Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2009 16:52 - Сътворение или еволюция
Автор: maranatha Категория: Други   
Прочетен: 3699 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 13.08.2009 16:59


 

Сътворение или еволюция

 

Кои сме ние?

Дали сме резултат от мълния, попаднала в богатата първична супа в древните басейни? Дали сме се развили от самовъзпроизвеждащи се нуклеинови киселини към примитивна клетка, а след това към шимпанзета и накрая към човешки същества? Не сме ли тук, защото принципът за естествения подбор е ръководил нашите горди предци? Можем ли да бъдем обяснени и дефинирани чрез теорията на еволюцията? 

Ако е така, какво можем да разберем за Бога, за самите себе си и за бъдещето?

В случай, че произходът ни трябва да се обясни с еволюционен процес, какво говори това за Бога и за Неговата роля и влияние във вселената? Какво е участието Му (ако въобще има някакво участие) в историята и в живота ни? Знае ли, че съществуваме и дали въобще Го е грижа за нас? Дали Той е някаква бездушна сила или компютъроподобен разум? Дали е личност? Ако е личност, какво е отношението Му към нас? 

Ако съществува, дал ли е началото на първата искра живот, след което някак си е направлявал еволюционния процес към междинни, а понастоящем – най-висши форми на живот, наречени хора (хипотеза, носеща името теистична еволюция)? Ако е така, защо са Му били необходими милиарди години на мъчителен напредък, за да доведе еволюцията до настоящия етап на човешко развитие? Какъв е Неговият проблем – ограничена любов, ограничена сила или ограничена интелигентност? Ако е Бог на любовта, защо използва жестокия процес на естествения подбор, за да създаде човечеството? Възможно ли е да е Бог на любовта, Който прави всичко възможно в рамките на ограничената Си мощ? Или е Бог на силата и любовта, но просто не е много интелигентен – малко муден и вършещ всичко както Му падне? Ако е личен Бог, Бог на любовта, защо са Му необходими толкова много милиони и милиарди години, за да ни каже най-накрая, че ни обича? 

Вероятно самият Бог е в процес на еволюция! Първо е бил просто една велика сила и е пуснал всички неща в действие. След това започнал да се развива умствено, за да може да направлява еволюцията много по-умело. После станал личност и така през последните няколко хиляди години се е разкрил на Своето творение. Ако се е развил до личност, как бихме Го опознали, за да успеем да влезем във връзка с Него? 

Какво е значението на теистичната еволюция за начина, по който Бог действа във света? Ако Бог не може или не постъпва според описаното в книгата Битие, какво да си мислим за другите разкази за Неговата дейност, описани в останалата част от Библията? Нанесъл ли е Бог световен потоп и извел ли е Ноевият ковчег на сигурно място? Има ли въобще нещо общо между Бог и Синай и Мойсей? Ако имаме проблем с чудесата на библейската история за сътворението, защо да не поставим под въпрос чудесата на възкресението, буквалното и видимо Второ пришествие и сътворяването на новата земя? И ако имаме затруднение с чудесата, как да обясним предполагаемата еволюция на човечеството от животинското царство до способността ни да размишляваме и да вземаме морални решения? Сливането на разум и морал в даден момент от историята на еволюцията би било чудо само по себе си. Защо тогава да не приемем чудото на сътворението, записано в Битие?

Бог, който е вкаран в такъв калъп, че да се вписва в еволюционната теория, не е нещо повече от дизайнер, сътворен от самите нас – глина в ръцете ни, образ, който отговаря на изтънчените възгледи на съвременното общество.

Еволюция, грях и спасение

Да си представим, че Бог е създал живота на нашата планета посредством процеса на теистичната еволюция и го е развил чрез естествения подбор от най-простите форми до сложността на моралното и интелигентно същество, наречено хомо сапиенс. Какво би било значението на греха и спасението? Дали грехът е просто липса на прогрес? В кой момент човешките същества биха били сметнати за сътворени по Божия образ и следователно – морално отговорни?

