Какво се случва, когато ние, християните, до такава степен свикнем с някакво обяснение или традиция, че престанем да изследваме Библията и приемем човешки мнения и предания? Тъй като католицизмът и православието изпитват голямо уважение към преданията и писанията на църковните отци, за тях е изключително важно да се придържат към казаното от църквата. И това си е тяхно право. Всеки сам решава кое писание да приеме за авторитет. Тук обаче протестантите стигат до една истинска дилема. Нали същността на Реформацията е учението Сола Скриптура - Библията е единственото мерило за истина и учение. Ако приемем единствено Библията, дали няма да стигнем до изводи, които противоречат на твърденията на голям брой църкви? Нека сами да проверим.


       Неделята в Новия завет

Дали в Новия завет има каквато и да е наредба, която да прехвърля святостта на съботата върху първия ден от седмицата? Нека проучим библейските доказателства.

Християните като цяло са единодушни, че Божията събота в Стария завет е седмият ден от седмицата, както ясно е заявено в Библията (Битие 2:1-3; Изход 20:8-11). Въпреки това повечето християни вярват, че Бог е прехвърлил святостта на съботата върху неделята и след възкресението на Христос християните трябва да извършват своето поклонение в неделя, първия ден от седмицата. Ако наистина е така, нима няма да има някакво свидетелство в Новия завет? Със сигурност Бог би ни информирал за тази важна промяна. Нека да разгледаме всички текстове в Новия завет, в които се споменава първият ден от седмицата. Текстовете са общо осем.

Текст № 1: Матей 28:1: „А като мина съботата, в първия ден от седмицата дойдоха Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба.”

Текст № 2: Марко 16:1, 2: „А когато се мина съботата, Мария Магдалена, Мария, майката на Яков, и Саломия купиха благоуханни масла, за да отидат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, когато изгря слънцето.”

Текст № 3: Марко 16:9: „И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалена, от която беше изгонил  седем зли духа.”

Текст № 4: Лука 24:1: „А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бях приготвили.”

Текст № 5: Йоан 20:1: „В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба сутринта, докато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба.”

Всички евангелисти без изключение – Матей, Марко, Лука и Йоан – са единодушни, че Исус е възкръснал рано в неделната утрин. Християните, които се покланят на Бога в неделя, го правят в чест на Исусовото възкресение. И все пак, няма нито дума, която да казва, че възкресението на Исус превръща неделята в свят ден. Евангелистите пишат своите евангелия много години след като Исус се е възнесъл на небето, което би им дало чудесна възможност да разкажат на своите читатели за новия Божи ден и да обяснят причината за неговото учредяване. Матей, Марко, Лука и Йоан обаче не правят дори намек, че неделята е станала свят ден в резултат на възкресението. Дори напротив, Матей подчертава, че първият ден настъпва „като мина съботата” – седмия ден от седмицата.

Текст № 6: Йоан 20:19: „А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите, Исус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам!”

Тук също се споменава за възкресението в неделя, но ни се дава  информация за събитие, което се случва по-късно през същия ден.

Някои предполагат, че става въпрос за богослужение, което учениците провеждат в чест на възкресението. Йоан обаче обяснява, че учениците са събрани, а вратата – „заключена поради страх от юдеите”. Със сигурност не са там, за да провеждат богослужение. Скупчени са в една стая от страх, че евреите, които са убили техния Господ, ще потърсят и тях! Марко и Лука изясняват, че въпреки казаното от жените по-рано същия ден, учениците възприемат думите им като празни приказки. Повечето от тях дори не вярват, че Исус е жив. Едва когато им се явява в стаята вечерта, те разбират, че Той е възкръснал (виж Марко 16:9-11; Лука 24:9-12, 36-44).

Изброените текста споменават през кой ден Исус е възкръснал от мъртвите, но нито един от тях не посочва каквато и да е промяна в Божия ден за почивка и прехвърлянето му от седмия върху първия ден. Така ни остават само два новозаветни текста, в които се споменава за първия ден от седмицата. Дали в тях ще намерим нещо, което да ни подскаже, че съботата и отменена и вече е приета неделята?

