Христос или император Константин

Кого ще изберем?

 

От Труди Дж. Морган-Коул

Не знам кога за първи път чух името на римския император Константин, но съм сигурна, че това е било в църква, и то когато съм била съвсем малка. Заедно с повечето вярващи, които са такива от раждането си, аз научих отрано, че Константин е бил „злодеят”, който променил Божиите заповеди и провъзгласил „почитаемия ден на слънцето” за деня, в който трябва да се покланяме на Бога. Разбира се, Константин не е изобретил неделното поклонение, а само е легитимирал един обичай, който църквата постепенно възприемала в стремежа си да асимилира езичниците и да се разграничи от юдаизма. И въпреки това за много християни името на Константин е неотменно свързано с тази заблуда.

Много години по-късно започнах да размишлявам за другите промени, настъпили след като Константин се обърнал към християнството. Според познатите разкази, през 312 г.сл.Хр. Константин трябвало да спечели важна битка против брата на жена си. Помолил се за помощ от Бога и тогава видял кръст на небето. Изпратил войските си да се бият под знака на кръста и победил. Тогава решил, че християнството е религия за победители. Прекратил близо 300-годишното гонение против християните и превърнал християнството в държавна религия.

През първите 300 години от своето съществуване църквата била далеч от съвършенството. Борила се с ереси и възприемала езически обичаи. Някои твърдят, че с узаконяването на християнството Константин смятал да постигне една от основните си цели - обединяване на християнските фракции, които постоянно се карали.

Въпреки недостатъците на църквата утвърдената чрез кръвта на мъчениците вяра била много по-близо до вярата на Исус отколкото през следващите столетия. Поне три важни принципа на ранната църква започнали да се рушат, когато християнството станало държавна религия.

1. Ненасилие

През първите три века християните, подобно на Исус, се противопоставяли на всякакъв вид насилие. Следвали Исусовия пример „да обръщат другата буза” (Матей 5:39; Лука 6:29), да проявяват гражданско неподчинение, като се противят на „божествената” власт на римските императори. Неизбежно страдали заради всичко това. Мъжете християни били увещавани да не служат в армията, нито да използват насилието като средство за разрешаване на проблемите.

След като Константин се похристиянчил, християнството изведнъж станало съюзник на римската военна мощ. През 303 г. било незаконно християнин да стане войник в римската армия; през 416 г. станало задължително войниците да бъдат християни.[1] Носеният от армията на Константин „кръст” бил копие с прикрепена към него напречна летва.[2] По ирония на съдбата символът на Исусовата смърт като невинна жертва се превърнал в оръжие на потисника. Църквата препасала меча и с редки изключения не го е изпускала от тогава до наши дни.

Християнството се разпространявало бързо в годините между Исусовата смърт и преобразяването на Константин, но това ставало чрез проповядване, любов и даване на личен пример. След като християнството станало държавна религия на Рим, започнало да се практикува насилствено покръстване под заплахата на меча. Религиозната свобода и уважението към личния избор изчезнали в резултат на победата на Константин.

2. Материализъм
Когато Исус изгонил среброобменителите от храма, постъпката Му би могла да се изтълкува на много нива, но поне едно от значенията е, че материализмът и търговията нямат място в Божия дом. Днес, в един свят, където мултинационалните корпорации и консуматорският манталитет са проникнали във всяка област на живота, какъв ли „храм” трябва да очисти Исус, ако дойде при нас? Очевидно е, че още от времето на Константин християнските църкви трупат власт и богатство, които биха се сторили доста необичайни за първите последователи на Този, Който не е имал къде „глава да подслони” (Матей 8:20).

