„Никъде в Библията не намираме Христос или апостолите да заповядват Шабата да се премести от събота в неделя (...) Днес повечето християни спазват неделята, защото тя е била разкрита чрез Църквата (Римокатолическата), а не от Библията.“
Катехизисът на католическата доктрина заявява:
„Въпрос: Кой ден е Шабат?
Отговор: Събота е Шабат.
Въпрос: Защо спазваме неделя вместо събота?
Отговор: Спазваме неделя вместо събота, защото Католическата църква по време на Лаодикийския събор (336 г. сл.Хр.) решава да прехвърли светостта на съботата върху неделята.“[1]
На 25-ти януари 1910 г. този катехизис получава „апостолическо благословение“ от папа Пий XI. Списващият катехизиса е запитан:
„Въпрос: Коя е третата заповед?
Отговор: Третата заповед е: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“.
Въпрос: Какво ни повелява третата заповед?
Отговор: Чрез третата заповед ние сме задължени да спазваме свято неделята.“[2]
В копие на Новия ревизиран балтиморски катехизис намираме следното:
„Ранната Църква променя деня за поклонение от съботата върху неделята според властта, дадена й от Христос. Новият завет не споменава изрично, че апостолите са променили деня за поклонение, но ние знаем това от преданието.“[3]
Кой точно е нашият доверен източник – Библията или Преданието? Какво казва Христос по този въпрос?
„...Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед (...) Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед (...) Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди“ (Матей 15:3,6,9).
От голямо значение е, че именно съботната заповед е променена, тъй като тя е тази, която подчертава авторитета на Законодателя. С избора на друг ден авторитетът, който стои зад създаването на Закона, се променя и се прехвърля върху друга личност. Бог не е считан за върховна власт и е заместен от един измамник, който е узурпирал позицията за себе си. Друг се представя за божество на земята в опита си да застане на мястото на истинския Бог.
Следователно зад папската власт би трябвало да стои по-висш авторитет, а именно господарят на „въздушната власт“, който е почитан в езическата традиция под символа на слънцето. Той е скритият зад кулисите „бог“. Неделята е ден, посветен на поклонението пред идола на слънцето. Апостол Павел нарича акта на идолопоклонството „поклонение пред демони“.
„Неделята... е наречена така, защото този ден е бил посветен в древността на слънцето и на поклонението пред него.“[4]
„Неделята се нарича така, защото е посветена на поклонението пред слънцето.“[5]
„Неделята (Dies Solis в римския календар – „денят на слънцето“ който е посветен на слънцето) – е първият ден от седмицата.“[6]
Текстовете по-долу са от еврейски източник:
„Денят, който езичниците като цяло са посвещавали на поклонение и честване на своето главно божество – слънцето, според нашите изчисления, е бил първият ден от седмицата.“[7]
„Най-древните германци са били езичници и са посвещавали първия ден от седмицата си на специално поклонение пред слънцето, откъдето този ден запазва името си (Sonntag) – неделя – дори и в нашия език - английския (Sunday).“[8]
В Енциклопедията на библейската, теологичната и църковната литература се казва:
„Трябва да признаем, че няма заповед в Новия завет относно първия ден.“[9]
Чрез влиянието на митраизма (персийското поклонение пред слънцето) в Римската империя и чрез езическия празник неделя чистата църква на Христос постепенно пада в отстъпничество. Голямото отстъпление започва да се развива още в дните на апостолите. Апостол Павел казва:
„Защото оная тайна, сиреч беззаконието, вече действа...“ (2 Солунци 2:7).
Той заявява отново:
„Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си“ (Деяния 20:29-30).
Апостолът казва, че отстъплението от вярата ще се разраства до огромни мащаби. Голямо „отпадане“ или „отстъпление“ ще разкрие в края кой е „човекът на греха“.
„... човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог“ (2 Солунци 2:3-4).