Ако сме просто в процес на еволюционно развитие, не бихме имали нужда от заместническата смърт на Христос, тъй като не сме създадени по Божи образ. В такъв случай кой е Христос? Може би просто върхът на еволюционното развитие? Сигурно се е превърнал в пример за нас, за да ускори процеса на човешката еволюция? Ако е така, може би християнството не е нищо повече от настоящия връх на религиозното развитие?

Еволюцията и Библията

Какво би ни казала теорията за теистичната еволюция относно естеството на Библията? В какъв смисъл (ако въобще има някакъв смисъл) Библията би могла да се смята за Божие слово?

Някои твърдят, че Библията е само история на еволюцията на човешката духовност – история на отделни личности и общности, които са предавали религиозните си идеи от поколение на поколение. Духовността съзрявала чрез процеса на еволюцията, казват те, и накрая стигнала до еволюционния връх. Исус е просто катализатор на духовното ни развитие. Според възгледите им Библията е безценна, защото регистрира духовното развитие, а не защото е Божие слово.

Ако не приемем библейския разказ за сътворението, пред нас остават много, много въпроси, няколко предположения и никакви отговори. Ставаме несигурни относно нашата идентичност. Естеството на Бога и дори Неговото съществуване биват поставени под съмнение. Бъдещето ни е отчайващо. Елън Уайт ни напомня: „Онези, които поставят под въпрос надеждността на записаното в Свещеното писание, се пускат от котвата и не им остава нищо друго освен да се блъскат върху скалите на неверието. Когато открият, че са неспособни да измерят Твореца и създаденото от Него чрез собственото си несъвършено научно познание, те се усъмняват в съществуването на Бога и придават безгранична сила на природата.”

„Бог е допуснал поток от светлина върху света чрез откритията в областта на науката и изкуството, но когато изнасят лекции или пишат по тези теми от човешка гледна точка, така наречените учени мъже със сигурност стигат до погрешни заключения. Дори най-великите умове, които не са ръководени от Божието слово в своите проучвания, остават озадачени в опитите си да изследват връзката между наука и откровение. Творецът и делата Му са извън обхвата на техния разум и тъй като не могат да ги обяснят с природни закони, библейската история се смята за ненадеждна. Онези, които се съмняват в надеждността на записаното в Стария и в Новия завет отиват една стъпка по-напред и се усъмняват в съществуването на Бога… Мойсей е писал под ръководството на Святия Дух и една правилна теория от областта на геологията никога не би твърдяла, че има открития, които не са в хармония с неговите писания.”

Библейската концепция за произхода на живота и човешката история е напълно противоположна на идеята за еволюцията. Библията заявява, че Бог е създал живота и околната среда за шест буквални, последователни дни от по 24 часа (Битие 1). Текстовете в Изход 20:11 и 31:17 потвърждават сътворението в шест дни. Бог представя шестдневното сътворение като основание за четвъртата заповед. Вместо да ни създаде за милиарди години, Той „създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа” (Битие 2:7; виж Марко 10:6).

Докато еволюционната теория разглежда формирането на живота като процес, който е отнел милиони и милиарди години, Библията заявява, че сътворението е станало чрез Божието слово. „Чрез словото на Господа станаха небесата и чрез диханието на устата Му – цялото им множество… Защото Той каза и стана; Той заповяда и се затвърди” (Пс. 33:6-9; сравни с Пс. 148:5, 6; Ис. 45:12).

Някои се опитват да отхвърлят достоверността на Битие 1-11 гл., като заявяват, че тези глави не разказват какво в действителност се е случило – те са просто поезия, а не история. Целта им била просто да предадат вестта, че в началото Бог е сътворил. Там не се казвало как е станало сътворението, а само е представен фактът на сътворението. И все пак, независимо дали Битие 1-11 гл. е исторически разказ или поезия, това не променя същността, тъй като Библията често използва поезия, за да представи историческо събитие.

