Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2010 14:16 - Съществува ли ген на греха
Автор: maranatha Категория: Други   
Прочетен: 4131 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 02.04.2010 14:22


Съществува ли ген на греха

От Дж. Т. Джейвър, професор емеритус от университета в Лома Линда, факултет по медицина, Калифорния. Списание „Министри”, януари 2010 г. 

Защо всеки потомък на Адам и Ева, с изключение на Исус, съгрешава? Римл. 3:23: заявява: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.” Същата тема се разглежда и в Римл. 5:12: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.” В тълкуването си на Римл. 5:12 един библейски коментар обяснява: „Когато се разбунтуваха против Бога, Адам и Ева не само изгубиха правото си на дървото на живота, което неизбежно доведе до тяхната и смърт и до предаването на смъртта върху техните потомци, но чрез греха те също станаха покварени по природа, като по този начин намалиха силата си да устояват на злото… По този начин Адам и Ева предадоха на потомството си склонността към греха и произтичащото от него наказание – смъртта.”[1]

Ако е така, следователно имаме наследствен фактор, който ни поставя в противоречие с Бога. Възможно ли е този фактор да е „генът на греха”?

Битие

Гените определят нашата физика, основни личностни черти и наклонности. Те имат огромно влияние върху нашата същност и поведение. Гените са сегменти от хромозомите, ръководещи създаването на протеини. От 2003 г. знаем, че химическата структура на нашите гени се простира върху 24 хромозома.

Човешкият генетичен материал от почти всяка клетка (с изключение на червените кръвни клетки) се състои от 3164 милиарда единици, наречени нуклеотиди. Цялата информация, необходима за формиране на човешкото същество, се крие в реда, по който четирите различни нуклеотиди са свързани заедно. Един-единствен ген съдържа хиляди нуклеотиди и кодира един или повече видове протеини. Всеки от нас има приблизително 30 000 гени. Познаваме функциите на почти половината от тях. Гените обаче заемат само 2 % от нашите хромозоми; останалите 98 % са „негенетичен” материал, чиито функции все още не са добре проучени.

Никой не знае какъв е преходът от протеини към поведение и личност, тъй като имаме само откъслечни познания върху функцията на мозъка. Всяка мозъчна дейност зависи от движенията на нервните сигнали между милиони мозъчни клетки. Там, където се срещат нервните клетки, има празно място, наречено синапсис. Нервните импулси не могат да преминат от една клетка към друга без наличието на невротрансмитери. Подозираме, че нивата на тези невротрансмитери (създадени от протеини) по всяка вероятност определят начина, по който се пораждат мислите и чувствата.

Влиянието на гените се вижда съвсем ясно в децата, когато покажат склонност към изкуство, музика, математика и т.н. – наследена от предишни поколения. Ако съществува наследена склонност към греха, тогава големият въпрос е: Кой от всичките 30 000 гени е отговорен?

Гените и грехопадението

След шестте дни на сътворението „Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро” (Битие 1:31). Творецът извършва пълен преглед на всички аспекти на творението от гледна точка на инженерството, биофизиката, физиологията, екологията, взаимната свързаност и социологията. Следователно трябва да приемем, че не е имало нищо дефектно в Адам и Ева, когато излизат изпод ръцете на Твореца. Не би било възможно да са сътворени със склонност към греха. Проучваме разказа за първия реален грях, за да намерим някаква информация за начина, по който е придобита тази склонност.

В историята на грехопадението от Битие единствената последица от греха се състои в това, че „се отвориха очите и на двамата” (Битие 3:7) и те осъзнават, че са голи. При отсъствието на допълнителна информация „отварянето на очите” е трудна за разбиране фраза, но тя едва ли показва внезапен спад в морала на Адам и Ева.

Какво им се случва след греха? Може би Господ променя гените на Адам и Ева така, че естеството на първите хора става греховно? Макар че е възможно, би било по-сигурно да останем в рамките на библейския разказ. Наистина ли можем да повярваме, че създателят на всичко добро и красиво би се принизил до там, че да опорочи собственото си творение?

Каквото и да се е случило в Едем по време на грехопадението и след него, идеята, че в нас е вроден непреодолимия импулс да грешим наистина е доста обезпокоителна. Проявата на гените е автоматична, например цвета на косата или формата на носа, тъй като ние не ги избираме. Следователно, ако имаме „ген на греха”, греховното поведение би било сметнато за непреодолима и естества роява на човешкото естество. За да утежни още повече нещата, някои библейски текстове като че ли подкрепят идеята за генетична обусловеност на греха. „Може ли етиопец да промени кожата си или леопард – пъстротата си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло” (Йеремия 13:23). За щастие, този текст може да се разбере в смисъл, че греховното поведение е станало естествено, подобно на генетично обусловените характеристики, и за нас е много лесно да грешим. Подобно тълкуване изглежда по-логично, отколкото да търсим в него доказателство за наличието на ген на греха. 

Съществуват ли гени на греха?

Всъщност доказателствата против идеята за ген на греха са по-внушителни от тези, които я подкрепят. Ако грехът има генетична основа, Творецът би бил отговорен за греховното ни естество. Присъдата над греховното поведение би била подигравка с правосъдието. Дори в земните съдилища престъпното поведение, основаващо се на физиологични отклонения, се разглежда с по-голямо съчувствие.