3. Включване на всички
Исусовото служене на земята се характеризирало с радикална любов, приемане и включване на всички. Ранната църква продължила в същия дух. В очите на Исус социалните различия нямали никакви значение. Беднякът, жената, детето, инвалидът – всички били толкова ценни за Бога, колкото и силните, здрави и влиятелни хора. В Новия завет виждаме доказателство, че ранната църква работела упорито за запазването на това единство:  “Нито еди от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо” (Деяния 4:32-34). Църковните водачи се стремели да продължат този обичай въпреки естественото желание на хората да се смятат за по-горни от останалите (Яков 2:1-9; 1Кор. 11:17-22). Езичниците често казвали: „Вижте каква любов има сред тези християни!" Известно е, че християните били познати в Римската империя с това, че позволявали на жените и робите не само да се събират на богослужения като равни, но дори да заемат лидерски позиции. Колкото повече християните се свързвали с държавната власт, толкова по-йерархична ставала църквата, изтривайки спомена за Исусовата радикална вест на любов. Равенството и приемането на хората били следващите жертви на управлението на Константин.

Чие царство
Исус дошъл да провъзгласи и въведе Божието царство, да ни покаже какъв е Бог и какъв е животът в царството Му. Учението не било никак лесно. По времето на Исусовото раждане еврейски революционери въстанали против римската имперска мощ с лозунга „Нямаме друг цар освен Бога!” Евангелието на Йоан обаче отбелязва как евреите отхвърлили Исусовото твърдение, че е цар с думите: „Нямаме друг цар освен Цезаря!”

Тази сцена показва болезнено ясно, че когато наистина разберем какво е Божието управление, за което Исус е нагледен пример, мнозина от нас побягват панически от него. Ние отхвърляме родството с Бога, за да приемем светските водачи, чиито системи на управление и правила разбираме.

Теологът Уолтър Уинк, чиято книга „Властта в действие” провокира начина на мислене на всички християни, често превежда думата „свят” от новия завет с израза „доминираща система”. Според Уинк в световната система богатите доминират над бедните, мъжете над жените, силните – над слабите. Исус въвел напълно нова и различна система и ни поканил да живеем като граждани на това ново царство.

Макар че Божието управление никога няма да получи пълна реализация, докато земята не бъде обновена, всички ние, които откликваме на поканата да приемем Исус, приемаме и поканата да живеем според ценностите на Неговото царство. Точно това се опитвала да прави ранната църква, но похристиянчването на Константин било голяма загуба за Божието царство и победа за доминиращата система. Когато приела насилието, държавния контрол и структурите на светската власт, църквата изоставила примера на Исус по същия начин, както когато заменила Божията събота с „почитаемия ден на слънцето”

Вярвам, че като народ, който винаги е отхвърлял новаторското решение на Константин да постанови неделно поклонение за Божиите последователи, адвентистите от седмия ден би трябвало да се противопоставят и на всички останали негови нововъведения.  

Символ на господство
Всъщност двете понятия – съботно поклонение и Божието царство – са неразривно свързани. За адвентистите от седмия ден нашето съботно поклонение служи като силно напомняне за това на кого се покланяме и кой е нашият Цар. Четвъртата заповед „Помни съботния ден, за да го освещаващ” ни напомня да живеем според ценностите на Божието царство през останалите шест дни от седмицата.

Поклонението ясно показва кого следва даден човек и чии ценности приема. Един ден не би бил с нищо по-различен от друг, освен ако Бог не го е определил за такъв. Когато приемем избора Му на един ден от седемте за поклонение, ние издигаме символ, който заявява: „Следваме Бог като наш цар, а не Константин или който и да е друг земен император.”

Също като ранните християни Църквата на адвентистите от седмия ден е възприела ненасилието и неучастието във военни действия. Макар че в нашето раздирано от войни съвремие църквата се придържа към тази позиция, някои отделни адвентисти често я оспорват, като поставят лоялността си към родината над лоялността към Исус, Който ни е казал да обичаме враговете си. Вършим чудесна работа в отстояването на каузата на религиозната свобода, но въпреки това се намират хора сред нас, които я тълкуват като „свобода за онези, които мислят и вярват като мене”, а в същото време проявяват нетолерантност към „различните”. Нашата църква е започнала като бедно егалитарно движение, подобно на ранната християнска църква, но дали с разрастването ни по големина, структура и влияние, не сме се придвижили към царството на Константин и към доминиращата система на властта и материализма?

Когато почитаме Божията събота, имаме чудесната възможност не само да признаем Божието управление, но и да отпразнуваме ценностите на Неговото царство.