Свещеното писание потвърждава достоверността на Битие

Когато обаче разгледаме цялото Свещено писание, откриваме, че библейските автори и дори самият Христос разглеждат посочените глави като история. Апостол Павел твърди, че „Адам [а не някаква клетка в тинята] беше създаден, а после Ева” (1Тим. 2:13; виж Лука 3:38; Римл. 5:14; 1Кор. 15:22, 45). Христос споменава създаването на първото семейство: „Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е сътворил, сътворил ги е отначало мъжко и женско създание?” (Мат. 19:4). Спасителят използва разказа от Битие, а не еволюционна теория като основа за морала, основан на първоначалния Божи план: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?” (ст. 5). Също така Христос приема съвсем сериозно историята от Битие за Ной и потопа: „Защото както и в онези дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не се усетиха, докато дойде потопът и завлече всички” (Мат. 24:38, 39; виж 2Петр. 2:5).

Според Библията движещата сила на сътворението не е еволюцията и естественият подбор, а самият Божи Син Исус Христос. „В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало” (Йоан 1:1-3; виж ст. 10; Кол. 1:16, 17; 1Кор. 8:6; Еф. 3:9; Евр. 1:1, 2).

Идеите ни за сътворението влияят и на разбирането ни за Бога, и на отношението ни към Него. Фактът, че Бог е Творец ни дава основание да Го почитаме (Ис. 17:7, 8) и да Му се покланяме: „Защото така казва Господ, Който сътвори небето (този Бог, Който създаде земята, направи я и я утвърди, Който не я сътвори пустиня, а я създаде, за да се населява): Аз съм Господ и няма друг” (Ис. 45:18). „Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено” (Откр. 4:11; виж Неем. 9:6; Деяния 14:15; 1Кор. 8:6). Сътворението отличава Бога от всички езически божества (1Лет. 16:26).

Нещо повече, сътворението формира основата на връзката ни с Бога, тъй като в началото Той ни е създал, за да общува с нас. Този, Който отначало е заповядал на светлината да огрее от тъмнината, осветлява и сърцата ни със светлината на познанието за Божията слава, разкрита чрез Исус Христос (2Кор. 4:6). Посредством творческата Си мощ Той е основата на нашата сила (Пс. 121:2; 124:8). Приемането на историята за сътворението се основава на вяра. „С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща” (Евр. 11:3).

Библейската история на човечеството се различава драстично от историята, предлагана от еволюцията. Ние не сме синове и дъщери на примати, а синове и дъщери на Бога! Генеалогията на Адам не води началото си от примитивна клетка. Той е бил Божи син (Лука 3:38). Не сме създадени по образа на някое животно, а по подобие на самия Бог (Битие 1:26-28; 5:1, 2).

Преди много години Елън Уайт предупреждава: „Заключенията, до които учените са стигнали в резултат на научни изследвания, биват внимателно проучвани и обяснявани; в същото време се създава впечатлението, че ако тези учени са прави, то Библията греши. Подобни философи желаят да ни убедят, че човекът, венецът на творението, се е развил постепенно от дивашкото си състояние, а още по-назад във времето – е произлязъл от животните. Те имат толкова голямо желание да премахнат Бога от вселената, че принизяват човека и го ограбват от величието на неговия произход. Природата се издига над Господаря на природата; превръщат я в идол, а нейният Създател бива заровен и скрит от погледа посредством така наречената наука.”

Сътворението и Второто пришествие

Библията свързва историята на сътворението, потопа и Второто пришествие. „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат присмиватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Къде е обещаното Му пришествие? Защото откакто са починали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието. Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово отначало е имало небе и земя, сплотени от водата и всред водата, но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата, загина. Така със същото слово и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци” (2Петрово 3:3-7).

Христос прави същата връзка: „И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не се усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син” (Мат. 24:37-39). В този текст от Свещеното писание състоянието на човечеството от времето на Ной е използвано като аналогия за времето непосредствено преди второто идване на Христос. Нещо повече, същото слово, което е осъществило сътворението и потопа, ще предизвика унищожението при Второто пришествие.

Теистичната еволюция смята, че е наложително да се преформулира учението за Второто пришествие и новата земя. Ако Бог не е влязъл в историята чрез сътворението, тогава със сигурност няма да го направи и чрез буквално, видимо второ идване. Ако не създава посредством излизащото от устата Му слово, тогава не би могъл да пресъздаде и при възкресението. Ако в началото не е сътворил Едем, няма да пресътвори и новата земя. За теистичния еволюционист събитията на последното време не са решителна Божия намеса в историята чрез Второто пришествие, а продължително еволюиране към по-добър живот - процес, който човечеството ускорява, като прави обществото по-добро и по-морално посредством действия като бунтове, въстания, преразпределение на богатството, образование и т.н.

