Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2015 19:09 - Престъплението на всички векове - Част 1
Автор: maranatha Категория: Други   
Прочетен: 2175 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 16.08.2015 19:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО НА ВСИЧКИ ВЕКОВЕ
Кой и кога промени Божия закон (автор: Уолтър Файт)
 
 

          След като Бог увещава израелтяните да вървят в Неговите пътища, в гл. 26 на Левит е обявен списъкът с благословенията, идващи от такова подчинение. Веднага след това е даден и списъкът с бедствията, които ще поразяват народа, ако той реши да обърне гръб на Господа. В грандиозния конфликт между доброто и злото има само две страни – едната под езическото знаме на Сатана и другата, застанала под окървавеното знаме на Княз Емануил. Езичеството е отговорът на Сатана спрямо евангелието. То носи удоволствие за сетивата и има осезаеми измерения. Тъй като е система за спасение чрез дела, то е привлекателно за падналата същност на човека. Да видиш, да почувстваш, да докоснеш, да направиш, да изпиташ повишено настроение – поради тези причини езичеството е толкова съблазнително и толкова опасно. Представянето на Божия списък с благословения и проклятия, записан в Левит, открива много неща. 

 

„Да не си правите идоли или кумири, нито да си издигате стълбове, нито да поставяте в земята си камък с изображения, за да му се кланяте; защото Аз съм Господ, вашият Бог. Съботите Ми да пазите и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ“ (Левит 26:1-2). 

 

          Първо идва предупреждението спрямо идолопоклонството, а след това идва увещанието да се спазват Господните съботи и да се показва уважение към Божието светилище. Идолопоклонството е нещо съвсем противоположно на тези наредби. Съботата от Десетте заповеди и съботите от церемониалния закон разграничават Божия народ от всяка друга нация и благодарение на тях израелтяните имат връзка с Бог като Негов заветен народ. Господ нарича съботата от Десетте заповеди „знак“ между Него и народа Му за вечни векове, защото само Той може да ги освети (Изход 31:17). Светилището е сочило пътя за спасение чрез кръвта на жертвените животни – това не е спасение чрез дела. Храмът ни учи, че изкуплението не идва от нас. То е дар от Бога и може да бъде придобито само чрез Исус Христос. Каква смиряваща мисъл за необновения ум.

          Десетте заповеди са копие на Божия характер. Първите четири се отнасят до взаимоотношенията ни с Бог, а последните шест – до връзката ни с другите хора. При индивидуално разглеждане може да се установи, че зад всяка една от заповедите стои твърда логика. Очевидно е защо не бива да убиваме, защо не бива да лъжем или да крадем от някого. А пожелаването да притежаваш собствеността на твой ближен е довеждало до много нещастие в историята на човечеството.

            Заповедта за съботата е различна. Тя не съдържа очевидна логика. Няма определена причина да спазваме седмия ден съботата освен тази, че Бог изрично е дал наредба. Повече от всяка друга заповед четвърта е изпит за вярата. Тя съдържа елементи, неприсъстващи в останалите. Посочват се името на Законодателя (Господ или ЯХВЕ), Неговата територия (небето и земята) и титлата Му (Създател). Това са трите съставни части на един печат и те дават права на личността пред закона. Десетте заповеди придобиват валидност поради вплетения в съботната заповед царски печат на Създателя, Който е Бог. 

 

„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е в дома ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети“ (Изход 20:8-11). 

 

          В древните времена от владетелите се е очаквало да утвърждават с царския печат укази или заповеди (Даниил 6:8, 1 Царе 21:8). Без такъв печат никой закон не е бил валиден. Нещо повече – дори с царски печат законът бил валиден само в територията, върху която се простирала царската юрисдикция (напр. канадски закон не се отнася до Швейцария; издадените укази от президента на която и да е държава по подобен начин не са валидни за друга държава). В този смисъл може да се каже, че без печат никой закон не е валиден никъде. Същото е и при Десетте заповеди.

          За да разберем значимостта на съботата, трябва да се обърнем към нейните корени. Този празник е установен още при сътворението на нашата планета и следователно преди грехопадението на човека (Битие 2:1-3). Което означава, че той не е еврейска институция, а произлиза от самата люлка на човечеството. В четвъртата заповед съботата служи като паметник за Божието сътворение. А във Второзаконие 5:15 е представена като знак за Божието изкупително дело: 

 

„И помни, че ти беше роб в Египетската земя и че Господ, твоят Бог, те изведе оттам със силна ръка и издигната мишца; затова Господ, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден“. 