Съботата ни освобождава от оковите на материализма. Традиционното адвентно неодобрение за купуването и продаването в събота не е просто дребнаво законничество, а възможност да проявим свободата си от консуматорското общество. Социално активни групи като например адбъстърите са обявили годишен световен ден „Не купувай нищо”. Целта им е да се възпротивят на консуматорския манталитет и материализма. [3] Когато за първи път видях рекламите за деня „Не купувайте нищо”, аз се засмях. Всяка седмица имам ден „Не купувай нищо” и се радвам, че в продължение на 24 часа не съм консуматор, а Божие дете.

По същия начин съботата ни призовава да излезем от работното място, от супермаркета, от световната доминираща система и ни кани да изоставим нашите силови структури, нашите военни решения на проблемите, нашите класови и културни разделения и да се съберем заедно като равни, като грешници и търсещи. Трагедията ни е, че често излизаме от работното място в петък вечерта и влизаме в църквата в съботната сутрин, където намираме друга арена на културни различия и разногласия.

Ако имаме такова съботно преживяване, значи църквите ни живеят в царството на Константин, а не на Исус, дори да се събираме за богослужение в седмия ден. За Исус съботата бе ден за лекуване, за облекчаване на страданията, за работа сред отхвърлените от обществото (Мат. 12:9-11; Лука 13:10-16; Лука 14:15). Именно такъв ден Бог е имал предвид, когато е казал на народа Си чрез пророческите думи на Исая:

„Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да не се криеш от своите еднокръвни?”

Ако искрено желаем да заявим верността си към Божието царство, трябва да изоставим римския меч и да вдигнем Исусовия кръст – Неговия символ на ненасилието, смирението, служенето и миротворството – и да го последваме в намирането на нови съзидателни начини да живеем с любовта Му в този жаден за власт, насилнически и материалистичен век. Когато се опитваме да го постигнем, съботата ще бъде седмично напомняне за това, на кого се покланяме и в чие царство живеем. Съботата ни дава възможност да застанем настрана от доминиращата система, настрана от константиновата империя и да си припомним, че живеем според различна ценностна система и се покланяме на друг Господ.

---

[1] Emmanuel Charles C. McCarthy, "Christian Nonviolence: The Great Failure, The Only Hope," in Walter Wink, Engaging the Powers (Minneapolis: Fortress Press, 1992)

[2] James Carroll, Constantine"s Sword (Boston: Houghton Mifflin, 2001).

[3] http://adbusters.org/campaigns/bnd.

Само за 1 година след смътра на Константин, в Константинопол, при междуособици между различни християнски секти, са се избили един друг повече християни отколкото са убити през всички гонения от римски императори :) Мир и любов значи ;)

Христос е казал, че неговото царство не е от този свят, а някои негови последователи са превърнали учението му в държавна религия. Христос не е имал къде глава да подслони, а някои негови последователи са си направили пищни храмове и в момента се возят в държавни мерцедеси. За съжаление тези хора не са помислили, че колкото повече църквите им се отклоняват от Исусовото учение и се свързват с държавата, толкова повече умират духовно и религията им се превръща в някаква пародия.

Напълно съм съгласна , че Христовото учение е замърсено и с течение на вековете времената на езичниците , за които говори Библията го доказаха.
Християнството от времето на апостолите няма нищо общо с псевдохристиянството на днешните църкви.Един от признаците за истински християнин е неучастието в политически дела на света, в частност и носене на оръжие и воена служба.

Един от главните хора, искащи да разграничат Християнството с юдаизма е Апостол Павел, може да прочетете например в посланието към Галатяни.

Понеже апостолите водени от Бога, разбраха, че дори юдаизма е непълен и пълнотата е единствено в Христос.

Колкото до езическите практики, ами...

...не е така.

Първо е било Богопоклонението - от Адам, после Ной, след Потопа като възстанови, езическите вярвания, които са породени по късно, като изкривяване на Богопоклонението са взели от Първото Богопоклонение тези дати.

Например раждането на Слънцето- ами кое е слънцето на Душите? Христос.

