Чарлс Милс задава интересен въпрос: Какво ще има в менюто, когато Бог приготви храната? Отговорът на Чарлс сигурно ще ви изненада. 

Кембъл израснал в кравеферма и се надявал да дойде времето, когато всички деца по света да се радват на изобилието, към което той бил привикнал. Смятал, че има начини добитъкът да се отглежда така, че млякото и месото да бъдат по-питателни и достъпни за повече хора.

По време на търсенията си на нов и подобрен източник на протеин момчето от фермата се превърнало в епидемиолог, който имал възможността да провежда научни изследвания. Смятал, че неговите проучвания ще направят революция в областта на храненето, в начина на живот на хората и в медицината. Той провел най-всеобхватното изследване в историята на медицината, което било наречено от вестник Ню Йорк Таймс „Гранд При на епидемиологията”.

Кембъл и екипът му от учени си стегнали багажа и се установили в Китай, където открили, че в тази огромна страна има два различни начина на живот – селски и градски. Нещо повече, тези два начина на живот се характеризирали и с огромни различия в храненето.

Учените запретнали ръкави и се захванали за работа. Колкото повече информация събирали, толкова по-удивителна картина се очертавала. Китайците, които живеели в големите градове, страдали от болести, почти непознати за хората от провинцията. Селските жители живеели по-дълго, имали по-малко телесна мазнина и сред тях почти не се срещали ракови заболявания.

За да изключат възможността околната среда или наследствеността да са причина за различията, учените проверили какво се случва, когато хора от селата се преместят в големия град и обратно. Резултатите били повече от красноречиви. Когато някой от едната група започвал начина на живот и хранене на другата група, неизбежно стигал до подобряване или влошаване на здравето, характерни за съответната група. Но как би могла да се обясни тази разлика?

Накрая д-р Кембъл и екипът му събрали достатъчно данни. Многократно проверявали и препроверявали извършените тестове. Цялата информация била прецизно анализирана. Започнали да се оформят заключения, основаващи се на мащабни научни доказателства. Всичко се свеждало до едно изречение, както самият Кембъл заявил в революционната си книга „Китайско изследване”. След години на лабораторни тестове и пътувания из страната той стигнал до извода, че „всичко в храната съдейства за създаване на здраве или болест”. Развивайки тезата си, той добавил: „Натрупаните от изследванията данни от цял свят показват, че същата храна, която е добра за предотвратяването на ракови заболявания, е добра и за превенция на сърдечните заболявания, както и на затлъстяването, диабета, катарактата, макуларната дегенерация, алцхаймера, атеросклерозата, множествената склероза, остеопорозата и много други болести… Има само един начин на хранене, който да противодейства на тези заболявания – необработена храна и диета, основаваща се на растителни храни.”

Хората в селските райони на Китай имали точно такъв начин на хранене. Живеещите в огромните и пренаселени градове се хранели съвсем различно.

Това ни води до въпроса: „Интересува ли се Бог с какво се храним?” Кембъл със сигурност се интересува. В края на книгата си той пише: „Стигнали сме до точка в нашата история, където лошите ни навици не могат повече да бъдат търпени. Ние като общество сме на прага на огромна бездна. Можем да стигнем до болест, бедност и деградация или да приемем здравето, дълголетието и изобилието. Единственото, което е необходимо, е смелостта да се променим.”

Бих искал да добавя още една дума към изказването на този велик учен. Единственото, което е необходимо, е смелостта да се променим, като се върнем назад. Назад към онова, което Бог е имал за нас, когато ни е създал. Назад към идеала, поставен преди 6000 години. Назад към Едем.

Библията споменава за две особени взаимодействия между Бог и човешките същества – два случая, при които Творецът взема решения въз основа на това, което е най-добро, вместо да направи компромис, за да угоди на хленчещата, разгневена, невежа тълпа или отделна личност.

Първото взаимодействие се случва малко след като Адам и Ева са сътворени. При този случай Бог действа като екскурзовод на съвършеното семейство и им показва техния новосъздаден дом.

Много читатели на Библията пропускат да забележат в тази сцена какво Бог е определил за храна на Адам и Ева и техните потомци. „Плодете се и се размножавайте”, заръчва техният Създател. „Напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята” (Битие 1:28).