В действителност неделята получава много малко подкрепа като християнски ден за почивка до времето на Константин Велики през четвърти век. Той е император на Рим от 306 до 337 г.сл.Хр. Една от най-красивите победни арки, издигната в Рим, е в негова чест в близост до Колизеума. Константин се покланя на слънцето през първите години от царуването си. По-късно изповядва обръщане към християнството, но сърцето му остава посветено на слънцето. Едуард Гибън казва в своята книга „Залезът и упадъкът на Римската империя“:
„Слънцето се възхвалява всеобщо като непобедимия водач и защитник на Константин“.[10]
През 321 г.сл.Хр. Константин провъзгласява първия неделен закон, известен в историята, който гласи:
„На почитаемия Ден на слънцето нека магистратите и народът в градовете почиват и нека всички работилници бъдат затворени. В провинцията обаче заетите със земеделие могат свободно и законно да продължават труда си: защото често се случва друг ден да не е толкова удобен за сеене на семена или за засяване на лози; ако се изпусне подходящият момент за такива действия, даровете на небето ще бъдат изгубени“.[11]
Енциклопедия Британика (11 издание) прави следното твърдение в раздела за „Неделя“:
„Най-ранното признаване на спазването на неделята като законово задължение е постановление на Константин от 321 г.сл.Хр., с което се заповядва всички съдилища и всички жители на градовете, и работилниците да почиват в неделя (venerabili die solis – почитаемия ден на слънцето) с едно изключение в полза на заетите със земеделие.“
Енциклопедия Чамбърс казва:
„Без съмнение първият закон – религиозен и граждански – чрез който се заповядва спазването на този ден (неделя – б.р.) като Шабат, е едиктът на Константин, 321 г.сл.Хр.“[12]
През следващите векове императори и папи прибавят към постановлението на Константин нови закони, чрез които целят да укрепят съблюдаването на неделята. Онова, което започва като езическа заповед, се превръща в християнски закон. Малко след издаването на едикта от 321 г. идва църковният Лаодикийски събор (около 364 г.сл.Хр.):
„Християните не бива да следват юдаизма, като почиват в събота (Шабат), а трябва да работят на този ден: а Господния ден (неделя – б.р.)трябва да почитат особено; като християни те трябва да не работят на този ден, доколкото е възможно. Но ако въпреки това следват юдаизма, те няма да бъдат допуснати до Христос.“[13]
Свидетелството на протестантите
„Идеята за официално заместване (на седмия ден с първия) (...) и прехвърлянето - може би в духовна форма - на задълженията, свързани с Шабата, върху него, които задължения са постановени от (...) четвъртата заповед, няма никакво основание нито в Светото Писание, нито в християнската античност.“[14]
Август Неандер – знаменит църковен историк, казва:
„Неделният празник, като всички други празници, винаги е бил само една човешка заповед; и в тази връзка е било далеч от намеренията на апостолите постановяването на Божествена заповед – далеч от тях и от ранната апостолска църква е било прехвърлянето на законите за съботата върху неделята.“[15]
„Никога не е имало никаква промяна на Шабата от събота в неделя. Няма място в Библията, което да подсказва подобна промяна.“[16]
Свидетелството на конгрегационалистите:
„Съвсем ясно е, че колкото и строго или благочестиво да прекарваме неделята, ние не спазваме Шабата (...) Съботата се основава на определена Божия заповед. Не можем да се позовем на подобна заповед за спазването на неделята (...) Няма дори и едно изречение в Новия завет, което да подсказва, че ще понесем някакво наказание, ако нарушим предполагаемата святост на неделята.“[17]
„Настоящото схващане, че Христос и апостолите Му са подменили по дадената им власт седмия ден с първия, е абсолютно без каквато и да е подкрепа от Новия завет.“[18]
Свидетелство на баптистите:
Д-р Едуард Т. Хискокс – автор на баптисткия наръчник:
„Имало е и все още има заповед за святото спазване на Шабат, но Шабатът не е неделята (...) Въпреки това се казва с известна демонстрация на триумф, че Шабатът е бил прехвърлен от седмия върху първия ден от седмицата (...) Къде може да се намери писмено свидетелство за подобна промяна? Не и в Новия завет, абсолютно не! Там няма дори и едно-единствено доказателство за промяна в институцията Шабат и прехвърлянето й от седмия върху първия ден от седмицата.“
В доклад, прочетен пред Нюйоркската пасторска конференция от 13 ноември 1893, д-р Хискокс продължава:
„Разбира се, съвсем добре ми е известно, че неделята не се счита за религиозен ден в ранната християнска история, както научаваме от християнските отци и от други източници. Но колко жалко, че неделята идва дамгосана с белега на езичеството и е християнизирана с името на бога слънце, когато е приета и одобрена от папското отстъпничество и е завещана на протестантизма като свят закон!“
Свидетелството на лутераните:
„Спазването на Господния ден (неделята) не се основава на никоя Божия заповед, а на авторитета на църквата“[19]