Текст № 7: Деяния 20:7, 11: „И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел  беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ… и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.”

Описано е религиозно събрание в първия ден от седмицата. Това означава ли, че съботата е променена и неделята е Божият свят ден за поклонение? Нека сами проверим.

● Това е единственият известен случай, когато апостолът провежда религиозно събрание в първия ден от седмицата. Контекстът показва, че става въпрос за специално събрание за сбогуване. Павел и приятелите му са в Троада за една седмица и провеждат събрание, „понеже щеше да отпътува сутринта”.

● Новият завет описва какъв навик е имал Павел. Независимо дали се среща с евреи или с езичници, той спазва седмия ден, събота (виж Деяния 13:14, 33; 17:2; 18:4).

● В Деяния 20:7, 11 няма нито дума за промяна на съботата и за това, че след възкресението християните трябва да спазват свято неделния ден.

● Провеждането на религиозно събрание в определен ден не прави този ден свят, нито установява някаква нова практика – особено като се има предвид, че Бог съвсем ясно е определил седмия ден за Своя свят ден. Днес много църкви провеждат богослужения във вторник или сряда, или четвъртък, но това не прави тези дни святи, нито заместители на седмичното поклонение в святия ден. В Деяния 2:46, 42 дори се казва съвсем ясно, че първите християните са се срещали „всеки ден”, за да разчупват хляба и да се молят.

Деяния 20:7, 11 е доказателство, че Павел се е срещнал еднократно с вярващите в Троада за прощална проповед. Но да се твърди, че този единствен текст е доказателство за нова практика за апостолите или пък учредяването на нещо ново за християните, означава да се придаде такъв смисъл на тези думи, какъвто те не съдържат. Нещо повече, тъй като според Библията денят започва вечерта с настъпването на тъмнината и следва от светлата част на денонощието (виж Битие 1:5, 8, 13; Левит 23:32), мнозина библейски учени смятат, че събранието, описано в Деяния 20:7, 11 всъщност е проведено в тази част от денонощието, която ние днес наричаме събота вечер. Това е отразено и в библейския превод New English Bible.

Текст № 8: 1Коринтяни 16:1, 2: „А колкото за събирането на дарение за светиите, правете и вие, както наредих в галатийските църкви. В  първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си и да го има при себе си, за да не се събира, когато дойда.”

Това е осмият и последен новозаветен текст, в който се споменава първият ден от седмицата. Павел дава напътствия на вярващите в Коринт във връзка с даренията за нуждаещите се християни в Йерусалим.

Някои смятат, че този текст говори за религиозни събрания в неделя, по време на които се събират дарения. Съветът на Павел обаче показва съвсем ясно, че не става въпрос за публични събирания, нито за църковни служби. Парите трябва да се „отделят” и събират от всеки отделен вярващ до идването на Павел. Според апостолът пресмятането, или да го наречем „счетоводството”, трябва да се извършва в началото на всяка седмица, т.е. в неделя.

Подобно на останалите разгледани текстове в този също не се споменава нищо за промяна на деня за богослужение, ли за това, че християните в Новия завет трябва да спазват неделята вместо съботата от седмия ден.

Проучихме всичките осем текста от Новия завет, в които е споменат първият ден от седмицата. Видяхме, че в тях няма нито намек за промяната на Божия свят ден на поклонение. Ако приемем Библията такава, каквато е, ще разберем, че седмият ден все още е Божията събота, която трябва да бъде спазвана от християните след възкресението.

Има още един новозаветен текст, на който трябва да се спрем. Макар че не се говори за първия ден от седмицата, там е споменат „Господният ден” – титла, която в наше време често приписват на неделята. „В Господния ден бях обзет от Духа” (Откровение 1:10).

Йоан получава видения от Бога в ден, който той нарича „Господния ден”. Не казва кой ден има предвид. Не изяснява дали има предвид събота или неделя. Исус ни посочва съвсем ясно кой ден е Господният. Докато е на земята, Той заявява: „Човешкият Син е Господ на съботата” (Матей 12:8). Ако някой ден може с право да бъде наречен „Господният ден”, това е денят, над който самият Исус твърди, че е Господ.