Иначе истинското християнство винаги е било скрито и тайно;-).

Някои смятат, че има различни системи за спасение - една за евреите, и друга - за езичниците. Вярващите от всички времена се спасяват по един-единствен начин - чрез вяра в Бога, а не чрез дела по закона. Второзаконие 6:5: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила." Дори древният израелтянин, който е принасял жертва, го е правил от любов към Бога, а не защото е смятал, че самият ритуал може да го спаси.

Знам, че привържениците на Ню ейдж смятат, че имат пълното богопознание, което е тайно и скрито от обикновените хора. В християнството обаче няма нищо тайно и скрито. Всички учения, ритуали, служби са напълно явни за всеки, който се интересува. Такива неща като мистерии, тайни символи и знаци, пароли, специални облекла и ръкостискания са непознати в християнството. Нека да ги оставим на привържениците на окултизма и тайните общества, а ние, християните, да гледам един към Исус, начинателя и усъвършителя на нашата вяра.

Maranatha, не съм съгласен за тайните.

Тайни винаги има.

Особено най-важните неща, те са скрити, ако и да са явни. Едно Исус говореше на народа, на учениците в тайно им обясняваше:

Лука 8:10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.

А и практиката на Първата църква е била хората да не се допускат, особено новоповярвалите до по-тайните литургии (причастие и т.н.), докато не станат готови, дори е трябвало да почакат доста години някои.

И това е правилния начин. Иначе хората презират даровете Божии, ако им се поднася всичко на тепсия и им се дават неща и достъпи, за които не са порасли.

А и както се казва за Мойсей: Че той позна пътя на Господа, а израилтяните - делата Му. Някой са по близко, други по далеч, зависи от сърцето на всеки...

А Откровението на Йоан. Е по голяма Тайна и толкова Знаци няма и в най-тайния масонски орден. Хехехехе!

Мисля, че този текст казва достатъчно ясно кое е явно и кое тайно.
Второзаконие 29:29 "Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на синовете ни до века, за да изпълняваме всички думи на този закон."

Възгледът, че в църквата има някакви тайнства не може да бъде подкрепен с нито един стих от Библията. Що се отнася до символите в книгата Откровения, смея да твърдя, че и те са открити за съвестния изследовател на Библията. Достатъчно е да приемем точния метод за тълкуване и принципа, че Библията сама тълкува себе си. Това е коренната разлика с масонските ложи и ню ейджърите, за които има разни инициации и нова светлина, която се дава на напредващите.

Хехе, за тайните има хиляди стихове в Библията.

Както и днес, мнозина я четат, колко вникват, колко получават Откровения от Бога на базата на това? И то истински, не умствени напъни.

Лука 8:10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.

И все пак Павел казва:

1 Коринтяни 4:1-21 1.
Така всеки човек да ни смята за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

Значи тайни има все пак;-).

Колосяни 2:2 2. за да се утешат сърцата им и, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят Божията тайна, т. е. Христос

Да, наистина за тази тайна трябва цял един живот! :-). И да не продължавам.

Разбирам отношението към масоните, но да не забравяме, че НЕ те са измислили тайните неща, а са ги откраднали, както и всяко нещо е откраднато и изкривено от Божествените Йерархии, принципи.


"че Библията сама тълкува себе си"

Това не е вярно, Духа тълкува, иначе библията е затворена книга и може човек просто да си умува по човешки ,което прави човешки тълкования.

Пък и мен ме интересува най-вече практиката на Първата Църква, учениците на апостолите, самите апостоли. То Павел ясно си го пише.

Имам чувството, че повечето християни като чуят масонска ложа и са спичат яко.

А това е просто една човешка организация, взела от тук от там по нещо. :-)

Цитираните по-горе стихове само доказват, че в християнството като учение няма нищо тайно.

Тайната Христос ще се изучава през цялата вечност и пак няма да можем да разберем как е възможно самият Бог да умре за своето творение, т.е. сам Той да понесе наказанието за това отвратително нещо, наречено грях. В християнството обаче няма "тайнства" за посветени, нито тайни планове, съзаклятие, пазене на тайни чрез ръкостискания, мистерии, символи и загадки.

