"Когато вземем в ръце нозете на нашия ближен и ги умием, ние всъщност му казваме: „Аз те обичам като брат или сестра в Христос и ти можеш да разчиташ на мен, че ще ти служа, колкото и голямо смирение да се изисква от моя страна и дори да е необходимо да дам живота си за теб.” "
Често ходех с проповедника по селата при самотни възрастни жени, които не можеха да идват в църква за Господна вечеря. Измивах им нозете и после те вземаха символите - хляб и вино. Те никога не миеха моите, но духът на смирение, който усещах у тях, ми подсказваше, че и те биха измили моите.
Имаше обаче една сестра, която никога не искаше да й мия нозете. Не знаех по каква причина. Тогава си помислих: и да дадеш да ти измият нозете, се иска смирение...

Затова в християнски свят отхвърлят умиването на нозе, макар че Исус много ясно е казал, че трябва да правим като него. Много е трудно да се наведеш пред някого и да му умиеш краката или да позволиш твоите да бъдат умити. В католическата църква е останала някаква пародия - веднъж в годината папата умива краката на кардиналите. Бих искал да видя как Бенедикт ХVI ще измие краката на някой беден и отруден човечец. В петдесятната църквата някога са практикували умиването, но постепенно са се модернизирали и вече не се нуждаят от такъв ритуал. Много малко са християните, които изпълняват този ритуал на смирението в този постмодерен свят.

Когато повярвах и започнах да чета Божието Слово, в мен дойде въпроса, защо повярвалите (повечето от тях) по време на Господна вечеря, вземат от хляба и виното, а не участвуват в миенето на нозете. Попитах по-възрастните братя, а те ми казаха, че навремето някои са го правили, но сега не. Тогава аз започнах да се моля и да търся отговор от Бога. И след няколко дни сънувах следния сън: Вървим няколко човека от църквата по една права улица и стигнахме до една пресечка, която тръгва на изток. И преди да се отправим на изток, пред нас се простря едно ослепително бяло платно,през което трябваше да преминем. Тогава аз и няколко братя се спряхме, свалихме си обувките и тогава стъпихме на бялото платно.Обаче по-голямата част от останалите не само, че не се събуха , ами и започнаха да си изтриват калните обувки и да цапат чистото платни. А аз запитах един брат, който също се беше събул и вървеше бос, защо другите цапат ине се събуват? А той ми отговори така: Не бой се братче, защото който цапа за себе си цапа и който не цапа , за Господа не цапа! После аз споделих този сън на верни братя и след като се помолихме, получихме уверение от Святия Дух и една част от братята и сестрите започнахме да участвуваме в миенето на нозете.И знаете ли, каква благодат и смирение почуствахме в сърцата си! Алелуя! Но едни братя ми казаха: Брат ти скоро повярва,затова чети внимателно и ще видиш, че само в евангилието на Йоана го пише това,така, че не е необходимо. Тогава аз се прибрах в къщи и със сълзи на очи извиках към Исуса: Господи защо гворят така и не приемат думите Ти? И след малко чух нежният глас на Святият Божий Дух,който ми каза: Не плачи сине мой, не плачи, но знай и не забравяй, че Йоан бе Моят възлюбен ученик ! Алалуя! Тогава моите сълзи, взлюбени братя и сестрти, които четете това откровение, се превърнаха от скръб във радост. Слава на Бога! Бъдете насърчени и благословени и имайте у себе си същото съзнание, което беше у Христос Исус, който взе на Себе си образ на слуга. Амин!

За щастие в адвентната църква се практикува умиване на нозе веднъж на три месеца. След този ритуал на смирението човек наистина усеща Христовата жертва по съвсем различен начин.

Да. Този акт е израз на грижа, любов и всеотдайност. Грижа се за един възрастен човек и зная какво е чувството. А също зная какво е да разчитат на теб. Поздрави за написаното!