Седемте гряха на умиращата църква

От Томас Рeйнър

Една вечер застанах пред 700 църковни членове. Задачата ми беше съвсем ясна. Трябваше да споделя с тях резултатите от консултациите, която моят екип бе провел през последните няколко седмици.

Предполагах, че презентацията ще е лесна и лишена от емоции. Получи се точно обратното. Изказването бе съпроводено със стресови ситуации и спорове. Всеки път, когато посочех някаква проблемна област и предлагах разрешение, десетина църковни членове вдигаха ръка и ми обясняваха, че греша и преценките на екипа нямат нищо общо с реалността.

Въпросната църква бе в перманентна криза през последните две десетилетия. Много църковни членове обаче я смятаха за здрава и преуспяваща. Това, което виждах с очите си, бяха непрестанните спорове и разногласия.

Уроци от миналото, уроци от бъдещето

През последните двадесет години едно от най-големите благословения в живота ми е била възможността да изучавам и консултирам хиляди църкви. Виждал съм стотици здрави църкви, които са ми дали ценни уроци.

За съжаление, често съм виждал и западащи църкви. Техните членове са обезсърчени, а евангелизаторските им усилия – съвсем незначителни. Наскоро прегледах част от минали консултации и проучвания, за да систематизирам общите характеристики на западащите и умиращите църкви.

Открих онова, което нарекох „седемте гряха” на умиращите църкви. Проблемите не са взаимно изключващи се, а в повечето случаи са взаимно свързани. Вместо да станат повод за обезсърчение, аз се моля моите проучвания на седемте гряха да станат помощно средство, което да ви помогне да избегнете трудностите, преживени от други църкви.

Грях № 1: Доктринално разводняване

Един от нашите консултанти присъства на библейски курс в църква, която бе довела нашия екип за дългосрочни консултации. Бе му обяснено, че курсът се води от някои от най-силните църковни ръководители. За негова голяма изненада по-голяма част от библейския урок бил дебат на тема дали нехристиянин може да отиде на небето. След много спорове стигнали до заключение, че Бог би допуснал такава личност до небето.

Когато такива кардинални истини като доктрината за ексклузивността стане източник на съмнение, църквата е в беда. Би имало слаба мотивация за проповядване и евангелизиране, след като други учения и религии са равностойни на християнството.

По ирония на съдбата, нашето проучване на нерелигиозните хора в Америка показа, че нехристияните са много по-склонни да посетят църква със силни доктринални убеждения, отколкото църква с разводнена доктрина. „Защо да си губя времето с църква, която не е много убедена в какво точно вярва – заяви Ейми, 29-годишна невярваща от Аризона. – В този свят и без това има доста несигурност.” 

Грях № 2: Загуба на страст за евангелизиране.

Не е никак изненадващо, че западащите и умиращите църкви нямат страст за евангелизиране. В статията си за сп. „Аутрийч” от февруари 2005 г. отбелязах една от основните причини за апатията в евангелизирането: Голям брой пастори не притежават или са загубили страстта си да евангелизират. Църковните членове са склонни да следват устрема и намеренията на хора, заемащи важни позиции, особено пасторите.

Грях № 3: Неспособност да се отговори на изискванията на времето.

За съжаление много църкви в Америка изостават спрямо променящите се тенденции и ценности на съвременната култура. 

Истина е, че някои църкви изоставят много от основните истини на вярата в стремежа си да бъдат в крак с нуждите на общността, на която служат. Много повече църкви обаче не са в час с реалностите, надеждите и скърбите на хората около нас. Отклоняването от доктрините на християнската вяра води до отстъпничество. Неразбирането на света в който живеем и служим, води до неадекватност.

Грях № 4: Малко на брой инициативи, които са насочени извън църквата.

В проучване на църкви в цяла Америка открихме, че приблизително 95 % от църковните дейности са насочени към църковните членове. Истината е, че повечето църкви въобще нямат никакви инициативи за външни хора.

Голям брой църкви като че ли съществуват само за себе си. Макар че трябва да има дейности за църковните членове, често балансът между външните и вътрешните инициативи се накланя значително в полза на вътрешните. Когато църквите се стремят да се грижат само за своите хора, това е сигурен сигнал за упадък и може би за скорошна смърт.

Грях № 5: Конфликти породени от лични мнения

 Някои от най-жестоките вътрешни битки в съвременните църкви не са свързани със защита на великите истини на християнската вяра. Обикновено църковните членове се карат за даден стил на богослужение, за цвета на стаята или на подовата настилка, за конструкцията на амвона, който проповедникът използва. Подобни битки са сигурен знак, че членовете се интересуват повече от собствените си нужди, отколкото от нуждите на страдащите и невярващите, които живеят и работят до тях.

Грях № 6: Удобството преди всичко.

Преди няколко години най-малкият ми син Джес участваше във футболния отбор на гимназията. Даваше толкова много от себе си, че се прибираше капнал от умора и на другия ден оставаше да спи до късно. По някоя време се събуждаше слизаше по стълбите, пускаше телевизора в дневната и се строполяваше върху дивана. Веднъж минах покрай него и забелязах, че спи, а в същото време телевизорът е включен на телевизионния канал за градинарство и цветарство. Когато го попитах защо гледа точно този канал, получих класически отговор: „Защото дистанционното е развалено.” 

Много църкви западат, тъй като църковните членове просто не желаят да се отместят от своите удобни дивани. Много по-лесно е нещата да се вършат така, както винаги са се вършили, отколкото да изпиташ някакво неудобство във външния свят извън стените на църквата.

Грях № 7: Библейска неграмотност.

Само 3 % от църквите в Америка имат методичен план за това, как членовете им да изучават Библията в нейната пълнота. Макар че изучаването на Библията не бива да се ограничава само в църквата, изключително важно е църквите да поемат инициативата в подобен вид начинания.

След като само три от всеки 100 църкви правят опит да покажат на своите членове как да разбират Библията от Битие до Откровение, съвсем естествено е да се шири библейската неграмотност. А когато това се случи, църквите няма да бъдат послушни на съветите на Свещеното писание, тъй като не знаят какво казва Библията по даден въпрос.

Светлинки в тъмнината?

Проучванията ни показват, че много църкви в Америка са болни, западащи и умиращи. И въпреки това оставам оптимист по отношение на американската църква. Виждал съм как много църкви отхвърлят тъмнината на тези седем гряха и правят нещо, за да променят тенденцията. Те наистина стават светлинки в тъмнината.

Наскоро завърших едногодишна консултация на църква, която е променила почти всички негативни тенденции сред своите членове. Пасторът резюмира преживяното по следния начин: „На нас не ни липсваха ресурси или информация, просто нямахме послушание. Когато взехме решение да отхвърлим всяка посредственост и самодоволство, Бог започна да ни благославя. Толкова е просто.” 
------------------------------------------------------------------------------------------------

Том Рeйнър е президент и изпълнителен директор на Центъра за християнски изследвания към Конвенцията на южните баптисти и редактор на списание „Аутрийч”.