Знаците – те са навсякъде около нас. Спри, предимство, намаляване на скоростта, еднопосочна улица, изход. Без знаци в този свят би било толкова трудно да се оправяме по улиците из града или да паркираме в моловете! Нуждаем се от тях. Те ни помагат да разберем накъде се движим, колко още ни остава и също така ни предупреждават в каква посока да не тръгваме. Знаците са необходима част от ежедневния ни живот.

А какво да кажем за ежедневния ни верски живот? Необходими ли са знаците, т.е. знаменията? Вярвам, че са необходими, защото ако не беше така, Бог не би ги използвал при основаването на църквата. В Посланието към евреите 2:1-4 е записано:

„Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога. Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха го чули; като му свидетелстваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си.”

Когато апостолите започват дейността си, Господ укрепва свидетелството им чрез знамения и чудеса, за да даде доказателство за силата на евангелието и за истинността на тяхната вест. Може би много съвременни християни ще зададат въпроса: „Къде са тези знамения в наше време?” Погрешно ли е да търсим или да очакваме знамения в днешната църква? Какви знамения да очакваме, ако въобще има такива?

В християнския свят има деноминации, които изглежда наблягат на знаменията и чудесата. Съществуват служения, чиято единствена цел са знаменията. Наистина ли Бог ни е поставил такава цел? Чудеса на изцеления, пророчески слова, падане под влиянието на духа, неразбираеми езици, пияни от духа, светлинни кръгове, сияние над богомолците… списъкът може да бъде продължен още много. Как да преценим дали наистина са знамения от Бога? Отговор: Оставяме Свещеното писание само да говори за себе си. 

Можем да стигнем до интересно заключение: Изкушаваме ли Бога, когато търсим знамение, чудо или някакво чудно събитие, което да ни докаже, че Господ е Този, Който действа? Изглежда, че е така, особено когато продължим да четем текста от същата случка:

„А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят. А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророка Йона” (Лука 11:28, 29).

Исус заявява съвсем недвусмислено, че търсенето на знамение, чудо или нещо необичайно е доказателство за „нечестиво поколение”. Вече ни е било дадено знамение. Поколенията от народа на Израел вече били получили знамение в лицето на пророк Йона, затова и ние имаме знамение чрез библейските пророци. Не е необходимо да търсим чудни събития, за да получим доказателство, че Исус е Този, Който е, и че именно Бог действа в нас. „Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.”

За евреите от времето на Исус било изключително важно да четат Божието Слово, да разбират Божието Слово, да вярват в Божието Слово и да живеят според Божието Слово. Това било най-голямото знамение!

Да размислим за собствения си живот. Възможно ли е да разберем кое е право и кое – погрешно, ако не познаваме Словото? Без разбиране от Словото как можем да стигнем до покаяние? Без вяра в Словото и в Този, за Когото говори Словото – Исус Христос, не е възможно да бъдем угодни на Бога. И не на последно място, без Словото, което ни помага да разбираме, че Святият Дух живее в нас и Той ни дава силата да побеждаваме греха в живота си, бихме били подобни на хората, които Исус описва в Лука 11:24-26.

„Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие. и като не намери, казва, ще се върна в къщата си откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена. Тогава отива и взема със себе си други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото” (Лука 11:24-26).

Такъв е контекстът на Исусовите думи, когато заявява в Евангелието от Лука, че хората са от нечестиво поколение, търсещо знамение. Те са чули Божието Слово, но не са го спазвали. Лишени са от силата на Святия Дух, Който да действа в живота им, за да спазват онова, което са чули. Именно тази е причината да искат знамение и нещо, което да докаже, че именно Бог е Този, Който действа! Ако бяха позволили на Святия Дух да ги изобличи, да ги изпълни и да ги преобрази, щяха да приемат Исус за Този, Който е. Те обаче четели думите от Свещеното Писание, но оставали вътрешно празни. Без да притежават силата на Святия Дух в живота си, не можели да я различат и в живота на Исус.

Следователно не бива прибързано да търсим външни знамения. Наистина би било много вълнуващо, ако мъртви възкръсват и слепи проглеждат, но не по-малко силни са вътрешните знамения, когато на духовно мъртвите се дава живот в Христос, а духовната слепота изчезва! Благодаря на Бога за чудесата в собствения ми променен живот. Без да съм вече роб на греха, аз съм освободен от кръвта на Агнето и чрез обновяването на ума ми посредством Божието Слово!

Автор: Джоел Кратцке

Следва Част II – Наистина ли кръщението със Святия Дух задължително трябва да е съпроводено от говорене на „езици”?