          Всички човешки същества са роби на греха и Бог чрез Исус Христос ни извежда от греховното състояние със „силна ръка, чрез издигната мишца“. Съботата - следователно - служи като постоянно напомняне за Божието изкупително дело. Библията учи, че самият Христос е Създателят (Ефесяни 3:9, Колосяни 1:16, Евреи 1:2). Съботата е изпит за подчинение (Изход 16:4-5) и паметник, който да остане завинаги във вечността (Изход 31:16-17).

          Значимостта на съботата като тест не бива да се подценява. Бог е можел да избере каквото пожелае като спомен за творческото дело, но Той избира да постави белег във времето. Времето няма как да бъде премахнато, за разлика от един материален паметник – примерно град или свято място – който може да бъде унищожен.

          Ако самият Христос – Създателят - е постановил съботата за човека (Марк 2:27), тогава човек би трябвало да се запита защо Му е на Бог да я променя? В земния Си живот Исус спазва вярно съботния ден. Дори използва това време, за да обяви мисията Си на земята (Лука 4:16, 18-19, Йоан 9:14, Матей 12:8,12, Лука 13:14-17). В Исая 42:21 пророкът предсказва, че Месия ще дойде, за да издигне Закона, а не за да го променя или за да го обявява за нищожен и невалиден. А в Матей 24:20 Исус говори за съботата във връзка с бъдещите поколения. Учениците Му също съблюдават съботния ден (Деяния 13:14,42; 16:13; 17:1-2; 18: 3-4,11).

Християните, които са решени да докажат, че светостта на съботата е прехвърлена върху неделята, използват осем текста от Библията в защита на своята позиция. Това са:

         

Първи текст: 

А като мина съботата, в първия ден от седмицата дойдоха Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба“ (Матей 28:1). 

 

          Този текст е написан след възкресението и боговдъхновеното Слово никъде не споменава за промяна на съботния ден.

          Новата английска Библия (NEB) превежда стиха по следния начин: 

 

„Съботата мина и беше около разсъмване в неделя, когато Мария Магдалена и другата Мария дойдоха да видят гроба“. 

 

          Докато Авторизираната версия или преводът на Кинг Джеймс казват „първия ден от седмицата“, то NEB заявява, че това е „неделя“.

          В историческия си доклад за факта, че двете Марии отиват на гроба на разсъмване в неделя, Матей споменава два различни дни. Единия ден той назовава със святото име „събота“„в края на съботата“, а за другия ден използва числова стойност – „първия ден от седмицата“. Забележете в текста, че първият ден не започва, преди да настъпи „краят на съботата“. След като и съботата, и неделята (първия ден от седмицата) се появяват на едно и също място, защо тогава Матей не споменава като свята заповед прехвърлянето на съботата (Шабат) в неделя (първия ден от седмицата)?

            Липсва споменаване за някаква святост на неделята както тук, така и в стиховете преди и след този текст. Всъщност Мария не отива при Исус в събота, защото тогава тя си „почива според заповедта“. 

 

„И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта“ (Лука 23:56).

 

Втори текст: 

 

„А когато се мина съботата, Мария Магдалена, Мария, майката на Яков, и Саломия купиха благоуханни масла, за да отидат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, когато изгря слънцето“ (Марк 16:1-2). 

 

          Докладът на Марк е написан според някои изследователи, приблизително десет години след възкресението. Марк представя същите събития като Матей и в съгласие с него също пише, че съботата е минала. Отново имаме библейско доказателство, че съботата и „първият ден“ са два различни и отделни дни. Със сигурност Марк не отдава никаква святост на първия ден при неговото споменаване. Тези близки последователи на Исус отиват на гроба Му в неделя, за да извършат работа – да „балсамират“ според обичая тялото на разпънатия Христос. Те не са считали, че този ден притежава каквато и да е святост и затова са били готови да извършат тогава нужната работа.

 

 

Трети текст: 

 

„И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалена, от която беше изгонил седем зли духа“ (Марк 16:9). 

 

          Този стих обявява, че Христос е възкръснал рано „в първия ден на седмицата“, но не се споменава нито дума, според която това да е новата християнска събота.

 

Четвърти текст: 

 

„И това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше. А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта в Моисеевия закон. А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили“ (Лука 23:54-56, Лука 24:1). 

 

          Христос е разпънат на Велики петък следобед, преди залеза – „това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше“. Петък се е наричал „приготвителен ден“, като се е имало предвид подготовката за спазването на съботата. Съботата е започвала при залез слънце (Левит 23:32). Била е спазвана от петък вечер до събота вечер. Бог е заповядал дните да се изчисляват от залез до залез – според Битие 1:5,8 това е било така от началото на човешката история: 

„И настана вечер, и настана утро, ден първи (...) И настана вечер, и настана утро, ден втори“.