Някои казват: „Има ли въобще някакво значение? Не е ли по-важно да се покланяме на Бога, без значение в кой ден го правим?” Това щеше да звучи логично, ако Бог не бе заявил нещо съвсем различно и ако не бе отделил, осветил и благословил един определен ден (виж Битие 2:1-3; изход 20:8-11).

Исус казва: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди” (Йоан 14:15). Значи не става въпрос за превръщането на един ден в по-важен от друг? Тук става въпрос за лоялност и любов.

-----------------------------------
Очевидно е, че на нито едно място в Новия завет няма дори намек за промяна на святостта на съботата от сътворението и от четвъртата заповед. Тогава как да обясним казаното от апостол Павел, че съботата е само сянка? За кои съботи става въпрос и какво ни разкрива този текст, когато го проучим по-внимателно?

Съботата и текстът от Колосяни 2 гл.

Анди Наш, сп. „Адвентист ривю”

 Съботата спазват повече адвентисти отколкото която и да е група на земята, включително евреите. Когато някой разгледа този въпрос критично, необходимо е да представим ясно библейско обяснение. Един текст, който винаги е бил от голямо значение за адвентистите от седмия ден, е Колосяни 2:16, 17: „И така, никой да не ви осъжда за това, което ядете или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новолуние, или събота, които са сянка на онова, което ще дойде, но тялото е Христово.”

Някои смятат, че този текст отрича неизмеността на съботата от седмия ден, като я причислява към еврейските празници и новолуния, които са наречени „сянка”. Но дали тук става въпрос за седмичната събота? И ако е така, дали тя е получила статута на „сянка”?

Адвентният библейски коментар заявява: „За кой вид събота става въпрос се разбира от фразата „които са сянка на онова, което ще дойде” (Кол. 2:17). Седмичната събота е паметник на едно събитие от началото на човешката история… Следователно „съботите”, които според Павел са сенки, сочещи към Христос, не могат да се отнасят за седмичната събота, определена от четвъртата заповед, а обозначават церемониалните почивни дни, достигащи своята реализация в Христос и Неговото царство” (том 7, стр. 205). Проблемът с това обяснение е, че се движи в кръг. То изключва съботата въз основа на нашето разбиране за седмия ден. Доказателството не е достатъчно добро. Ако Новият завет заявява, че съботата е сянка, ние трябва да сме отворени към това разбиране.

Теологът Рон Дюприйз в книгата си „Преценка за съботата” представя много по-силни аргументи, че „съботите” в този текст всъщност са церемониални дни. Като цитира хиастичната структура на еврейските автори, Дюприйз посочва Осия 2:11, където ежегодните еврейски празници са разделени на две категории: „празници” и „съботи”.

Ако предположим, че тук става въпрос за седмичната събота, това означава ли, че тя е получила своето изпълнение заедно с празниците и новолунията? Не е точно така. Където и в Стария завет да намерим последователността от празници, новолуния и съботи, те винаги са в един определен контекст: ЖЕРТВИ. В Йезекийл 4:17, например, се казва: „А на княза ще принадлежи да дава всеизгарянията, хлебните приноси и възлиянията в празниците, в новолунията и в съботите, във време на всички определени празници на Израелевия дом; той нека приготвя приноса за грях, хлебния принос, всеизгарянето и мирните приноси, за да прави умилостивение за Израелевия дом.” Този текст, както и предишният, използват същите ключови думи от Колосяни 2 гл.: ядене, пиене, празници, новолуния, съботи. Контекстът е ЖЕРТВИТЕ.

Какво Павел има предвид в Колосяни 2:17? Повчето библейски учени твърдят, че сенките са празници, новолуния и съботи. Новолунието обаче не може да бъде сянка, тъй като новата луна няма никакво религиозно значение сама по себе си. Единственото значение на новолунието е свързването му с жертви. Сянката трябва да е нещо, което да е свързано с това, което е общо за всички тези специфични дени: жертвите, принасяни през тези дни.

