Някои казват, че Бог отговаря за ада, други твърдят, че там е царството на дявола. Какво пише в Библията по този въпрос?

На 8 юли 1741 г. Джонатан Едуардс произнася слово, което се превръща в най-известната проповед на онази епоха. Заглавието е „Грешниците в ръцете на гневен Бог”. В един от най-често цитираните пасажи на тази проповед Едуардс заявява: „Бог, който ви държи над адската бездна така, както човек държи паяк или някакво отвратително насекомо над огъня, ви ненавижда и е ужасно гневен.”

Пуританският проповедник Ричард Бакстър публикува книга със заглавието „Вечната почивка на светиите”. В главата за ада той твърди, че „вечните огньове на пъкъла няма да са достатъчно жежки за нечестивите и дори след като горят милиони години, Бог няма да се разкае за злото, което ги е сполетяло”. На друго място в книгата развива идеята си: „Няма ли да е ужасно за окаяната душа, която ще стене безкрайно в огнените пламъци, когато самият Бог на милостта ще им се смее; ще им се подиграва, вместо да ги облекчава; когато никой на небето или на земята няма да може да им помогне, освен самия Бог, а той ще се радва на тяхното бедствие?”

През 1993 г. издателството „Уитекър” издаде книга от Мери К. Бакстър (вероятно не е свързана с Ричард Батстър), озаглавена „Божествено откровение за ада”, в която авторката твърди, че Исус я развел из пъкъла. На едно място видяла „малки, облечени с тъмни дрехи фигури, обикалящи около нещо подобно на кутия. Когато се приближих, забелязах, че кутията е ковчег, а фигурите около нея са демони.” Исус й казал, че човекът в ковчега е пастор, който проповядвал фалшиво евангелие. „Наблюдавах демоните, които продължаваха да обикалят около ковчега. Сърцето на човека биеше и от него течеше истинска кръв. Никога няма да забравя виковете му на болка и мъка.”

По-нататък Мери Бакстър твърди, че е чула „сърцераздирателни писъци и силни викове на болка от килиите, където са затворени нечестивите. Душите в тях горят живи в неописуемо горещо огнено езеро, но въпреки това не могат да умрат. Демоните започват да се смеят, когато Сатана върви от клетка в клетка, за да измъчва погубените за вечността.”

Имам проблем във връзка с тези възгледи за ада.  

Кой управлява в ада?

Първият ми въпрос е: Кой управлява това място? Според Джонатан Едуардс и Ричард Бакстър Бог ръководи ада. Мери Бакстър описва Сатана и демоните му като началниците на пъкъла.

Нека задам този въпрос на самия Бог.

■ Най-описателният библейски текст за ада гласи, че „огън падна от от небето и ги погълна” (Откровение 20:9). Ако огънят пада от небето, значи е дошъл от Бога, тъй като Той ръководи небето, а не Сатана. Още две библейски истории – потопът и Содом и Гомор – ясно посочват Бог като унищожител, а не Сатана (Битие 6:5-7; 19:24).

Идеята, че демоните измъчват нечестивите хора в ада няма ни най-слабото библейско доказателство в своя подкрепа. Тя е чиста фантазия. Ако Библията е основа на всяка християнска доктрина, а аз вярвам, че е така, тогава всяко нещо, което противоречи на Библията, просто не е истина, включително идеята, че Сатана и демоните му управляват ада.  

Кога настъпва адът?

Не съм съгласен и с идеята, че в момента има ад. Според възгледа, приет от мнозина християни, адът съществува още от времето, когато Адам и Ева проявили непослушание и били изгонени от Едемската градина. От тогава всички нечестиви били хвърляни в ада след смъртта си и до ден-днешен страдат там.

Поддръжниците на подобно разбиране за ада цитират текстове като Псалм 55:15, в който псалмистът се моли нечестивите да „слязат живи в преизподнята”. Еврейската дума за преизподня е „шеол”, което просто означава „гроб”. Повечето съвременни преводи гласят: „… нека слязат живи в гроба”. Очевидно Давид не е имал предвид, че Бог изпраща нечестивите живи в място за горене, наречено преизподня. По-скоро той изразява объркването си по отношение на злите и желае Бог да направи така, че те да бъдат заровени живи в гроба си.

Писанието описва ада не като продължителен процес, а като бъдещо събитие. Малахия 4:1 е един от най-ясните старозаветни текстове за окончателното унищожаване на нечестивите: „Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ; и всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, Казва Господ на Силите, та няма да им остави ни корен ни клонче.” Малахия е написал тези думи около 400 години пр.Хр. и по негово време унищожението на нечестивите с огън все още е било бъдещо събитие.