 

 

Пети текст: 

 

„В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба сутринта, докато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба“ (Йоан 20:1). 

 

          Всички можем да бъдем уверени, че евангелията на Матей, Марк, Лука и Йоан дават паралелно описание на делата на Христос на земята. Това е причината за повторенията в цитираните по-горе стихове. Не се казва нищо за светостта на неделята - нищо, което би подсказало, че тя трябва да се спазва вместо съботата.

 

Шестият текст: 

 

„А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите, Исус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам!“ (Йоан 20:19). 

 

          Текстът не казва нищо, което да подскаже, че учениците се събират в чест на Христовото възкресение. В действителност според Лука те са считали разказа за възкресението за „празни приказки и не им повярваха“ (Лука 24:11).         

„А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха“ (Лука 24:10,11). 

 

          В Йоан 20:19 ясно се заявява, че „вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена“, но не за да се проведе събрание или отпразнуване на възкресението, а „поради страх от юдеите“. Апостолите се крият от юдеите и се събират от страх, а не за да извършват поклонение! Вярно е, че Исус възкръсва от гроба в неделя, но няма свидетелство неделята да е спазвана в чест на възкресението Му. Библията учи, че кръщението е паметникът, напомнящ за възкресението на Христос, а не неделята.

 

Седмият текст: 

 

„Тя [водата] в образа на кръщението и сега ви спасява (...) чрез възкресението на Исус Христос“ (1 Петрово 3:21; виж също Римляни 6:3-4, Колосяни 2:12). 

 

          В Деяния на апостолите Лука записва историята на осемдесет и четири съботни служби и споменава „първия ден“ само в един стих, който не подкрепя светостта на неделята. Този стих гласи: 

 

„И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ“ (Деяния 20:7). 

 

          Преводът Нова английска Библия идентифицира това време по следния начин:         

„Когато апостолите се събраха да разчупят хляб в събота вечерта, Павел, който щеше да отпътува на следващата сутрин, се обърна към тях и говори до полунощ“ (Деяния 20:7, NEB, добавено удебеляване).         

          Описано е вечерно събрание в първия ден от седмицата. Това означава, че откакто съботата е приключила при залез слънце (съботата е от залеза в петък до залеза в събота както вече беше отбелязано), първият ден от седмицата е започнал според библейското пресмятане на дните. Нова английска Библия превежда на съвременен език и използва думите – „в събота вечерта“. Записано е, че апостол Павел е продължил речта си до полунощ в неделя.

          Стих 8 казва: „А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани“.

          Очевидно апостолът е прекарал цялата събота с тях, след което са го убедили да остане през нощта и да говори още. Стих 11 на главата гласи: 

„След това той (...) приказва пак надълго до зори, и така тръгна". 

 

          Павел не остава в неделя както би се очаквало, ако този ден се спазва свято. В действителност едва след съботата учениците се събират да разчупят хляба (т.е. да вечерят заедно), а Павел им говори до зазоряване (до неделя сутринта), след което тръгва на дълго пътуване пеша. В този случай той пропътува около 30 километра от Троада до Асос, където се присъединява към останалите мисионери на техния кораб. В същия ден те стигат до Митилин, който се намира на 65 километра – цялото това пътуване се осъществява в неделя (Деяния 20:13-14). Текстът следователно подкрепя светостта на съботата, вместо на неделята. Фактът, че те разчупват хляб заедно в първия ден често се използва в подкрепа на поклонението в неделя. Но доводът не може да се използва, тъй като учениците се събират да разчупват хляб през всеки един ден от седмицата. 

„И всеки ден прекарваха в храма единни духом и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие“ (Деяния 2:46, добавено удебеляване). 

 

          Участието в причастието (Господната вечеря) не е ограничено до неделята: 

 

„Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той“ (1 Коринтяни 11:26).

 

Осми текст: 

 

„А колкото за събирането на дарение за светиите, правете и вие, както наредих в галатийските църкви. В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си и да го има при себе си, за да не се събира, когато дойда“ (1 Коринтяни 16:1-2). 

 

          Павел тук говори за десятъците и даренията, които се отделят за Божието дело. Това трябва да се прави в първия ден от седмицата. Както е било навсякъде другаде по света, работниците са получавали заплащането си в края на седмицата (петък). Павел зачита толкова високо светостта на съботата, че предлага отделянето и изчисляването на десятъка и на даренията да не се извършват във времето за подготовка преди съботата, нито по време на самия празник. Той предлага тази работа да бъде извършвана на първия ден от седмицата, така че святите часове да не се прекарват в по-малко належащи дейности, които могат да се осъществят по време на следващата седмица. Вместо да отнема от съботата, за пореден път библейският стих е в нейна подкрепа.