Може ли да бъде доказано, че „сенките” се отнасят до жертвите? Да! Другите два новозаветни текста, в които се говори за „сенки”, се намират в Посланието към евреите: „Защото има такива, които принасят даровете според закона (които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща” (Евр. 8:4, 5). „Защото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистотата онези, които пристъпват да жертват… Затова Христос, като влиза в света, казва: Жертва и принос не си поискал, но си Ми приготвил тяло” (Евр. 10:1-5).

Във времето, когато в Йерусалим все още се принасят жертви (дори от ранните християни), Павел проповядва, че епохата на жертвите е отминала. Те са сянка на нещо по-добро, което предстои: тялото Христово, за което седмичната събота остава вечен символ на нашето спасение – почивка в Него.

 

Анди Наш е професор по журналистика и проповедник мирянин. Новата му книга е озаглавена „Книжният Бог”. Тази статия е публикувана за първи път на 19 август 2010 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първия ден от седмицата е понеделник . Исус Христос е бил разпънат на кръста в петък , , събота и неделя са го свалили от кръста , като са пренесли тялото му . В понеделник рано сутринта отиват жените и тогава разбират , че е възкръснал . Това означава , че възкресението е било неделя срещу понеделник .

Изход 20:
8. Помни съботния ден, за да го освещаваш.
9. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
10. а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е в дома ти;
11. защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

Матей 29:1: А като мина съботата, в първия ден от седмицата дойдоха Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба.

В библията се казва , че за шест дена Бог е сътворил всичко , тоест до събота и е благословил и осветил всичко което е сътворил през тези шест дена на седмия ден който е неделя си е починал и този ден седмия , неделята не трябва да се работи точно е казано .

Би ли посочил къде в Библията е казано, че не трябва да се работи в неделя. Много християни са се опитвали да намерят такъв текст, но до този момент не са успели.

1 Йоаново 5:3: "Защото това е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки."
Не можем да обичаме Бога, ако крадем, лъжем, убиваме, прелюбодействаме. Защо държим на деветте заповеди, а когато стане въпрос за четвъртата, смятаме, че тя не е никак важна?
Вярно е, че хората ще бъдат съдени според светлината, която са имали. Затова в Божието царство ще има хора от всички църкви и дори такива, които никога не са чували за Христос, но са имали закона Му в сърцата си. Въпросът е какво да правим, когато чуем гласа Му, но той противоречи на разбиранията ни? Тогава имаме само две възмжности: да продължим напред със затворени очи или да отворим Библията и да започнем сами да изследваме, като се абстрахираме от всякакви човешки теории и учения.

Да погледнем наименованията на дните в нашият език, и да го съпоставим с библейските писания. В книгата е писано, че Бог е сътворил света за 6 дни, като през 6-ят ден е създал човека и всичко живо и всяка твар, вдъхвайки им душа. На 7-ят ден е починал от своята работа. Следователно божиите дни са 7 - седмица( сЕдмица или седмИца). Прави впечатлиние, че в голяма част от славянските езици дните са обозначени със цифра, докато в романските езици това не се наблюдава. Пример - уййк (седмица) - севънт (7). Да погледнем имената на дните:
Понеделник - начало на делата ( първи ден)
Вторник - втори ден
Сряда или среда - средата на дните от делата ( трети ден)
Четвъртък - четвърти ден
Петък - пети ден
Събота или съ бога - божи ден за вдъхване на живот, край на делата (шести ден)
Неделя или не дела - ден без дела, Божия почивка ( седми ден)

Напълно погрешно е да се интерпретира наименованието шабат с нашето събота. Защото шабат е праник символизиращ края на седмицата и винаги е седмият ден, следователно не може да бъде шестият. В наименованието на дните от седмицата в англо-сакса има една (незнайно защо) неточност. Наименованието на неделята съответства на деня на слънцето - Съндей (ден на слънцето). А понеделника е денят на луната - муундей. Даже и в Библията слънцето е най-важното светило на небосклона даващо и даряващо живот. Луната е второто по значение и съпътстващо светило. Денят, новото начало и делата започват с изгрева на слънцето.
Реално погледнато в източното православие, наименованието на дните от седмицата напълно съответстват на Божиите повели.

