церемониален цикъл и някои от тези празници сочели напред към Христовото идване (например Левит 23:7, 8).

Причината, поради която християни като Ерик Лидел, чиято смелост е отразена във филма „Огнени колесници”, отказват да работят в почивния ден, е, че те правилно смятат заповедта за седмичната почивка за толкова актуална за днешните вярващи, колкото и всички останали заповеди (например заповедта да почитаме родителите си, да не крадем, да не лъжем, да не убиваме и т.н.). Те не вярват, че са спасени чрез спазване на тези заповеди, но са убедени, че спазването им е естествена реакция при приемане на Христовата благодат (виж Римляни 6:1, 2).

Цитираните от Майкъл текстове за объркването относно дните, които трябва да спазваме, се отнасят до годишните, а не до седмичните съботи (Римляни 14:5, 6). Откъде можем да сме сигурни? От контекста. Ако евреите бяха изоставили съблюдаването на седмичната събота, това би създало неописуеми спорове в ранната църква. Тези спорове биха засенчили добре документираните разногласия във връзка с обрязването – разногласия, за които се пише толкова много в Деяния на апостолите, Посланието към римляните, Първо коринтяни и посланията към галатяните, ефесяните и колосяните. Има обаче много малко на брой двусмислени текстове, които обикновено се сочат като доказателство, че съботата от десетте заповедни е изоставена. Представените доказателства просто не са убедителни.

Не само че няма никакви аргументи за премахването на съботата в Новия завет, но всички доказателства убедително показват, че съботата е била запазена. В книгата Деяния на апостолите, която е история на християнската църква след Христовото завръщане на небето, съботата е спомената девет пъти. При всеки отделен случай е съвсем ясно, че имат предвид седмичната събота, която Божиите последователи спазват още от сътворението. Празнуването на съботата въобще не било ограничено само до синагогите. Например, ранните християни се събирали на брега на река в съботен ден (Деяния 16:13).

Защо всичко това е толкова важно?

Първо, Майкъл правилно се възмущава от нашата колективна загуба на седмичната почивка. След като са се отделили от спазването на почивния ден в стил Ерик Лидел, християните са загубили нещо много ценно: времето за връзка с Бога, със семействата си и с приятелите. В стремежа си да бързат по 24 часа, седем дена в седмицата ние сме „забогатели и нямаме нужда от нищо”, но сме загубили семействата си, душевното си здраве и вярата си в Бога на сътворението. Празнуването на почивния ден през който и да е ден от седмицата може да звучи добре, но как ще общуват семействата си и църковните ни общности, ако всеки си има различен почивен ден? Бог знае, че човешките същества се нуждаят от координирана почивка, в която могат да общуват. Може би това е една от причините да ни даде съботата.

Това не е единственият дар, който получаваме от съботата. Става въпрос за онова, което казват сърцата ни. „Ако Ме любите – заявява Исус, - ще пазите Моите заповеди” (Йоан 14:15). Въпросът за съботата е всъщност въпрос за любовта. 

Съботата не е бреме за мене или за семейството ми. Тя е най-прекрасният ден от седмицата. Ние не спазваме съботата, за да си спечелим Божията благодат; спазваме я, защото имаме Божията благодат. Тя е едно удивително благословение. Защо не я опитате? Угасете телевизора в петък вечерта, оставете настрана работата си или учението, плащането на сметки и домашните ремонти. Просто прекарайте 24 часа в общение с Бога, със семейството си, с църковната си общност, с Божието творение и с приятелите. До събота залез слънце ще се чувствате като нов човек. Предполагам, че тогава ще разберете защо Исус е казал, че съботата е направена за нас (Марко 2:27). Защо не приемете Неговия дар?





Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: maranatha
Категория: Други
Прочетен: 436167
Постинги: 74
Коментари: 240
Гласове: 431
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930