В такъв случай не би имало начин да спрем съгрешаването и духовното обръщане би могло да се осъществи само чрез генетична промяна. Обикновено ние си живеем с нашите наследени гени и поведението не ги променя.[2] Някои твърдят, че Господ би могъл да промени гена на греха по свръхестествен начин. Ако бъде извършена такава промяна, преобразеният човек би бил неспособен да греши отново, освен ако не се извърши друга генетична промяна, но този път в обратна посока.

Ако генът на греха бъде идентифициран, някои форми на генна терапия биха могли да разрешат този проблем, както е при много други болести, причинени от сгрешени гени. Тогава няма да има причина да вярваме, че Божията спасителна благодат е необходима за обновяване на характера.

В такъв случай как да обясним безгрешното естество на Исус освен с факта, че е роден без ген на греха или че е бил някакъв мутант, неспособен да извърши грях? Нито една от тези възможности не е много вероятно, особено като имаме предвид, че Спасителят трябва да бъде и наш Образец.

Ако грехът не минава от едно поколение в друго чрез гените, единствената друга възможност би била влиянието на околната среда. Идеята, че грехът е резултат от външни влияния, ни дава основание да го извиняваме. Могат да се дадат и примери за това, че грехът се случва в съвършена обстановка (Едемската градина) или че не винаги се случва в обстановка на нечестие (Исус, който израства в Назарет).

Грехът е грях само ако произлиза от свободния избор. Ако греховното поведение бъде наложено насила чрез неустоими вътрешни или външни сили, тогава за него има оправдание. Например, съществува генетично обусловено състояние наречено „Синдром на Турет”. Тази болест е съпътствана с неприличен език. Има документирани случаи, доказващи, че нараняване на главата е довело до сериозни личностни изменения, при които напълно отговорни личности стават ненадеждни и безотговорни. 

Самосъхранение

Всепроникващата природа на греха наистина говори, колкото и да е необосновано да е това, за ген на греха. А ако греховното поведение се причинява не от един, а от няколко фактора, някои от които а генетични? Нещо повече, генетичният компонент не би принудил греховно поведение. Просто би ни предразположил към него, оставяйки ни възможността да решаваме дали да съгрешим.

Да разгледаме греховния ген, наречен себелюбие – издигането на личните интереси над нуждите на хората. В действителност този грях може да бъде описан като изкривена проява на самосъхранението, а нашият инстинкт към греха самосъхранение е генетичният фактор. Много години изучавах биохимичните промени в бактерията Escherichia coli при намаляване на веществото тиоглисерол. Забеляза, че тиоглисеролът забавя растежа на бактерията и реших да проуча как това се случва. Оказа се, че бактериалната клетка взема крайни мерки, за да се отърве от тази опасна за нея субстанция. Сега знаем, че дори в тази проста бактерия има мрежа от гени, създадени да пазят клетката от лошите последици от внезапно увеличаване на топлина, студа, външен натиск и голям брой промени в околната среда. С други уми, желанието да живее е вложено от Създателя във всяка фибра на всеки организъм.

Адам и Ева също били създадени с инстинкт за самосъхранение. Докато живеели без грях, те се чувствали в безопасност в границите на Едем. Но след първия си грях, когато се сблъскали с несигурно бъдеще и предстояща смърт, инстинктите им за оцеляване бързо ги завладели. Те се скрили от Господа и се опитали да свалят от себе си вината за извършеното.

Ние също се сблъскваме ежедневно с инстинкта си за оцеляване. Тази нужда ни подтиква във всяка ситуация да избираме решения, които са най-благоприятни за самите нас. Там обаче имаме истински избор: не сме принудени да се облагодетелстваме всеки път. На това ниво от последователите на Исус се иска да практикуват себеотрицание в полза на другите.

Апостол Павел твърди, че християнинът е призван да умира всеки ден за собственото „аз” (1Коринтяни 15:31), но дори и той признава: „И така, намирам този закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми” (Римляни 7:21-23).

„Законът”, за който Павел говори тук, може да е нашето вкоренено себелюбие, но без ген на греха. Макар че сме генетично програмирани да се стремим към оцеляване и удобство, ние можем да контролираме степента, до която се поддаваме на вътрешните ни желания. Не сме беззащитни пионки, сграбчени от нашите гени. 

Заключение

Докато сме на тази земя и сме изправени пред несигурността, старостта и смъртта, ние ще трябва да се справяме със себелюбието – грях, всеобхватен като гравитацията. На орлите обаче са дадени крила, за да се справят с гравитацията (Исая 40:31). Божието дете има достъп до Святия Дух, за да побеждава себелюбието (Римл. 8:9-11). Само в обновената земя, когато вероятността за болест и смърт бъде премахната, ще бъдем освободени от последиците, причинени от инстинкта ни за оцеляване.  



[1] Bible Commentary (Washington, DC: Review and Herald Pub. Assn., 1958) 6:531.

[2] Изключение от правилото са излагането на радиация и субстанциите, предизвикващи мутации.





Гласувай:
1
0



1. estirbg - Чудесна си!
11.12.2010 21:01
Много ценна статия, благодаря!
цитирай
2. pentecost - Много добре
11.02.2011 21:43
Доколкото разбирам това е превод от английски на статията от въпросния професор. Статията е много интересна, добре е, че си я публикувал на български.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: maranatha
Категория: Други
Прочетен: 512420
Постинги: 74
Коментари: 240
Гласове: 432
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930