Най-добре е да погледнем наименованията така, както са дадени от Библията. Ако прочетем Библията от кора до кора, ще открием, че думата "неделя" не е спомената нито веднъж. Дните от седмицата са наименувани по следния начин:
1. Първи ден
2. Втори ден
3. Трети ден
4. Четвърти ден
5. Пети ден
6. Шести ден, наречен още "Приготвителен ден" ("И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден сиреч, срещу събота" - Марко 15:42; Лука 2:54; Йоан 19:42).
7. Седми ден - събота (Изход 20:8-11)
Думата неделя не се среща в Библията. Тя идва от славянската "неделати", т.е. не работя. Като се има предвид, че славяните започват да приемат християнството, когато вече официалната църква е наложила своя ден за поклонение, можем да разберем защо денят е наречен така. На латински е dies solis - денят на слънцето, което ясно посочва произходът на неделното поклонение.

Седмият ден, събота, е поставен веднага след сътворението, т.е. не се отнася само за евреите, а за всички вярващи от всички времена.

Битие 2, 2, 3: "И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил."

Тук е дадено основанието за благословението върху седмия ден. За съжаление, в цялаа Библия няма нито един стих, нито дори бегъл намек за това, че Бог е осветил някакъв дуг ден. Това не представлява проблем за православни и католици, защото те се позовават на авторитета на църковните отци и преданията, но протестантите се изправят пред огромен проблем, защото твърдят, че ученията им произлиза единствено от Библията, а тя дори не споменава думата неделя. Точно това е целта на горната статия - да изследва всички библейски текстове, в които се говори за първия ден от седмицата и да провери дали те могат да послужат като доказателство за отмяна на Божия вечен морален закон.

Превода на Библията е неточен. Там не се пише а събота, а за празника шабат, погрешно преведен като събота. Аналог на шабата където е забранета всякаква дейност, е неделята (не дела, без дела, не деляй). Именно неделята е седмият ден.

Ето какво казва Библията за седмия ден. След даването на тази заповед на планината Синай евреите започват да спазват съботата, а не неделята. Надявам се, че това не означава, че са превели погрешно казаното от Бога.

Изход 20
8 Помни съботния ден, за да го освещаваш.
9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
10 а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;
11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

След това Исус посещава съботните богослужения в синагогата според обичай си (Лука 4:16). Апостол Павел също имал обичай да ходи в събота на богослужение (Деяния (17:2).

Исус казва на учениците си да се молят гонението да не се случи през зимата или в съботен ден (Матей 24:20)

На този свят не съществува нито един богослов, включително и православен, който да не твърди, че неделята е първият ден от седмицата. Въпросът се свежда не до превод, а до намиране на доказателство, че святостта на съботата е прехвърлена върху неделята. Точно това е целта на тази статия - да провери какво всъщност какзва Библията за първия ден от седмицата. Всеки сам може да си направи изводите.

На йврит наименование неделя не съществува. Както казах, шабат е празник. ден без дела (седми ден.). В българският език събота означава - съ бога, демек деня в който Бог дава душа на чавек, дава част от своята божественост ( шести ден). А седмият ден е неделя - не делая, не работи (шабат). Славянска заемка.

Българите приемат християнството едва през 9 век и от тогава дават наименование на дните. А седмият ден, събота, е основан при сътворението на човечеството и постановен в законова форма при Синай. Няма как да се дава за доказателство дума от един славянски език, за да се изопачи Свещеното писание. На руски думата неделя е възкресение, а както много ясно показва целият Нов завет, възкресението е в първия ден от седмицата. Дори православните твърдят, че неделята е първият ден от седмицата. За справка: http://orthodoxwiki.org/Sunday

На иврит седмият ден се нарича ШАБАТ а не събота. На англииски - съндей -слънчев ден, ден на слънцето. На френски - диманш, и т.н.
И въобще има ли значение как е наименованието на седмият ден, когато всички на този ден почиват?
Пак повтарям - в превода на Библията има неточности, породени от естеството на събитията и невъможноста за тяхното обяснение в онези времена.