Интегритетът на нашата вест

Християнството няма да е християнство, ако приеме теистичната еволюция. Активният Бог е създал чрез словото на устата Си, предавал е вести чрез пророци, живял е сред нас, умрял е вместо нас, бил е възкресен и се е възкачил, за да ни служи, ще се върне втори път, за да ни вземе у дома със Себе Си, ще извърши възкресението на мъртвите и ще създаде новата земя и накрая ще унищожи греха – как бихме могли да се покланяме на такъв Бог, ако Той не съществува?

Християните се покланят не на божество, което води създанията си през тинята на еволюцията, а на Бога на сътворението, на един личен Бог, Който желае да общува с нас и да обитава между нас. Ние Му се покланяме, защото ни е сътворил. Именно актът на сътворението Го отличава от всички съвременни божества.

Християнството е връзка с Бога и с Исус Христос. То не е някаква въображаема, лишена от съдържание връзка, а отношение, основаващо се на познанието на „единствения истинен Бог” (Йоан 17:3). Ако имаме връзка с друго божество, това е идолопоклонство. Независимо дали е в дарвиновата си форма, която отрича съществуването на Бога, или е в своята теистична разновидност, която представя Бог като влияние върху еволюционния процес, теорията на еволюцията отрича библейската доктрина за Бога. Тя строи друга концепция за божественост, основаваща се на наука, история и философия, отричащи този Бог, Който се е разкрил в Словото Си. Като разчитат на човешката способност да открива „истината”, хората с подобна нагласа вървят по същия път, по който е тръгнал Сатана. Човекът бива представен като нещо независимо от Бога, като личност, която е способна сама да дефинира или да създава бог чрез силата на своя разум.

Еволюционната теория изисква от нас да пренапишем историята на Бога и следователно да предефинираме Неговото естество. По този начин ни подтиква да влезем във връзка с един фалшив бог, идол. Когато дойде втори път, Христос ще вземе със Себе Си народ, който очаква именно Него, а не някакво божество дизайнер. Той ще дойде при хора, които са като Него по характер, а не като нашите богове дизайнери, създадени от собственото ни въображение. Христос желае да има народ, който не е в неведение за Неговата самоличност. Затова призовава при Себе Си хора, които приемат и провъзгласяват пълнотата на библейската вест – вечното евангелие – част от което са и думите: „Поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори” (Откр. 14:7).

----------------------------------------

Авторът Е. Едуард Зинке е теолог и бизнесмен. Бил е член на Библейския изследователски институт към Генералната конференция от 1971 до 1986 г. Служил е като президент на международна компания за храни до 2008 г. Понастоящем е в борда на попечителите на университета “Андрюс”, на Библейската изследователска комисия и на съвета „Вяра и наука”.

 

 

 




Тагове:   еволюция,   библия,


Гласувай:
1



1. rrosenn - www. harunyahya. net/V2/Lang/...
17.08.2009 12:04
www.harunyahya.net/V2/Lang/bg/Pg/WorkDetail/Number/469
цитирай
2. maranatha - Книгата е доста полезна
22.09.2009 12:19
Имам огромното цветно издание с невероятни илюстрации и дори с оригиналния подпис на автора. За съжаление авторът казва само половината от истината. Да, не е трудно учен да открие противоречията и недомислията на еволюционната теория. В същото време обаче той твърди, че човекът е произлязъл преди десетки хиляди години развитие. Колкото и странно да се струва да изглежда на някои, библейската хронология сочи възраст на човечеството от около 6000 години. Да, буквалното тълкуване на Библията не е особено популярно, но креационистите, които приемат десетките и стотици хиляди на човешко развитие, изпадат в същото противоречие, което е причина да отхвърлят еволюционната теория.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: maranatha
Категория: Други
Прочетен: 579969
Постинги: 74
Коментари: 240
Гласове: 433
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031