От посочения по-долу линк могат да се свалят темите от една поредица на тълкуване върху книгата Откровение.

http://thelastnews.net/index.php?option=com_phocadownload&view=category&id=44&Itemid=60&lang=bg

Когато човек изгледа тези теми, не може да не забележи, че Библията сама тълкува себе си. Иначе би било много странно книгата наречена "Откриване" (Revelation) да е нещо тайно и скрито, до което никой не може да се докосне. И в Откровение, както във всички останали библейски книги, може да има неща трудни за тълкуване, но това е така, за да може да се отсее истината от заблудата. А който разчита само на Духа, за да бъде воден, обикновено стига до положението на ония "духовни" хора, които се търкалят по земята, вият, смеят се, квичат и бръщолевят под влиянието на "дух", когото те наричат "свят".

" В християнството обаче няма "тайнства" за посветени, нито тайни планове, съзаклятие, пазене на тайни чрез ръкостискания, мистерии, символи и загадки."

В Християнството няма символи?

Това е абсолютно нелепо твърдение. Откровение е само в Символи. Пророчествата. Думите на Исус.

Аз по скоро се съмнявам за хора, на които всичко им е ясно...това значи, че са абсолютно слепи.

Проблема, за който ти пишеш, е просто това, че хората трябва да се научат да разпознават на какъв дух са и не всяко движение да мислят, че е от Духа.

" 5. Исус отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.
6. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
7. Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново.
8. Вятърът духа където си иска и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа."

Без Духа, е НЕВЪЗМОЖНО да се разбере и една йота от Божието Слово, защото то не е просто интелектуално знание. Пък и Христос никъде не обеща, че ще има Библия, в която всичко ще ни е ясно и ще следваме, той обеща Духа и че чрез него ще разбираме всяко нещо.

Друго да те питам, нямало посветени.

Ако един човек ходи на църква, горе долу редовно, не е особено търсещ, а друг търси пламенно, има сърце и търси с цялото си сърце Бога, кой от двамата ще е по посветен и Бог ще му открие повече?

:-). Това, което ти говориш е някакъв вид, християнски комунизъм, но равенство няма в Божието царство, звезда от звезда се различава по блясъка си, самия Павел говори, че всеки ден тича и се стреми към предното, за да не се окаже неодобрен.

О, има посветени, има тайни, тайнства. Прочети повече за Първата църква.

Тогава един човек да влезне в събрание знаеш ли колко време е чакал, и то за да се изпита Бог ли търси?

Сметни ако се върне тази първохристиянска практика колко човека биха останали в църквата ти;-).

Символите в книгата Откровение се обясняват от самата Библия. В тях няма някакво скрито познание, известно само на избран елит. Въобще идеята, че в християнството има висши разбирачи и нисши непосветени просто лъха на сектантство, окултизъм и ню ейдж.

В Новия завет ясно е казано, че всеки отделен вярващ е цар и свещеник, т.е. идеята за някакви свещенослужители, изпълняващи тайнства, е просто смехотворна:
1 Петрово 2:9 Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина;

Църквите, които имат свещеници, извършващи тайнства, на практика отхвърлят библейския принцип, че всеки новозаветен вярващ е цар и свещеник.

Да, невъзможно е без Святия Дух да се вникне в Божието слово, също е така вярна, че ако сме ръководени от Святия Дух, няма да хулим Бога, като се кланяме на изображения или нарушаваме Неговите ясни заповеди. Йоан 14:15: "Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди."

Би ли ми посочил тайнствата на първата църква, защото лично аз не мога да се сетя за такива. Посочи конкретно тайнство и ритуалът, с който е било изпълнявано за посветените. Надявам се да ми покажеш някакъв християнски ритуал на инициация, който дава по-голяма светлина на вярващия и го превръща в елитен вярващ.

Хъм, сългасен съм с твърдението ти, но донякъде.

Всеки е цар и свещенник, но пак например Павел водеше и се грижеше за църквата, имаше повече откровения от много от останалите, например, някой новоповярвал, дори от някои от тези, които бяха последователи и ги поучаваше как и те да порастнат в Бога, беше повече посветен - служеше повече, то това е да си посветен.