Явно Бог много държи на дните, защото отделя една цяла заповед от моралния си закон на този въпрос. На този свят няма християнин, който да твърди, че моралният закон може да бъде нарушаван.

Имаме следните свидетелства:

1. Свидетелствата на Библията - Бог създава небето и земята в шест дни, а седмият отделя настрана за почивка и свято общение.
2. Свидетелството на Мойсей - записва целия Декалог, а преди още да бъдат дадени заповедите, наказва израелтяните, които дръзват да нарушат Божието повеление и да събират манна в събота.
3. Свидетелството на Исус - има обичай да ходи на богослужение в събота и да върши най-великите си изцеления в този ден.
4. Свидетелството на апостолите - Павел по обичая си проповядва в събота.
5. Свидетелството на Йоан на остров Патмос - получава видение в определен ден, наречен Господния ден. Йоан би могъл да получи видението в неделя, понеделник, вторник, сряда, четвъртък или петък, но той набляга на факта, че го получил точно в Господния ден, т.е. в събота, тъй като по онова време все още не е имало нито един християнин, който дори да е помислял да променя Божия закон.
6. Свидетелството на историците за непроменимостта на седмичния цикъл: http://nikidimov.com/sabbath/sabbath_001/
7. Свидетелството на православнни, католици и протестанти, които твърдят, че святостта на съботата е прехвърлена върху първия ден от седмицата.

Ти обаче не представяш никакви конкретни доказателства, освен някакво неясно твърдение, че Библията е доста объркана и недостоверна и че на старобългарски, т.е. църковно-славянски, първият ден от седмицата е назован неделати. Съжалявам, но тезата не е никак убедителна.

Човече, ШАБАТ в буквален превод не значи събота. С примерите които ми даде показа единствено, че приемането буквално на писаното в Библията води до крайно нежелатилни последствия. Та значи Бог дава храна на израелтяните в деня шабат, но Моше (Мойсей, Мохамад) ги наказва че са я прибирали!? Или Бог незнайно защо нарушава собствените си закони (което е напълно невъзможно), или Моще леко се престарава.
Всъщност идеята за почивка на всеки седми ден, е проста от гледна точка на физиологията и енергетиката на земята и човека. Не случайно в Библията е казано, че земята трябва да се обработва 6 години, а на седмата, трябва да се остави да почине и възтанови. Енергииното възтановяване е валидно и за човек но в много по-малки пропорции. На всеки седми ден е необходимо енергетично възтановяване на човешкият организъм, чрез почивка и откъсване от физическо натоварване. Същевременно настройката на организма на "духовна вълна" ускорява неговото възтановяване.
Подобни неща са представени в Библията по "смилаем" начин съответстващ на стъпалото на развитие и познание в онези далечни времена. Постепенно тайните на Библията и нейните метафори започват леко да се разбулват. Днес вследствие на познанията ни в областа на конвеционалната наука и психотрониканта могат да се обяснят такива "противоречия" като Ноевият ковчег и превръщането на водата във вино от Исус.
Извинявай а отклонението от главният въпрос. В Библията ясно е казано че бог създава земята за 6 дни, ана седмият си е починал. Та така са и представени, ден първи, ден втори и т.н. Ясно е казано - седмият ден. Не са дадени като, понеделник,вторник. Наименованието на дните е човешко дело, в съответствие на именно Божиите повели в Библията. Наименованието на седмият ден - шабат или неделя (ден за почивка, ден без дела) е също човешко дело следвайки Божиите повели. А те са спазени стриктно, независимо от расата и народите.