Животните щели да бъдат важна част от човешкия живот. Бог дори заръчал на Адам да им даде имена (Битие 2:19, 20).

След това Творецът отворил вратите на едемския супермаркет: „Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна” (Битие 1:29).

Следващото изказване на Бога може би ще шокира мнозина: „А на всички земни зверове, на всички въздушни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам всяка зелена трева за храна” (ст. 30). Ако Колин Кембъл бе стоял до Адам и Ева в онзи ден, със сигурност би възкликнал: „Знам защо Бог постъпва така!”

Бог е проявил голяма загриженост за това, което Адам и Ева и техните потомци ще използват за храна. Той определил какво да има на тяхната първа трапеза и там намираме точно тази здравословна, растителна храна, която днес предпазва голям брой китайци по селата от многобройни заболявания. Едемската храна от периода преди грехопадението не била произвеждана в кланици и млекокомбинати. Тя се намирала в градината! Единствената обработка на тази храна били действията по нейното откъсване или изкопаване, нарязване и разбира се – даващо удоволствие дъвчене.

Грехът има отвратителни методи за създаване на бъркотия дори в добрите неща. Не след дълго точно тези животни, на които Адам бил дал имена, започнали да се появяват върху подноси и в менютата на ресторантите. Човекът си създал правилото: „Ако нещо има добър вкус, изяж го.” В резултат на това здравето започнало да се влошава, продължителността на живота тръгнала надолу и грехът си намерил солидна база в начина на живот на хората. Сатана преобразил човешкият вкус за плодове и зеленчуци в жажда за кръв и плът.

Четири хиляди години след като Адам и Ева избрали апетита пред послушанието, ситуацията станала повече от ужасяваща. Навсякъде по света хората изобретили безброй начини за омърсяване. Това подтикнало апостол Павел да попита членовете на църквата в Коринт: „Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас? Ако някой оскверни Божия храм, него Бог ще развали” (1Коринтяни 3:16, 17).

Как точно Бог разваля унищожителя на храма?

Научен факт е, че храненето с мазнини и бедни на фибри храни (животинските продукти съдържат много мазнини и никакви фибри) унищожава човешкия живот. Точно това открили Кембъл и неговият екип, и то за тяхна голяма изненада. Как Бог откликва на подобно разрушаване на телата ни? Библията ни дава отговор. Храмът в Йерусалим служи за сцена.

Мало след триумфалното си влизане в този красив град, Христос прави това, което се очаквало от повечето посетители на Йерусалим. Той се спира до храма. Онова, което вижда, Го кара да постъпи така, както последователите Му никога преди не били виждали. „И Исус влезе в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите, и им каза: Писано е: Домът Ми ще се нарече молитвен дом, а вие го правите разбойнически вертеп” (Матей 21:12, 13).

През онзи ден Бог „развалил” цяла тълпа от унищожители на храма. Как? Накарал ги да спрат да правят това, което имали обичай да правят. Преобърнал масите им и разпръснал стоката им. Напомнил им каква е целта на съществуването на храма. Агресивно и ефективно „очистил дома”.

Точно това Бог желае да направи с храмовете на нашите тела. Иска от нас да спрем да ги омърсяваме с нездравословна храна. Желае да мине през шкафовете ни и да изхвърли онези неща, които скъсяват живота ни, изпълват ни с болести и ни лишават от бистър ум. Иска да ни напомни, че съществува начин на хранене, специално създаден за наше добро и проявяващ уважение към Божието творение, включително животните, които би трябвало да са наши приятели. Той желае да очисти дома ни.

Той също желае и ние да сме готови да изпитаме наслада от бъдещата храна, която приготвя за нас. Когато седнем на небесната трапеза, Бог ще постави пред нас нещо, което ще бъде познато на Адам и Ева и което ще накара Колин Кембъл да се усмихне с одобрение. Нашата небесна храна ще бъде изпълнение на Божието обещание, че „няма да навреждат, нито погубват в цялата Ми свята планина; защото земята ще се изпълни със знание за Господа” (Исая 11:9).

Интересува ли се Бог с какво се храним? Да, винаги се е интересувал и винаги ще го прави!