 

Препратки към Господния ден 

          Следват често цитирани стихове, които се използват в подкрепа на неделята като новия Шабат, но в същото време не се отнасят до неделята (първия ден): 

 

„В Господния ден бях обзет от Духа...“ (Откр. 1:10). 

 

„...така че Човешкият Син е господар и на съботата“ (Марк 2:28). 

 

          Ако Христос е Господар на съботата, тогава следва, че съботата е Господният ден. Заповедта гласи: „събота на Господ, твоя Бог“ (Изход 20:10, виж Исая 58:13). 

 

          Оригиналният Шабат (съботата) е Господният ден. Въпреки това, в опита си да подкрепи светостта на неделята през 325 г.сл.Хр. епископ Силвестър прилага понятието „Господния ден“ за неделята, без зад това твърдение да има каквото и да е библейско основание. Единственият друг текст, който говори за Господния ден, се намира в книгата на пророк Исая, където съботата е наречена „Господния свят ден“ (Исая 58:13).

 

Колосяни 2 гл. и съботата: 

 

          Спазването на седмия ден - съботата - е критикувано от съвременните теолози, които се позовават на думите на апостол Павел към колосяните. В книгата Колосяни 2:11-17 той предупреждава последователите на Христос да не разчитат на законническа религия. Той говори за заповедите, които са приковани на кръста, и накрая съветва: 

 

„И така, никой да не ви осъжда за това, което ядете или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новолуние, или събота, които са сянка на онова, което ще дойде, но тялото е Христово“ (Колосяни 2:16-17). 

 

          Постановленията, за които говори апостолът, са част от церемониалния закон или от закони със символичен смисъл, които сочат към службата на Христос (виж главата „Застъпник за нашето време“). За съботите от стих 16 се говори във връзка с празници, във връзка с храна и пиене – никое от тези не се споменава в моралния Закон. Затова апостол Павел заявява, че церемониалният закон, заедно с всички специални съботи, е намерил изпълнение в Христос. Тези празници са били „сянка на бъдещите неща“ (на Христос) както се казва в стих 17. Съботата от Десетте заповеди е паметник на сътворението и на изкуплението и следователно не може да е сянка на бъдещите неща. Христос не премахва Закона. В действителност Той заявява: 

 

„Да не мислите, че съм дошъл да разруша Закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“ (Матей 5:17). 

 

„Ако Ме обичате, ще пазите заповедите Ми“ (Йоан 14:15). 

 

          Библията ни учи, че Господ не се променя. 

 

„Аз, Господ, не се изменям“ (Малахия 3:6). 

 

          Ясно може да се види от Фигура 5.1, че законът на Бог е копие на Неговия характер. Заповедите не могат да бъдат променяни или правени невалидни също както самият Бог не може.

 

Сравнение между Бог и Неговия закон

[1]

 

 

Бог                                                      Неговия закон

Бог е духовен (Йоан 4:24)                 Законът Му е духовен (Римл. 7:14)

Бог е Любов (1 Йоаново 4:8)            Законът Му е любов (Матей 22:37-40)

Бог е Истина (Йоан 14:6)                   Законът Му е истина (Псалм 119:142)

Бог е Праведен (1 Кор. 1:30)             Законът Му е праведен (Пс. 119:172)

Бог е свят (Исая 6:3)                          Законът Му е свят (Римл. 7:12)

Бог е съвършен (Исая 6:3)                 Законът Му е съвършен (Пс. 19:7)

Бог е вечен (Пс. 29:10)                      Законът Му е вечен (Пс. 111:7-8)

Бог е добър (Лука 18:19)                   Законът Му е добър (Римл. 7:12)

Бог е справедлив (Втор. 32:4)           Законът Му е справедлив (Римл. 7:12)

Бог е чист (1 Йоаново 3:3)                Законът Му е чист (Пс. 19:8)

Бог е непроменим (Яков 1:17)           Законът Му е непроменим (Матей 5:18)

 

Исус и съботата 

 

          Дали Исус променя Закона или съботата? Не. Той спазва заповедите на Своя Отец и казва: 

 

„...Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов“ (Йоан 15:10). 

 

          Божият Син съблюдава съботата според Лука 4:16: 

 

„И дойде в Назарет (...) и по обичая Си влезе в синагогата в събота...“ 

          Той също свидетелства, че съботата ще се спазва свято четиридесет години след кръста, когато казва във връзка с падането на Йерусалим: 

 

„И се молете да не се случи бягането ви (от града) през зимата или в съботен ден“ (Матей 24:20).