Бог създава света точно в шест дни и отделя седмия, след което го нарича събота. От тогава насам няма промяна в седмичния календар. Първият ден от сътворението си остава неделя, вторият ден - понеделник и така нататък. Седмият е наречен събота. Цялата статия се занимава именно с този въпрос. Защо повечето християни са приели първия ден от седмицата за свят? Поне Библията мълчи по този въпрос. То е все едно да имаш рожден ден на определена дата, но някой да каже, че датата няма никакво значение и да те поздрави за рождения ден два месеца предварително или пет месеца след събитието. Или да си насрочиш среща с любимата в определен ден и час, но ти да отидеш на среща на следващия ден, защото дните от седмицата нямат никакво значение за тебе. На света няма нито един християнин, който да твърди, че седмичният цикъл от сътворението на света до сега е нарушен. Всички християни без изключение, които почитат неделята, го правят в чест на възкресението, а Библията казва съвсем ясно, че възкресението се е случило в първия ден то седмицата.
За справка следния материал: http://www.seventh-day.org/weeklycycle.htm
Човек може да си отдели настрана който си иска ден и да го смята за свят, но големият въпрос е, че Бог смята за свят точно определен ден и всеки, който го променя, прави това в резултат на човешки предания, а не в резултат на заповед от Бога.

а съботата за човека. Това е почивен ден, който трябва да се използва за духовността. Работещите от много професии, като лекарската например, не може да не работят събота и неделя. Там има смени. Бог заяви, че човек ще бъде по-скъп от офирското злато. Всичко в обществото трябва да съдейства за опазване на човека физически и духовно. Така, че дали е събота или неделя, важното е какво е направено за създанията на Бога. Нали затова Господ направи изцеление в съботния ден. И не е само тази професия... Писано е че духът оживотворява, а буквата убива. Християните трябва да се водят от ЛЮБОВТА, преди всичко друго и преди всякакво знание. Любовта е висшата наука и израстването на Божиите чеда става не в друго, а в ЛЮБОВТА. Знанията се дават, за да послужат на любовта, а не да се величаем с наученото, защото Словото е нож с две остриета. Истината никога не е еднозначна. Затова трябва да се подхожда от позицията на ЛЮБОВТА. ЧРЕЗ ИИСУС ХРИСТОС, Който е Божията любов, Бог сътвори света и чрез Него ще го опази. Писано е, че знанията отпадат, ЛЮБОВТА остава!
С поздрав: ЕСТИР !

и всеки може да я тълкува както си иска. Затова са дадените десетте заповеди. Ако човек обича Бога, ще спазва първите четири. Ако обича ближните си, няма да нарушава останалите шест. Четвъртата заповед е толкова ясна, че няма как да бъде променена или изопачена. Затова човек трябва да я изпълнява, а само когато му се наложи да спасява човешки живот или да помага за облекчаване на страданията на други хора, да си позволи да го прави в събота. Най-големите чудеса на Исус са извършени именно в събота, за да покаже истинското значение на този ден.

Да, наистина първият ден от седмицата е неделя от сътворението до сега. Христос възкръсва в първия ден от седмицата, неделя, и това е причината повечето християни да смятат, че този ден е свят. Отделен е въпросът как го празнуват и "освещават", но поне такава им е църковната доктрина. Интересното е, че от така наречените християнски държави само в САЩ календарът продължава да показва седмицата като започваща от неделя и завършваща в събота. Всички останали са приели болшевишкия календар, въведен от другарите, според който неделята е седмият ден от седмицата.

Тъй като в Старият завет денят е започвал от залез слънце, има доста голям шанс авторът да е запазил традицията и споменатото събиране да е било в края на съботния ден. Т.е. те са се събрали за да осветят събота, а не неделя

сряда - среда на седмицата, а не среда на пятницата. На немски сряда е наречена mittwoch - което буквално значение е (среда на седмицата), и е точно така срядата се явява такава когато се започне от неделя и се завърши с съботата. Само тогава има 3 дена преди срядата (среда) и 3 дена след срядата (среда) от общо седем дена. 1 неделя, 2 понеделник, 3 вторник, (трите дни преди) 4 СРЯДА, (и трите дни след) 5 четвъртък, 6 петък, 7 събота - осветен (отделен)