Има ли Бог фаворити сред кандидатите в предизборната надпревара?

Вярващи от всички религии твърдят, че Бог е намесен в тяхната земна политика. Хора в Близкия Изток казват, че Аллах изисква правителството да се ръководи от духовни лица. В Съединените щати консервативни религиозни групи се опитват да поставят на ръководни позиции личности, които да наложат със закон техните морални и религиозни вярвания. Други настояват за публично изявяване на вярата, например чрез молитви в държавните училища или поставянето на текстове от Библията на обществени места.

Доколко Бог зависи от нашите човешки политически игри, за да изпълни волята Си „както на небето, така и на земята”(Матей 6:10)?

Небесното царство

След поколения в робство наследниците на Авраам са изостанали духовно, морално и културно. Бог обаче им избира за водач човек с вързан език, осиновен от египетското царско семейство, притежаващ криминално досие за убийство. Именно той ги извежда посредством подробните Божии напътствия. Подобно на малки деца, евреите, които са бивши роби, се нуждаят от обучение, за да функционират като общество: хигиена, начин на хранене, правораздаване, създаване на закони и дори на семейни взаимоотношения. Бог е техният директен ръководител и без Неговите закони, правила и чести съвети израелтяните не биха могли да оцелеят.

След като се заселват в Палестина, теокрацията им се превръща в монархия. Тъй като династията им е поставена от Бог, от царете се очаквало да бъдат не само духовни, но и земни управници. Тази идея, наречена „божествено право на царете”, просъществува няколко хилядолетия, далеч след времето, когато Бог лично избирал и напътствал монарсите.

Но каквито и да са били Божиите намерения в онези древни времена, Исус разкрива нова и твърде различна перспектива на отношението на християните към държавното управление.

Няма нищо в ранните години на Исус, което да го убеди да се доверява на държавата или на нейните ръководители. Когато е още бебе, зловещата ревност на цар Ирод принуждава семейството на Исус да избяга от Палестина и (колко парадоксално) да се засели в Египет. По време на земната Му служба управници и църковни водачи Му се противопоставят почти на всяка стъпка.

Исус имал удивителни способности. Можел да изцерява, да създава храна, да ходи по вода, да контролира времето, да запленява хилядни множества. Притежавал някаква естествена харизма, с която привличал хората към себе си. Обикновените хора намирали в Исус политическа надежда. Най-накрая били открили добър, справедлив, честен и способен цар!

Когато обаче настояват Исус да се възкачи на трона – нещо съвсем лесно и в Неговите възможности – Той утвърждава принцип, който е валиден и днес. Признава, че е цар, но също така заявява, че царството Му не е от този свят (Йоан 18:6). Вместо за земна държава, Исус говори за друго място, което нарича „небесно царство” или „Божие царство”, като го описва със съвсем ясни картини от ежедневието.

Царството Ми, казва Исус, е като човек, който намира съкровище заровено на нивата (Матей 13:44). То е като безценен бисер (ст. 45), като синапово зърно (ст. 31, 32), като рибарска мрежа (ст. 47) или като квас в тесто (ст. 33). Всяка от Исусовите притчи за „небесното царство” съдържа различен урок, но всички имат нещо общо: нито една от тях не описва начина, по който обикновено се действа в коридорите на властта на земните управници. Очевидно е, че Исус има предвид друг вид царство, което не се управлява от сградите с мраморни колони и златни куполи в големите световни столици.

Къде тогава се намира това царство, на което сме граждани? „Божието царство е във вас” (Лука 17:21), казва Исус. Да влезем в него е като да израснем отново и да станем нова личност, тъй като трябва да се новородим духовно (Йоан 3:5), да имаме простичката детска вяра (Марко 10:15) и едва тогава да утвърдим своето гражданство, като живеем така, както Бог иска от нас (Матей 7:21).

И все пак, живеем в света

Макар че можем да бъдем граждани на Божието царство, докато все още сме на този свят, какво би трябвало да е отношението ни към политиката и земните правителства?

Исус дава определена насока, когато го питат директно дали евреите трябва да плащат данъци на омразните римски окупатори. Като показва лика на Цезар върху римската монета, Той заявява: „Отдавайте Цезаревото на Цезаря и Божието на Бога” (Марко 12:17).