Нещата, които пишеш са така, но пак има степени, по един начин познаваш Бог, като повярваш, после връзката с Него се задълбочава, доверието.

Бог не ти дава всичко изведнъж, дори ако си спомниш сам Христос каза, че има още много неща да им каже (на учениците си), но те не биха ги понесли на този етап.

Значи отпосле им откри и други неща.

Не е човек повярва и изведнъж всичко му се дава. Не. Няма такова нещо.
А и Павел сам каза: звезда от звезда се различава от блясъка си.

За тайнствата например Тайнството на Причастието.

Тайнстовто на Брака, което е образ на Невястата и Младоженеца (за което говори Павел).

Самия Павел говори за тайни, не една тайна.

А и мнозина за призвани, малцина са избрани. Христос избра 12. Други Той не избра, трети прозова, но те не пожелаха.

За избрани е, но ако човек иска може да стане близък до Исус!

Просто за мързеливия или за този, който си мисли че разбира всичко вярващ нещата ще се окажат много скрити.

Никъде в Библията не е писано, че само една свещеническа или апостолска каста ще има откровения, а всички останали ще слушат с отворени уста. В Новия завет е показано, че всички вяващи са едно тяло и всеки има различни функции, като в никакъв случай не може да се каже, че проповедникът е по-горен от този, който има дарбата на гостоприемството, а пророкът - по-висш от този, който има дарбата на служенето:

1Коринтяни 11:
4 Дарбите са различни; но Духът е същият.
5 Службите са различни; но Господ е същият.
6 Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.
7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.
8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;
9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;
10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.
12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.
14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.

Никъде в Библията причастието не е наречено тайнство. Това е католическо изобретение. Не е възможно да се подкрепи дори с един текст от Библията идеята, че хлябът и виното се превръщат в действителни тяло и кръв Христови. Причастието е само възпоменание.

1Коринтяни 11
23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое ВЪЗПОМЕНАНИЕ.

Същото важи и за брака...

Хъм, Йоан казва:

1 Йоаново 1:3 това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.

Винаги има глава тялото, така е, и другите са части, но Бог е Бог на реда, не на безредието.

За Тайнствата има повече от учениците на апостолите, Първата Църква, ститици години преди католицизъм и т.н. Както и тайните, може да прочетеш и да видиш как е действала Първата Църква и как Духа ги е водил.

Да не говорим, че дори и Библията са я нямали. Имали са просто писма от апостолите, старозаветни книги и доста други, които после като църквата става институция са ги махнали като неудобни.

Там ще видиш и за тайнствата, понеже иначе християнството става просто празно и безсмислено ако е толкова ясно и елементарно, каквото не е.

Лека вечер.

Да, в 1Йоаново 1:3 очевидно се имат предвид учениците на Исус, които са били живи свидетели на делата Месия. Ако не вникнем в смисъла на казаното, можем да предположим, че само те имат общение с Отца, а всички останали християни от всички следващи векове са лишени от тази привилегия.

В християнството няма нито едно тайнство. Ако имаше такова, това би разделило църквата на касти и съсловия, което противоречи на самия дух на евангелието. Всички са едно в Христос Исус, няма вече юдеин, няма грък, няма свободен, няма роб, няма мъжки пол, нито женски, защото всички са едно. Някои традиционни църкви се опитват да внушат идеята за 7 тайнства.
* Кръщение
* Миропомазване
* Покаяние
* Евхаристия
* Свещенство
* Брак (Венчание)
* Елеосвещение
От чисто богословска гледна точка това е недоказуемо. Тези, които приемат, че кръщението е тайнство, смятат, че самият акт на потапяне (или поръсване) води до причисляване към църквата и изливане на някаква тайнствена благодат. Затова стигат до абсурдната догма, че ако някое бебе не е било топнато и умре, няма да отиде в рая. Можем да ги попитаме какво става с разбойника на кръста, който се покайва в последните часове от живота си и очевидно не е бил кръстен.
Да, християнството наистина е толкова ясно и елементарно, че хората просто нен могат да повярват. Човешката природа иска нещо тайнствено и мистериозно, някакви огромни лични усилия, преодоляване на препятствия, аскетизъм и какво ли още не. Това е причината някои да си правят тайни общества, степени на просветление, извисени учители и пр. дивотии. Ето я цялата евангелска истина в един библейски стих:
Еф. 2:8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога.