Книгата Откровение също описва ада като бъдещо събитие. Малко по-горе цитирах най-съдържателния текст за ада, в който се казва, че „огън падна от Бога от небето и ги погълна” (Откр. 20:9). Гл. 20 от Откровение описва милениума, който ще настъпи след второто идване на Христос, а огънят пада от небето в края на милениума. Следователно адът няма дори да започне, преди да изтекат хиляда години след идването на Христос. Това със сигурност показва, че не е възможно сега да има пъкъл.   

Бог на ада

Най-сериозното ми възражение, обаче, против популярното становище за ада е възгледът, който ни се натрапва за Бога. Моето разбиране от Библията е, че Бог обича човешките същества и проявява към тях огромна милост. Той изпраща дъжд и за нечестивите, и за праведните (виж Матей 5:45) и не „благоволи в смъртта на нечестивия” (Ез. 33:11). Напротив, Той ги умолява да се обърнат към Него и да се покаят (виж Исая 45:22). Библията последователно описва Бог като любящ, милостив и справедлив (Пс. 69:13; 103:8; Ер. 9:24; Йоил 2:13).

Популярният възглед, че нечестивите горят и страдат в ада за вечни времена, без да има край на мъките им, превръща тези Божии качества в пародия.

Идеята, че нечестивите ще горят вечно в ада се основава на предположението, че те са безсмъртни. Разбира се, единственото Същество във вселената, което притежава естествено безсмъртие, е самият Бог. Хората и другите сътворени същества нямат безсмъртие сами за себе си. Притежаваното от тях безсмъртие произлиза от Бог и Новият завет заявява недвусмислено, че Божият народ ще се облече с безсмъртие при второто идване на Христос (виж 1Кор. 15:50-54). Злите не са безсмъртни сега, нито някога ще имат безсмъртие.  

Огньовете на ада ще ИЗГОРЯТ злите и ще ги унищожат. Така действа огънят. Единственият начин, по който нечестивите биха могли да горят в ада през цялата вечност, е Бог да ги поддържа живи изкуствено, за да могат да продължават да горят. А това не е моята идея за любов и за справедлив и милостив Бог.

Спомнете си за „видението” на Мери Бакстър, която била разведена от Исус из ада. Тя твърди, че чула „сърцераздирателни писъци и силни викове на болка от килиите, където са затворени нечестивите.” Плакала и молила Исус да направи нещо, за да облекчи мъките им. Точно така реагира всяка нормална личност, когато наблюдава човешкото страдание. Тя обаче описва Исус като стоящ безразлично настрана, без да изразява никаква емоция. Това е ужасно изопачаване на Божия характер!

Ричард Бакстър заявява, че „Бог на милостта ще им се смее [на нечестивите в ада]; ще се радва на тяхното бедствие?” Така ли? Как е възможните думите „милост” и „радва” да се използват заедно в описанието на Божията реакция към унищожаването на злите и вечните мъки? И въпреки това популярната теология, или поне теологията на Ричард Бакстър, иска от нас да повярваме, че Бог е както милостив, така и изпитващ радост от вечните мъчения на нечестивите в пламъците на ада?

■ Не оспорвам идеята за ада, описан от Библията като „огнено езеро” (Откр. 19:20; 20:14). Библията подчертава съвсем ясно, че Бог ЩЕ накаже нечестивите с огън, но не мога да си представя милостив Бог, който продължава да ги дарява с вечен живот само за да продължават да крещят от болка през цялата вечност.

Гледаме Хитлер с отвращение за това, че е избил шест милиона евреи в газовите камери. Смъртта поне е донесла край на мъките им. Популярният Бог на ада се оказва по-лош и от Хитлер. Той държи човешките същества изкуствено живи, за да продължат да страдат през безбройните векове на вечността. Този възглед за Бога излиза извън границите на разума. Той е пълно отрицание на милостивия и справедлив Бог, за когото четем в Библията.

Да, Бог отговаря за ада, но този ад ще продължи за много кратко и тогава всичко ще приключи. Бог ще създаде „ново небе и нова земя” (Откр. 21:1), в които всички, живели с упование в Него, ще обитават безкрайните векове на вечността. Те няма да се чудят дали техният милостив Бог отказва да облекчи страданията и се смее на мъките на нечестивите, изпитващи страшни болки в някой отдалечен край на вселената.

Марвин Мур

Списание Signs of the Times

 

 

Сетих се за още един стих, който доказва, че душата не е безсмъртна: Езекил 18:4 "Ето, всички души са Мои; душата, която е съгрешила, тя ще умре."