 

Учениците и съботата 

 

          Учениците и последователите на Христос не са учени, че Шабатът е променен от събота на неделя, защото самите те също спазват съботата според заповедта. Лука 23:55-56 гласи: 

 

„А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта“. 

          Както видяхме във втора глава на Колосяни, целият морален Закон на Бога може да бъде намерен в Новия завет. 

 

Дали апостол Павел или някой друг от апостолите е прехвърлил светостта на съботата върху неделята? 

 

            Както вече споменахме по-рано, вдъхновеното Божие слово ни докладва в книгата „Деяния на апостолите“, написана от Лука, за 84 съботи, спазвани от апостол Павел и от неговите придружители. Първият случай отбелязваме в Деяния 13:14: 

 

„А те тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата...“ 

 

          Това събитие се случва през 45 г.сл.Хр. – четиринадесет години след възкресението на Исус Христос Павел и неговите придружители все още спазват съботата. Той не отива на църква само за да проповядва на юдеите, тъй като стихове 42 и 44 добавят: 

 

„Когато си излизаха от юдейската синагога, езичниците ги молиха да им се проповядват тези думи и следващата събота (...) На следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово“ (Деяния 13:42-44). 

 

          Езичниците също спазват съботата подобно на Павел и искат да чуят „Божието слово“. Няма никаква индикация за промяна. Освен че участват в поклонението в синагогата, те също излизат в събота вън от града край една река (Деяния 16:13). Това се случва двадесет години след възкресението, а именно през 53 г.сл.Хр. Четейки по-нататък, стигаме до Деяния 17:2:         

„И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията“. 

 

          И най-накрая: 

 

„...след това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт (...) И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава“ (Деяния 18:1, 4). 

 

          Единадесетият стих добавя: 

 

„И той преседя там година и шест месеца и ги поучаваше в Божието слово“. 

 

          Това възлиза на седемдесет и осем седмици (той проповядва 78 съботи), които добавени към предните случаи, възлизат общо на 84 съботи, за които Писанието заявява, че Павел и спътниците му извършват поклонение.

            Цялата Библия учи и заповядва да се спазва съботата – седмия ден, докато светостта на неделята не е представена нито в един текст в цялото Писание. Ако съботата не е променяна нито от Бог, нито от Христос, нито от който и да е апостол, то тогава кой я е променил? Трябва да погледнем извън Библията, за да намерим свидетелства за тази промяна.

         

Папската власт и промяната на съботата в неделя 

 

               Папството е единствената организацията на земята, която твърди, че е отговорна за промяната от събота на неделя. Католическият свещеник – отец Т. Енрайт, C. SS.R.[2] на Редемптър Колидж, цитиран от списание „Американски страж“, казва следното: 

 

„Нееднократно съм предлагал 1000 долара на онзи, който може да ми докаже само чрез Библията, че аз съм задължен да спазвам неделята свято. Няма такъв закон в Библията. Това е закон на самата Свята Католическа Църква. Библията казва: „Помни съботния ден, за да го пазиш свят“, а Католическата църква казва: „Не, чрез моята божествена сила аз премахвам съботния ден и ви заповядвам да пазите свято първия ден от седмицата!“. И ето! Целият цивилизован свят се покланя в благоговейно подчинение на заповедта на Святата Католическа църква“.[3]

 

          Кардинал Джеймс Гибънс заявява: 

 

„Можете да четете Библията от Битие до Откровение и няма да намерите нито един ред, който да узаконява освещаването на неделята. Писанията изискват религиозното спазване на съботата – деня, който ние (католиците) никога не освещаваме“.[4] 

 

Неделята е католическа институция и спазването й може да бъде защитено само посредством католическите принципи (...) От началото до края на Писанието няма нито един пасаж, който да разпорежда прехвърлянето на публичното седмично поклонение от последния ден на седмицата върху първия.“[5] 

„Католическата църква повече от хиляда години преди съществуването на протестантите по силата на божествената си мисия е ПРОМЕНИЛА деня от събота в неделя.“[6] 

 

          В Ню Джърси Нюз, брой от 18 март 1903 г. отец Брейди пише в статия следното:  

„Добре е да се напомня на презвитерианите, методистите и другите християни, че Библията не ги подкрепя никъде в спазването на неделята. Неделята е институция на Римокатолическата църква и който спазва този ден, спазва заповед на Католическата църква.“ 

          




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: maranatha
Категория: Други
Прочетен: 439007
Постинги: 74
Коментари: 240
Гласове: 431
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031