"Да, в 1Йоаново 1:3 очевидно се имат предвид учениците на Исус, които са били живи свидетели на делата Месия. Ако не вникнем в смисъла на казаното, можем да предположим, че само те имат общение с Отца, а всички останали християни от всички следващи векове са лишени от тази привилегия."

Интересно, тогава как би обяснил Библията, че е затворена книга, понеже Първата Църква дописа Библията - с писмата на Павел (някои от тях са изгубени), на Петър, Йоан, Лука и т.н., защо ако и днес е валидно това и имаме тази привилегия, защо Библията не расте като книга, записвайки посланията, откровенията на живота на християните от тогава (които имаме записани) чак до днес?

Второ:

"В християнството няма нито едно тайнство. Ако имаше такова, това би разделило църквата на касти и съсловия, което противоречи на самия дух на евангелието. Всички са едно в Христос Исус, няма вече юдеин, няма грък, няма свободен, няма роб, няма мъжки пол, нито женски, защото всички са едно."

Това е така, но ако някой има достъпа и не го използва, не се задълбочи, то той няма и да порастне и няма и да има нито откровения, нито общение с Бога. Бог не е направил автоматично нещата, но те са личностни взаимоотношения. Както и виждаме различните пророци имаха различни или в различна дълбочина взаимоотношения.

За тайнствата ти казах, че са от Първата Църква, има много неща на тази тема, доказани абсолютно по богословски начин. Относно кръщения на бебета и т.н. това са много късни практики, внесени стотици, някои хиляда години (например че католическите свещенници не трябва да се женят) от Идването на Христа.

Ако прочетеш, ще видиш, че е така, понеже тайнствата са от Първата Църква.

Това е както в брака, в брака няма ли тайнства, неща не за пред всички? Ами има, интимното сношение между съпрузите е в тайно, не е на показ, както и сам Павел написа и после добави, но аз говоря за Христа и Църквата. :-).

Интересно ми е, за първи път срещам такъв материализъм от страна на вярващ човек.

Просто не можеш да видиш разликата между тайна и тайнство. Изброих ти седемте тайнства на официалната държавна църква и ти дадох пример, че за тях няма никакво библейски основание. Разбира се, че в християнството има тайни. Най-голямата тайна е как самият Бог е дошъл в човешка плът и е умрял, като сам е поел върху себе си греховете на всички хора от всички векове. Друга тайна е как се е зародил бунта в сърцето на Луцифер, след като е бил най-висшият ангел и е имал пряк достъп до самия Бог. Трета тайна е Христос и църквата, която е представена нагледно като отношението на единство и пълно сливане между съпруг и съпруга. Има и още една тайна: "Велика е тайната на благочестието" 1 Тимотей 3:16: "И без противоречие - велика е тайната на благочестието".

Що се отнася до интелектуалното познание, много красноречив е примерът с "книжката" на пророк Даниил: Даниил 12:4: "А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава." Ако прочетеш внимателно, ще видиш, че става въпрос за видението за 2300 денонощия от 8:26. След като вече това пророчество е ясно обяснено, това означава, че наистина живеем в последното време. А това е времето, когато Бог изявява цялата си истина, за да не загине нито един поради липса на познание. Точно за този вид познание няма вътрешен кръг на посветени и външен кръг на профани, както е в тайните общества и окултните философии. Всеки, който желае, може да се възползва от това познание, стига да се довери на Бога и да вярва, че Библията е Божие слово.

Реално няма разлика между тайна и тайнство. Например молитвата, или кръщението - всеки път като се къпе човек ли е кръщение? То тогава всеки на тази земя е кръстен?

НО при други обстоятелства се случва нещо в невидимия свят, което новоражда човека, който се кръщава в Христа.