какво ще се случи с тези хора, които са живели благочестиво и са починали, но по една или друга причина до тях не е достигнало Божието слово и нямат знания за Създателя? Ами млади хора, които по някаква причина са си отишли от този свят неосъзнати в Божията истина. Какво ще се случи с тях? Каква ще е съдбата им в съда и във възкресенията?

След като знаем, че Бог е любов и в същото време справедливост, можем да сме сигурни, че всеки отделен случай ще бъде разрешен по-възможно най-благоприятния начин за грешника. Има един стих, който може би дава някакви насоки какво ще се случи с хората от други религии, които никога не са имали възможност да чуят за Христос: Римл. 2:14, 15 "...понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават."
Между другото, адвентата църква е възможно най-толерантната църква, която твърди, че сред спасените ще има хора от всички религии. Сравнете с православното учение, според което човек отива в пъкъла, ако не е приел православно кръщение, или харизматиците, които твърдят, че спасението ти е изключително затруднено, ако нямаш пълното евангелие, т.е. не си проговорил "езици".

Нека и аз да кажа моето становище за ада.
Няма по - голямо наказание от това да си отделен от Бог.
Ада е символично място , това е състояние на отделеност от Бог.
Всички , които отказват да признаят върхонетстнвото на Бог и правото да ни управлява са осъдени.Те нява да получат наградата - вечен живот в новия свят на Бога.
След свмърта те просто престават да съществуват завинаги.
Това е и тяхното наказание .Образно казано те ще горят във вечен огън , т. е нямат надежда за възкресение.

твоето становище не се споделя от огромния брой христяни. Те просто вярват, че душите на умрелите отиват на едно по-добро място при Бога или на лошото място, където горят за вечни векове и дяволите ги бодат с вили и ги държат във врящи казани. Проблемът не е с тълкуването на мъченията в ада - дали са буквални или символични, а дали след смъртта душата може да продължи да съществува отделно от тялото. Според Библията единственият начин човек да продължи да живее след смъртта е да бъде възкресен, а не да продължи да се рее като дух на някое бяло облаче с арфа в ръка.

Най- безпощадният съд над невежеството
ще бъде отсъден от самото него.
Вземете човека.
Ако не беше невежеството му, не би разделял себе си на две,
предизвиквайки с това собствената си смърт и смъртта на всичко,
което той твори в разединения свят.
Божието Единство е вечен закон на Бог.
При това е самодостатъчен закон.
Не му трябват съдии и закони да го разпространява,
или да защитават достойнството и силата му.
Вселената - както видимата, така и невидимата част от нея -
е единният рупор за провъзгласяването
на този закон на всички, които могат да чуват.
Единството на Бога е единственият закон на битието.
Другото му име е Любов.
Да знаеш този закон и да го следваш - значи в Живота пребиваваш.
Да следваш други закони
значи да следваш законите на небитието и Смъртта.
Живот - това е събиране в едно. Смъртта разкъсва на парчета.
Животът свързва заедно. Смъртта разделя и разхвърля.
Оттук Човекът - по двойнствената си природа, се мята между тях.
Та дори ако събира - чрез разделяне го прави. И свързва - чрез разчленяване. Когато събира и свързва - той следва Закона и наградата му е Живот. Разхвърляйки и разчленявайки греши против Закона
и тогава горчивата му награда е Смъртта.
Всеки ден е Съден ден.
Сметките на всяко същество отчитат всяко мигване.
Нищо не е скрито. Нищо не остава без оценка.
Всяка мисъл, действие и желание
се запечатват в тези, които мислят, действат и желаят.
Всяка мисъл, действие и желание
са точен образ на този, който мисли, действа, желае.
Всичко, което е в съгласие с Божия Закон -
всичко в чашата на Живота е събрано.
Всичко, което му се съпротивлява -
в чашата на Смъртта ще легне.

и да казваме от какво се интересува и от какво не се интересува. Вероятно за Него има доста голямо значение дали го представяме на хората като садист, който може да измъчва грешниците в продължение на милиарди години заради няколко дребни грехове, или като Бог на любовта, който може да спасява, но и да избавя грешниците от мъките им.

За съжаление ада е реалност , а стиховете по темата са извадени от контекста.

[14:9] И трети Ангел ги последва, като говореше с висок глас: който се поклони на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си,
[14:10] той ще пие от виното на яростта Божия, вино неразводнено, наляно в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнеца.
[14:11] Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му

Книга Откровение