Макар че отговорът изглежда съвсем елементарен, в него се съдържат много вести с различни нюанси. Кое принадлежи на Цезар? Парите, върху които е поставен неговият образ. Кое принадлежи на Бога? Хората, създадени по Негов образ (Битие 1:26)! Ние принадлежим на Бога и докато сътрудничеството със земно управление не пречи на службата ни за Него, няма възражения към плащането на данъци, гласуването, подкрепата за даден кандидат или работата ни за държавата. Ако обаче политическите ни възгледи станат толкова важни за нас, че оставят на заден план верността ни към Бога, тогава сме на хлъзгава почва. Исус казва, че ако е необходимо, учениците Му трябва да изоставят всичко и да Го последват (Матей 8:22), дори да се наложи да прекъснат връзките си с други хора (Матей 10:37). Разбира се, тук е включена и лоялността към дадена партия.

Исус отказва да поеме юздите на управлението или да подкрепи някои земни монарси, управители или политически партии. Той е постоянно отдаден на една цел: да подготви хората за небето, като им разкаже за Божията покана за спасение. Ако Исус е смятал, че най-добрият начин да разпространи вестта Си е да реформира правителството на Палестина или дори на самата Римска империя, със сигурност би имал силата да го извърши. Той обаче не прави ни най-малкия опит да промени властта, нито го препоръчва на последователите Си. Въобще не се съобразява с политическите граници: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание” (Марко 16:15).

Как да разбирам следния съвет на апостол Павел: „Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога” (Римл. 1:1).

Павел знае, че и най-доброто човешкото управление рядко позволява на християните да вършат всичко, което Бог изисква от тях. Това означава, че винаги ще има неща, на които християните да се противопоставят. Сериозен проблем в ранната църква са вярващите, които се отклоняват от християнския път, за да се борят със светските власти. Но ако прекарвате времето си в битки и сте постоянно в съда или в затвора, колко време и енергия ще ви останат за разгласяване на добрата вест? Исус е предсказал, че християните ще бъдат преследвани за това, че Му служат (Матей 24:9, 10), а Павел добавя, че няма смисъл да се стремиш към затвор и гонения, ако можеш да ги избегнеш, като си сътрудничиш със земните власти, доколкото принципите ти позволяват.

Съпротива срещу злото

Но ако Павел е твърдял, че християните трябва да се подчиняват безусловно на всичко наредено от държавата и управниците, тогава излиза, че самият той не е дал добър пример. Бичуването, на което е бил подложен, и затварянето му заради проповядване на истината със сила показват, че не бива да правим компромис с вярата си, за да живеем безпроблемно. Той ни съветва: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките хора” (Римл. 12:18). Макар че Исус се опитва да работи в рамките на съществуващите политически структури, принципите на Неговото небесно царство неизбежно влизат в конфликт с тях. Когато няма друг избор, Той се подчинява – не с радост, но доброволно – на мъченическата си участ.

Писателката от 19-и век Елън Уайт пише следното: „Най-голямата нужда на света е от мъже; мъже, които не се купуват или продават; мъже, които в най-съкровените си мисли са истинни и честни; мъже, които в най-съкровените си мисли са истинни и честни; мъже, които не се страхуват да нарекат греха с истинското му име; мъже, чиято съвест е вярна към дълга, както стрелката на компаса към Северния полюс; мъже, които ще застанат на страната на правото, дори небесата да се сгромолясат.” Точно такива принципи се изискват, за да живеем в света, макар и да не сме от света (Йоан 17:16).

Благодарение на това, че имат демократични правителства, много страни днес позволяват на вярващите да се покланят без външна намеса. На някои места вярващите са изправени пред труден избор. Ако желаят да спазват десетте Божии заповеди, те могат да се обявят против участието във война или да им се наложи да решават дали да спазват свято съботния ден (Изход 20:8-11) и по този начин да останат без работа или без образование. В други страни църкви биват изгаряни, а християните – преследвани. Ето защо каквато и да е тяхната националност, християните забиват своето знаме на верност в небесното царство. „И като отида и ви приготвя място – казва Исус, - пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан 14:3).

Интересно е да се отбележи, че макар и някой от най-добрите правителства на тази земя да са демокрации, небето ще бъде монархия – със съвършен Монарх, който знае как да дари върховно щастие на своите поданици.
Signs of the Times, September 2011.