Свидетелството на методистите:
„Вярно е, че няма позитивна заповед за кръщението на бебета (...) както няма и такава за святото спазване на първия ден от седмицата.“[20]
„Разгледайте въпроса за неделята (...) няма нито един пасаж, който да казва на християните да спазват този ден; нито един, които да прехвърля юдейския Шабат в този ден от седмицата.“[21]
Свидетелство на Епископалната църква
„Има ли някаква заповед в Новия завет, която да променя деня за седмична почивка от събота на неделя? Няма.“[22]
Епископ Сиймор пише:
„Ние сме направили промяната от седмия ден на първия – от събота на неделя, с властта на единствената Свята Католическа и апостолическа църква на Христос.“[23]
Свидетелство на презвитерианите:
„Относно промяната на деня, който да се спазва - от последния ден на седмицата на първия – няма никакво писмено свидетелство, никаква изрична заповед, която да позволява тази промяна.“[24]
„Християнският Шабат (неделята) не се намира в Писанието и не е наричана Шабат от най-ранната църква.“[25]
Свидетелство на Църквата на Христос
„Не вярвам, че Господният ден трябва да бъде на мястото на юдейския Шабат, нито че Шабатът е променен от седмия на първия ден.“[26]
Дейвид Липском – редактор на Gospel Advocate - казва:
„Изниква въпросът: Какво спазвате? Шабата? Ако е така, тогава приятелите ни от седмия ден са прави. Бог никога не е постановявал никой ден освен седмия да бъде спазван като Шабат. Никога не е променял Шабата от седмия в първия ден от седмицата.“[27]
Свидетелство на англиканите:
„Много хора смятат, че неделята е Шабат, но нито в Новия завет, нито в ранната църква се намира нещо, което да подсказва, че имаме право да прехвърлим спазването на седмия ден от седмицата в първия. Шабатът е бил и е събота, а не неделя; и ако бяхме обвързани с него, тогава трябваше да го спазваме в този ден, а не в някой друг.“[28]
С всички тези свидетелства на протестанти не е учудващо, че Римокатолическата църква може да заяви:
„Християнският Шабат (събота) следователно до ден днешен без дума на възражение е признато наследство от Католическата църква – съпругата на Светия Дух“.
---------------------------------------
Божият закон
(Изход 20:3-17)
I
„Да нямаш други богове освен Мен.“
II
„Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата, под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.“
III
„Не изговаряй напразно Името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да смята за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.“
IV
„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е в дома ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.“
V
„Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ, твоят Бог.“
VI
„Не убивай.“
VII
„Не прелюбодействай.“
VIII
„Не кради.“
IX
„Не свидетелствай лъжливо против ближния си.“
X
„Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти.“
Божият закон след промяната му от човека
(Основният католически катехизис)
I
„Аз съм Господ, твоят Бог. Да нямаш други богове освен Мен.“
(Втората заповед е прескочена!)
II (в действителност III)
„Не изговаряй напразно Името на Господа, твоя Бог.“
III (в действителност IV)
„Помни съботния ден, за да го освещаваш.“
(Съботната заповед напълно е променена!)
IV (в действителност V)
„Почитай баща си и майка си.“
V (в действителност VI)
„Не убивай.“
VI (в действителност VII)
„Не прелюбодействай.“
VII (в действителност VIII)
„Не кради.“
VIII (в действителност IX)
„Не свидетелствай лъжливо против ближния си.“
IX (в действителност първата част на X)
„Не пожелавай цената на ближния си.“
X (в действителност втората част на X)
„Не пожелавай имота на ближния си.“
[1] Rev. Peter Geiermann, The Converts’ Catechism of Catholic Doctrine (1957): 50.
[2] The Catechism Simply Explained. Canon Cafferata, New Revised Edition (1959): 84.
[3] Rev. F.J. Connell, The New Revised Baltimore Catechism (1949): 139.
[4] Webster’s Online Dictionary, http://www.websters-online-dictionary.net/definition/sunday
[5] John McClintock and James Strong, "Sunday," Biblical and Theological Encyclopedia, as quoted in Ray Cottrell, The True Sabbath (1942): http://www.bible-sabbath.com/Sabbath-Sunday/TheTrueSabbath-Cottrell.pdf
[6] Johann Jacob Herzog and Phillip Schaff, “Sunday,” The New Schaff-Herzog Encyclopedia of Religious Knowledge.
[7] David Jennings, Antiquities Chapter 3 Book 3 (London: Printed for J. Johnson & B. Davenport): 1766.
[8] Richard Verstegan, A Resititution of Decayed Intelligence: In Intiquites (Ioyce Norton and Richard Whitaker, 1634): 10.
[9] John McClintock and James Strong, Cyclopedia of Biblical, Theological and Ecclesiastical Literature Volume 9: 196.
[10] Edward Gibbon, The history of the decline and fall of the Roman Empire Volume 3 (London: 1838): 237.
[11] Philip Schaff, History of the Christian Church Volume 3 (Edinburgh: 1884): 380, note.
http://books.google.ca/books?id=Z7kGAAAAQAAJ&
Учтиви идилци от Дон в Париж
Трябва ли да слушаме пророците в нашата ...