Ами даването на Святият Дух - това също е нещо невидимо - тайно.

Както и приемането на плът и кръв Господна и т.н. Ядеш хляб и вино, но получаваш по тайнствен път благодат и сила за добри дела. Както и молитвата и всичко.

Още първите отци на вярата, дори преди да я има Библията в този й вариант говорят за тайнства, като няма догма колко на брой са.

Интересно е това, което казваш, че знанието ще се умножава (от Даниил) - пак значи не е изведнъж знанието, както и сам Христос каза на учениците си - имам много неща още да ви кажа, но не може да ги понесете.

Това за денонощията аз се дистанцирам от такива "явни" тълкования за времената ;-).

От друга страна, познавам християни, които се пишат такива, но са наистина незряли, имат незряли постъпки, неразбиращи много неща и много далеч от нещата. Нали и те имат Библията...но това не ги прави автоматично разбиращи.

Павел сам казва: че звезда от звезда се различава от блясъка си - и още хвалбата за третото небе. Изглежда някои по посветени - по отворили сърцата си за Божието действие имат повече преживявания и откровения.

Това е факт.

Плюс това, самата Библия, която четеш е "сглобена" доста след като вече се говори за тайнства. :-). Може би щом са имали мъдрост да кажат кои книги са канонични, са имали и мъдрост за тайнствата.

;-).

Разликата между тайна и тайнства е огромна. Традиционните държавни църкви вярват, че има 7 тайнства, които ти цитирах по-торе. Ако можеш да докажеш с текстове от Библията, а не с басни, фолклор, предания, жития на светци, изказвания на "отци" и апокрифни книги, че те наистина са тайнства, това наистина ще бъде голяма новост.

Що се отнася до дистанцирането от пророчествата, това означава да се дистанцираме от Библията. Как е възможно една част от Писанието да е боговдъхновена, а друга - не? Щом дадено пророчество е в Библията, то е дадено да бъде разбрано. 2 Тимотей 3:16 "Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата." Павел изрича тези думи, когато има единствено старозаветен канон, но не и Нов завет.
Това, че някои хора не разбират пророчествата или не искат да ги разбират, е техен проблем, а не грешка от страна на Бога.

Няма разлика между тайна и тайнство. :-).

Аз ти говоря за отците на вярата, учениците на апостолите, които са оставили много писания, не жития, житията са дори доста по-късни.

За апокрифите, ами хората, които са ти избрали кои книги от Библията да четеш са говорили и за тайнствата, така че ми е странно как отделяш нещата:-). Хем вярваш на Библията, която пак тези хора са ти оставили.

Също не ми отговори, ако всичко е толкова открито, защо днес Библията не се разширява?

"Това, че някои хора не разбират пророчествата или не искат да ги разбират, е техен проблем, а не грешка от страна на Бога."

Значи има по-посветени, които ги разбират и такива, които не искат или не могат да ги разберат.:-).

Когато човек твърди нещо, би трябвало да успее да го докаже. Изброих ти седемте така наречени тайнства, приети от държавните църкви, и ти показах защо в тях няма нищо тайнствено. Би било редно да докажеш с текстове от Библията къде са наречени тайнства и ако са такива, коя част от християните имат достъп до тях и за коя част са нещо скрито и непознато.

Защо Библията не се разширява и защо има библейски канон, е бил въпрос, по който се спори вече две хилядолетия. Изпращам ти един линк с малко информация. Ако ползваш английски, ще ти изпратя и достатъчно материали на английски.

http://www.kaminata.net/39-t25400.html

Що се отнася до пророчествата, хората не ги разбират, но и вярващите не ги разбират не защото те са скрити или тайни, а защото просто не желаят да ги разбират. Да приемат библейските пророчествата би означавало да изоставят традиционни вярвания и учения, за които няма никакво библейско основание.
2 Коринтяни 3:14. "Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, без да им е открито, че то се снема в Христос."
Всеки е можел да отхвърли покривалото, защото не е имало нищо тайно и тайнствено, но те са предпочели да останат слепи, като се придържат към традициите и преданията си. Звучи доста съвременно, нали!